Какво очаква от нас Спасителят, или пак за чудесата
За начало нека опишем една твърде типична случка. В православния храм влиза изискано облечена 30-годишна жена и през сълзи пита: „Извинете, синът ми е тежко болен. Медицината е безсилна. Кажете ми къде трябва да запаля свещи за да оздравее детето ми?“ Клисарката, на която всеки ден се налага да отговаря на подобни въпроси я съветва да запали свещ и да се помоли на Господ Иисус Христос, на Божията Майка, на ангела-хранител, на свети Николай Чудотворец, на светеца, чието име носи болния. Нещастната майка купува най-скъпите свещи и застава пред посочените икони. Стои и с последни сили се надява, че Господ ще чуе нейните вопли и ще помогне на детето.
Нима чудесата са главното във вярата ни?
„За Бога си спомняме едва на последната права“ – има такава популярна народна мъдрост. Наистина, когато са изчерпани всички земни средства за спасение – от болест, от беда, от самота, от отчаяние, с последна надежда и сили се обръщаме към Бога. Надяваме се на чудо, защото от някого някъде сме чули, че Господ изпраща чудеса на вярващите в Него.
Да, в Православната църква има чудесни, свръхестествени явления. И Благодатният огън, и мироточенето, и кървавите сълзи на Богородица, и чудесните отражения на изображенията на Божията Майка или светците на стъклото на иконите, и сбъднатите пророчества, и възкръсването от мъртвите, и изцелението на безнадеждно болните. Нас, хората, винаги са ни интересували явления, излизащи извън рамките на тяхното разбиране, извън рамките на логиката и естествените закони на битието. Затова и православните чудеса са много популярни. Издават се книги, известните православни списания и вестници са пълни със статии за случаи на чудесна помощ по молитвите към Господа, Света Богородица и светиите.
Но нека си зададем въпроса – а това ли е главното в нашата вяра? Да, за неофитите, за търсещите Бога понякога е най-важното. Същата тази майка, за първи път молеща Господа за изцелението на сина си с последна отчаяна надежда, сигурно ще го получи. Ще се случи истинско чудо: детето ще оздравее. Но какво ще стане после? Тази майка ще се върне ли с благодарност при Бога, ще започне ли постепенно да се изкачва от неверието към вярата, от безбожието към живота с Христос?
Бог не е вълшебник, не е и продавач зад щанда
Много нехристияни, притиснати до стената от някаква беда, виждат в Бога вълшебник, Който при повикване (разбирай молитва) е готов да извърши чудо и да ги избави от всички беди и проблеми. Само че, за да се случи това, Той трябва да бъде омилостивен. И се започва обикаляне по църкви и манастири, палене на снопчета свещи от най-скъпите, записване на имена, четиридесетници, щедри дарения. Това е „магазинният“ подход към Твореца. Ние сме свикнали да влизаме в магазина, да вземаме някаква вещ и да оставяме нужната сума пари. Същото е и отношението ни към Църквата като към „фабрика за оказване на духовни услуги“: заплатил си, каквото са ти поискали и си получил чудо!
Може би е разочароващо за някои, че Господ е останал глух към техните молби и техните приноси. Чудо не се е случило. Болестта не си е отишла, а проблемите са се задълбочили. Всеки свещеник ще ви разкаже куп истории, които е принуден да слуша всеки ден от такива потребители на духовни услуги: „Защо Той не ми помогна, а аз имах такава нужда от Неговата помощ? Направих всичко (разбирай палих дебели свещи и носих кърпи и чорапи), а Той не помогна…“.
Да, единствено Господ решава дали да даде Своята помощ или не. Но съм убеден, че Той никога не прави нищо просто така. Всяко Негово действие, всяка проява на Неговата воля и милост в нашия свят има цел. Само Бог, виждайки сърцето на всеки от нас, знае кое ни е полезно в перспективата на вечния живот. Той ще ни изпрати и чудо, ако види, че то ще ни обърне към Него. Може би не веднага, не днес, а по-късно, след години, но ще ни обърне. Ако е ясно, че на молещия не му е нужно спасение, небе, а само земя и земна реалност, решение на някакви преходни земни проблеми, Бог може и да реши да не изпрати чудо.
Много невярващи идват при Бога за чудеса, които да променят живота им. Като че ли всичко е наред, щом е Бог, значи раздава чудеса. А замисляли ли сме се някога какво очаква Бог от нас? От нас Бог също очаква чудо. Чудото на преображението на душата ни, на естеството ни, на целия ни живот.
Нашите „жертви“, Старият Завет и призивът на Спасителя
Вече говорихме за магазинния подход към Бога и Църквата: чакаме блага и чудеса от Бога, обменяйки ги с някакви външни жертвоприношения. Но това е Старият Завет! В старозаветните времена юдеите са носили на Бога „понятни“ жертви – телци, агнета… В епохата на Новия Завет, за да спаси хората, Спасителят принесе в жертва Себе си. Себе си! И ни показа, че за да се доближим до Него, е нужно да станем Негови чада, да се обожим. Нужно е да Му принесем в жертва себе си, тоест своя „старозаветен човек“. Нужни са Му не външни жертвоприношения, а вътрешни!
Свети Йоан Кронщадтски е казал: „Ако си сребролюбив, стани милостив; ако се гневиш, стани кротък; ако си горделив, смири се“. Преди всичко Господ очаква от нас да се обърнем към Него. А това обръщение е невъзможно дотогава, докато не разберем, че не сме такива, каквито трябва да бъдем. Докато не осъзнаем, че сребролюбието, сластолюбието, изневерите, грубостта и сквернословието, немилосърдието и жестокостта, презрението към бездомните и затворниците са киселина, която разяжда нашите души, че това са грехове, които ни нараняват и ни отдалечават от Бога. Когато видим всичко това у себе си и може би за първи път признаем своята вина и своята окаяност, отивайки на среща с Бога ще поискаме да се променим и да се поправим.
С какво започва вярата?
Изведнъж се оказва, че не можем да направим нищо със себе си. Искаме да не се гневим, да не лъжем, да не крадем, но не можем и това е. Когато вкъщи не чистим с години и сме свикнали с мръсотията, е безкрайно трудно да си наложим да вземем метлата и прахосмукачката. Така е и с душите ни. Нужно е Някой да им помогне при почистването. Когато разберем, че сме тежко болни и не можем да се справим сами с болестта си, се обръщаме към Лекаря – Господ. Единственият, Който е способен да ни помогне в това важно начинание.
Тук е уместно да си спомним епизода от Евангелието за жената, страдаща от кръвотечение: „И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя“ (Мат. 9: 20–22).
Вярата в Бога започва, когато повярваме, че Бог може да ни изцели от греховната проказа. Бог очаква от нас покаяние, тоест да променим себе си, отказ от греховни дела, думи, движения на душата. За какво? Заради Христа. Заради спасението. Когато с всички сили искаме да станем истински християни, живеещи според любовта и правдата Божия, Господ ще ни дойде на помощ.
Полъхът на духовния живот
Тук е нужно да засегнем една много важна теза: ако потребителят на духовни услуги търси от Бога чудеса, знамения, откровения, то истински вярващият, с цялото си сърце възлюбил Христа, търси Самия Бог. Ако живеещият само със земното и нуждаещ се от решение на земните си проблеми се нуждае от Бог-вълшебник, Бог-магьосник, то на стъпилия на пътя на покаянието е нужен Самият Бог като такъв. В Него, в Бога, той търси утешение и помощ за своята духовна работа. Той започва да търси спасението, Царството Небесно, съдържащо се в Христа Иисуса. Започва да моли Бога за това Царство, за помощ в борбата със самия себе си, за най-важното в човешкия живот – да може да вижда и изпълнява волята Божия.
Именно от този момент започва нашият духовен живот. Започват да работят духовните закони, изложени в Новия Завет. Можем да забележим, че земните ни проблеми се решават, че молбите, някога отправяни към Господа и „заплатени с дебели свещи“, се изпълняват. Как така? Смятам, че това се случва защото сме започнали да молим Бога за небесното, а Той се е погрижил за нашето земно. Като потвърждение на тези думи – цитат от Евангелието: „И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6: 31–33).
Да търсим Бога означава да търсим Царството Божие и Неговата правда. Всичко земно, потребно ни в материалния живот, по Своята милост Бог ще ни даде преди нашата молба, защото знае от какво имаме нужда. Затова и не си струва да чакаме от Господа повече, отколкото действително ни трябва – някакво голямо богатство или слава, или признание. Не! Не е нужно да се стремим към това. Уверен съм, че трябва да се уповаваме на Христа, да Му се доверим напълно, да се надяваме, че ще ни даде точно толкова, колкото ни е нужно не просто да живеем нормално, а за спасението ни. Та нали именно спасението е крайната цел на земния ни живот.
Разбира се, в Православието чудеса е имало, има и ще има. Те ни се изпращат, за да укрепим вярата си, за потвърждение на истинността на Православието, за нашето спасение. Но главното чудо е нашето преображение под въздействието на Божията благодат, нашето обожение и устременост към Създателя. Ще се уповаваме на своя Господ, ще вървим след Него и в земния си живот, и в бъдещия век! I www.pravoslavie.ru
Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска
