Пътуване към Бога



Отдавна се канех да разкажа за това ПЪТУВАНЕ. Написах думичката „пътуване” с големи букви, защото това беше голямо пътуване. То е нещо, което се случва не просто в границите на някакво време, на някакво пространство. Това пътуване – до Йерусалим, до светите земи, е пътуване, за което не може да се говори в минало време. То е извън времето и пространството. Защото то започва със зачатието ти и никога не свършва. Това е пътуване към Бога.

Не мислех, че ще имам възможност да се включа към тази група от поклонници. Още от началото на лятото започнахме да подготвяме пътуването, аз и отец Борис – събирането на хората, работата с хората на място, изобщо цялата организация. Много се радвам, че работим заедно с отец Борис. Когато пътуваш с група хора, събрани от различни места, и когато на тази група ръководител е свещеник, сякаш си имаме една пътуваща енория. Нашият автобус – нашата енория. Та при това положение, моето присъединяване към групата е много по-маловажно в сравнение с първенството на свещеник. Но Господ направи така, че и за мен се намери място в групата. Вярвах или не, заминах.

Както всяко едно пътуване и това беше свързано със задачи и напрежение за мен, но някак си този път всичко си беше наред, всичко си вървеше добре. И сега знам защо. Самите участници знаеха къде отиват. Те не бяха тръгнали на екскурзия, а на поклонение. Нещо, което се случва, наистина рядко. Винаги се намират екскурзианти из групите, на които манастирите и тези светци им идват в повече. Сега обаче всички попиваха жадно всяка от думите на нашия местен екскурзовод – Даниел. Български евреин, напуснал България по време на Втората световна война и говорещ най-чаровния български, който може да си представите. А с още по-голяма жажда, смирение и любов бяха слушани проповедите на отец Борис. Той не само проповядваше, но и ни четеше евангелията на съответните събития, чиито места посещавахме. Отслужени бяха няколко петохлебия, а и една панихида. В групата ни имаше още един свещеник, който много помогна на нашия отец Борис. Та тези хора бяха истински, те бяха тръгнали на среща с Царя на царете. Порази ме фактът, че всички, всеки ден бяха официално облечени, сякаш отиваха на сватба, защото за тях това пътуване беше празник. Не че за мен не беше. Напротив, но аз от самото заминаване, че и до сега сякаш съм в сън и не мога да повярвам, че това се случи, че бях там, докоснах се до най-голямата светиня – Гроба Господен.

Има много неща, които бих искала да споделя, но да караме по ред. Споменах вече за няколкото петохлебия и за панихидата. Знаете ли, всеки беше донесъл по лист с изписани имена, на всякакви познати и непознати. Отец Борис имаше дори тетрадка, в която неговите енориаши бяха написали имена. Купът от тези листи, листчета и листенца беше внушителен. Нашите свещеници ги прочитаха при всяко петохлебие най-старателно. И това правеше нашата малка енория, нашия автобус толкова близък до енориите в България, до цялата ни Църква. Сякаш всичките ни близки, познати и непознати в тези списъци и те бяха там. Подобен внушителен куп имаше и за панихидата.

Маршрутът на това пътуване бе събирателен за всичко, което може да ти дойде наум, свързано със земния живот на Иисус Христос. Назарет и мястото на Благовещението. Разбира се и Витлеем – мястото на Рождество Христово. После и реката Йордан – в която св. Йоан Кръстител е кръстил Господа. Там дори се потопихме, нещо като второ кръщение. Посетихме и всички места около Йерусалим, из които е направил последните си проповеди. Влязохме в Гетсиманската градина, мястото на предателството, място, където днес може да видите маслини, съвременници на земния живот на Христос. Докоснахме се до скалата, на която Иисус Христос се е молил с кървава пот. Извървяхме Via Dolorosa – пътя, който Господ е извървял с кръста до Голгота и после… самия Гроб Господен. Спряхме на всяка от 14-те спирки. Видяхме затвора, в който е бил държан Христос, докоснахме се до одъра, на който е прекарал нощта преди Разпятието. Видяхме скалата, която се е разцепила на две при смъртта на Господа, докоснахме се до плочата, на която е било умито и повито Тялото Му, подготвено за погребение. Влязохме неколкократно в самия Гроб Господен. Дори участвахме в св. Литургия на това най-свято място. Взехме св. Причастие.

Освен всички тези места, пряко свързани със земния живот на Христос, имахме възможността да се повозим на лодка, подобна на древните лодки за риболов из Галилейското езеро. Потопихме се в природния феномен – Мъртво море – 411 м под морското равнище. Отидохме до Кумран, мястото, където е живяла древна еврейска секта, преписвала книгите от Стария завет, както и други текстове. Тези хора, при нашествието на Римската армия в Израел, напуснали мястото, което обитавали, а множеството текстове скрили в една пещера, в големи глинени делви. Така, благодарение на сухия климат, тези безценни текстове се запазили до наши дни, когато в началото на миналия век едни овчари ги открили – най-случайно.

Пропуснах много още места, които посетихме. Но ми се иска да не досаждам излишно, а да ви разкажа за това, което наистина направи пътуването незабравимо. И това са именно нещата, които при друга екскурзия не се случват. Нашите духовни ръководители – свещениците влязоха в съслужение с архиепископа на Палестина и отслужиха св. Литургия. Причастихме се на Божи гроб!

Следващото събитие, което не може да бъде пропуснато, беше срещата с Йерусалимския патриарх. Благодарим на нашия отец Борис, който успя да организира това голямо събитие. Едно е да отидеш до Йерусалим, а съвсем друго е да се срещнеш и със самия Йерусалимски патриарх.

И така, това бяха няколко щриха от това ПЪТУВАНЕ. Това пътуване, наистина е незабравимо. То се прави веднъж в живота. За мен специално, то продължава да се случва. Аз все още пътувам към мястото на Възкресението, мисля че това се случва с всеки един от нас. Пожелавам и на теб да пътуваш до ТАМ!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...