След иконографския лагер: „Една мечта сбъдната като на шега“



 

Една от моите мечти беше да участвам в литературен конкурс и това стана. Един ден влязох в православния сайт и видях обявата за конкурс „Блага вест” и си казах: „Защо не?! Конкурсът е на твое име – БЛАГА вест”.

 

И така написах текста „Има достойни българи”; пратих го, после бе пуснат за гласуване в сайта. И така се стигна до 25 март. По това време, когато бяха обявени наградите, аз бях в православния чат, погледнах набързо и не си видях името. Казах си: „още си малък…” Но в чата почнаха да ме поздравяват и погледнах по-обстойно и се зарадвах страшно много. Прочетох и разбрах, че наградата е МЛАДЕЖКИ ЛАГЕР ВЪВЕДЕНИЕ В ИКОНОГРАФИЯТА – това ме зарадва най-много.
 

И доста време мина, но ето че всички от доста населени места, с различни интереси се събрахме в Килифаревския манастир „Рождество Богородично”, Велико Търново. Манастирът е сред гъста и голяма гора, а до него има и рекичка всеки ден пълна с рибари. Там наистина бяхме в рая. Посрещна ни и самият владика Григорий, както и сестрите на манастира. Те бяха с доста приятно излъчване. Бяхме в старата част на манастира, построена от Кольо Фичето.

 

Когато се поразходих, видях една жена да плеви. Странното беше, че имаше много модерна прическа, затова я попитах: „Извинете, вие плевите ли?” Отговорът беше: „Да, защо? Лесно е да се пита, трудно е да се работи.” И така и аз започнах да плевя (нещо, което никога не бях правил), но в Килифаревския манастир и това стана там, но чакайте да ви разкажа по-късно…

Имаше и лекции в началото на деня, съвети и помощ от нашите преподаватели. По принцип бях учил как се рисуват икони, но „установих колко малко всъщност знам” (изненада 2 в Килифаревския манастир).

Всички трепкаво избирахме икона или стенопис: повечето избраха икони, малко бяхме хората, избрали стенопис. Моят беше на Йоан.

Ходихме и до Царевец. Беше наистина забележително! Църквата, която малко ни изненада… Бяхме и до църквата-музей „Рождество Христово” в Арбанаси, но това не беше най-важното. По-важното е, че като ни пуснаха 2 часа из улиците на Велико Търново, след като минаха трийсет минути и си искахме в манастира…

Звучи странно, но е факт. И знаете ли, още ми липсва Килифаревския манастир, а и дори сега. През десетте дни се запознах с много хора и все весели прекарахме прекрасно, и то с хора от доста различни поколения, имаше и доста учители. Но не само винаги ще си спомням за тях…

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Благ каза:

    НАПИШЕТЕ НЕЩО и вие и ако имате възможност отидете и вие на иконографски лагер

  2. nadejda каза:

    на иконографски лагер може и да не отида, но ти пиша, за да те поздравя за интересния и вдъхновен разказ. заслужаваш още много награди 🙂
    поздрав най-сърдечен: надежда