Рилският манастир: Падение и възход на българската светиня
Източник: travelguide-bg.com
Всеки камък и всяка капка вода там са благословени
“По цялата земя българска, където по-рано е имало толкова манастири и църкви, в наше време бог е съхранил един-единствен – Рилския манастир. От него има голяма полза за българите. И затова всички българи са длъжни да пазят Рилския манастир и да се жертват за него.” Това пише през лето 1762-ро Паисий Хилендарски. Вековете рушат и издигат славата на тази българска светиня. В последните 20 години милиони хора от цял свят скланят глава пред светите икони в рилския храм. През 1983 г. манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
Тръгваме от София. Както винаги, и по всяко време на денонощието международният път Е 79 е натоварен – особено при изхода на столицата. Препоръчителната скорост е 40-50 км/ч, пък и полицейските постове не липсват. С неприятност установяваме, че след зимата пътната настилка е още по-лоша и дупките са вече доста големи. Не върви да се правиш на рали-пилот, за да ги избегнеш, защото движението не го позволява. Лошият участък е до гр. Дупница, около 60 км. Оттам по главния път имате още 22 км преди разклона за с. Кочериново. Оттам ще поемете към полите на Рила. Пътят е ремонтиран, с нов асфалт.
Веднага ще усетите, че навлизате в планината. Високите снежни върхове са ви обградили отвсякъде, а вие започвате да се виете по живописното ждрело на река Рилска. Завоите са много опасни и някои от тях почти с никаква видимост, затова ниската скорост е задължителна. Така имате да изминете около 30 км до манастирските порти. Там можете да паркирате автомобила си само на платен паркинг срещу 4 лв. Може да се изхитрите и да си оставите колата от другата страна на манастира, като заобиколите по асфалтираното пътче. На малката площадка не ви охраняват, но и не плащате. Изборът е ваш.
Щом само прекрачите прага на манастира и направите първите крачки по калдъръмения затворен двор, ще усетите онзи странен аромат на въздуха, сякаш консервиран още отпреди XII века, когато е основана българската светиня от отшелника Иван Рилски. Превратна е съдбата на манастира – редуват се пожари, унищожения и възходи.
През XIV в. там се заселва полунезависимият феодал Драговол Хрельо. Той издига пететажна отбранителна кула и неголяма църква – Преображение Господне. В края на XIV в. манастирските имоти са забележителни – цели земи и села са негови. Но по средата на XV в. настъпва период на разорение. Възходът започва в края на века. Тогава там са пренесени и мощите на Иван Рилски. Разгръща се бурна просветителска дейност. Но нов пожар е фатален за живота на манастира. През 1816 г. в продължение на 30 години със средства, събрани от цяла България, започва строителство на нови манастирски здания. Те и до днес ясно се открояват. По онова време е построена и новата църква на мястото на старата, в която има уникални стенописи, излезли от ръцете на най-добрите живописци.
Животът на това духовно средище ще премине като на филмова лента, ако преспите поне една вечер в някоя от 200-те килии, които се отдават на хотелски начала. Все пак условията са по-спартански. Само в някои има санитарен възел, но без топла вода, други пък са с обща тоалетна. Ако искате само някъде да склоните глава, може и в някоя от общите по-големи одаи да влезете – там ще споделяте въздуха с още 30 души! Но иначе навсякъде е чисто – всички одеала и килими минават на пролетно пране на манастирската тепавица.
В библиотеката се съхраняват 16 хиляди тома книги и 134 уникални ръкописа. Запазена е и голямата магерница – готварницата, в която без прекъсване са клокочели огромни казани, а димът е излизал през 24-метров конус, минаващ през всички етажи на манастира. Непременно отпийте глътка вода от чешмата в двора – енергията на това благословено място ще ви даде сили.
Новото време и тук е оставило отпечатък. Извън портите на манастира се развива ресторантьорският бизнес. Все пак туристите, които идват от различни краища, трябва да отдъхнат някъде. На припек или на закрито ви предлагат всякакви ястия. Хитът е речната пъстърва. Не е евтина – 100 г са 2.50 лв., а една порция излиза около 7-8 лв. И останалото меню не е с по-тънки цени. Все пак кебапче или кюфте са по 90 стотинки, а салатите започват от 1.50 лв.
Традицията повелява да си купите от прясно изпечения кръгъл манастирски хляб и да го разчупите на домашната си трапеза – един самун е 70 стотинки. Хляб като хляб, но омесен с чист планински въздух. За пренощуване има възможност и хотелски комплекс или туристическа спалня.
Накрая за спомен непременно си купете някоя дреболия от сувенирните магазинчета – така споменът и усещането за този кът на България ще бъде винаги до вас.
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Път
Рилският манастир се намира на 119 км южно от София. Пътува се по международен път Е 79 към Благоевград. След 90 км е разклонът за Кочериново. Следва тесен, с много завои път. Пред манастира има платен паркинг. Навсякъде има покритие за мобилна телефонна връзка.
Къде да се храним
Три-четири ресторантчета и механи с маси и на открито предлагат вкусни ястия. Ако поръчате пъстърва, салата и напитка, обядът на човек ще струва поне 15 лв. Мешаната скара е около 8 лв.
Къде да спим
В манастира се предлагат килии на хотелски начала – със санитарен възел, но без топла вода и цената на легло е 10 лв. Килия без санитарен възел – на легло 7 лв. В общите спални леглото е 5 лв. Туристическата спалня извън манастира предлага също легла срещу 5 лв. В хотелски комплекс с всички условия може да се настаните за 15 лв. на легло, апартаментът е 44 лв.
