Египет между миналото и бъдещето
Пътепис (част 8 )
След като човек посети една страна, обикновено в него остава дълго да витае едно трайно впечатление. То е най-често субективно, свързано с първосигналните сетива, и изтласква всички други, за да остане като преобладаващ спомен.
Моите трайни впечатления от Египет всъщност са две – мръсотията и мизерията. Веднага трябва да подчертая, че те отсъстват в курортите край Червено море и в резиденциите в центъра на Кайро. Но тези лускозни места са за избраници на съдбата, а не за 80-те милиона египтяни. И мръсотията, и мизерията са до голяма степен неизбежни. Да си припомним, че Египет всъщност представлява тясна ивица земя около Нил, а останалите 95% от територията е пустиня – не от пясък, а от съвсем суха пръст. Всеки порив на вятъра носи облаци от прах, който се набива навсякъде и е невъзможно да бъде премахнат. Местните жители са свикнали от хилядолетия с пейзажа и не проявяват никакво усилие за чистофайщина. От тези 80 милиона поне 15 обитават в Кайро, който е един от най-замърсените градове в света. Главен принос за това имат от милионите раздрънкани и очукани коли от най-различни марки, които задръстват улиците денем и нощем.
Кайро – общ изглед
Семейно планиране в исляма не съществува и египтяните по традиция имат много деца, което допълнително усложнява положението. Всяка година милиони хора напускат селата и търсят препитание в големите градове. Тъй като те трудно намират работа, а наемите са недостъпни, мнозина от тях спят в празните гробници на Кайро. Там няма ток, но над някои от гробниците – явно на прокопсали обитатели – се виждат сателитни чинии. Да се смееш ли, да плачеш ли?
Всъщност Египет не е чак толкова беден. Фараонските древности привличат безброй туристи, от които страната получава милиарди. Суецкият канал, който е най-късият път от Европа за Азия, е друга „монетоливница”. Казаха ми, че през него преминава по един кораб на всеки 12 минути. Корабите плащат такси в зависимост от тяхната водоизместимост. Можете да изчислите колко кораба преминават за една година и колко милиарда долара влизат в хазната. Друго все по-нарастващо перо е летовищният туризъм, за който Египет строи нови и нови комплекси. Да не забравяме нефтената промишленост, благодарение на която страната няма проблем с горивото и един литър бензин струва само 27 стотинки. Къде се лее реката на тези милиарди? Защо те не достигат до обикновените хора?
Статуите на Рамзес ІІ, Абу Симбел
Където и да отидете в Египет, вие се натъквате на една и съща гледка – стражи. Може би милиони полицаи и войници в черни униформи, въпреки палещото слънце, буквално стърчат на всеки ъгъл. Мнозина от тях дремят, а видях няколко да спят и дори да хъркат. Тази улична армия, тези безбройни пазачи с допотопно оръжие служат за декор на сигурността, която властите искат да постигнат. Няма съмнение, че тяхната издръжка поглъща лъвския пай от доходите на Египет. Голяма част от местните младежи са безработни, озлобени и търсещи разрешение на социалния въпрос в простите рецепти на радикалния ислям. Кошмарът на Египет се казва "Мюсюлмански братя" (Al-gama’a al-islamiyya) – една легална партия, излъчила 20% от депутатите в парламента. Тя има обаче и нелегално крило, което от време на време прави атентати и убива туристи. Властите веднага реагират, арестуват и екзекутират някои по-ярки активисти и положението се уталожва. До следващия атентат.
Когато напускахме Александрия, от рейса видяхме на един площад група хора, които викаха и вдигаха лозунги. В страничните улици роти от жандармеристи, въоръжени до зъби, очакваха всеки момент заповед, за да връхлетят върху протестиращите. Научихме, че журналисти протестират срещу задържането на един от тяхното съсловие, който се осмелил да критикува политиката на президента Хосни Мубарак. Думата mubarak означава на арабски "благословен", което е доста иронична етимология. Мубарак идва на власт след убийството на неговия предшественик Ануар Садат през 1981 г. и явно има намерение да ръководи страната, докато го прибере Аллах. Въпреки че понякога САЩ гокритикуват за липсата на демокрация, Мубарак е техен верен съюзник и Египет получава най-много финансова помощ от Америка след Израел.
Нощният Кайро
Египет е страна на безбройни контрасти. Обикновените хора са кротки, любезни, силно религиозни мюсюлмани. Управляващата класа е прозападно настроена и на практика египетската икономика се доминира от западните капитали. Интересно е как ще се развие тази страна, силно зависима от природата, когато нейната единствена живоносна артерия – Нил, започне да пресъхва поради все по-силното глобално затопляне. Можете ли да си представите 80 милиона египтяни да нахлуят в Европа?
Що се отнася до Православната църква в Египет, тя почти не съществува. Нейният апогей е през ІV-V век, след което местните копти се обособяват в отделна църква и напускат гръцката сфера на влияние. Повечето от тях приемат исляма през VІІ век. Слава Богу, Александрийската патриаршия през последните десетилетия усети накъде духа историческия вятър и започна мисионерска дейност сред черното население на Африка. В страните под Сахара милиони деца са останали без родители, които са умрели от СПИН. Православните ги прибират, къпят, хранят, кръщават, възпитават, образоват и дори женят. В тези милиони сираци – наши по-малки братя и сестри в Христос, е бъдещето на тази църква.
