Българска църква в сърцето на Европа

През XIX век в Будапеща, и по-специално нейният южен район Ференцварош, става един от главните центрове на идващите от България преселници. Тук през 1914 г. започва своята дейност Дружеството на българите в Унгария, а през 1916 г. на ул. „Лоняи” се основава и Българската църковната община. Също в района, през 1918 г. отваря врати и първото българско училище. Малко по-късно е осветен и първият български източно-православен параклис. Скоро обаче тези институции се оказват тесни за все по-нарастващото българско малцинство. Тогава Дружеството на българите в Унгария подема инициативата за изграждане на църковен храм и ново училище. За осъществяване на тези цели, през 1930 г. Будапещенската столична община подарява на българската общност един парцел на улица „Вагохид”. Не след дълго започва строежът на църквата, която след една година е вече готова.

Средствата за строежа са осигурени изцяло от живеещите в Унгария българи, като от техните доброволни дарения са събрани 70 хиляди пенгьо. С изграждането на църквата Ференцварош се превръща в духовен и културен център на българите

Църквата е планирана от големия унгарски архитект от началото на века Аладар Аркаи. В неговото творчество строежът на култови сгради заема значително място. От седемте, построени по негови проекти църкви, българската е последна по време. При нейното създаване той взема за образец прочути български църкви, като известната „Свети Александър Невски” и тази в Бачковския манастир. По план църквата на Аладар Аркаи е трикорабен византийски храм с купол, в която намираме главните архитектурни елементи на източно-православното богослужение. Тя е носител на собствени архитектурни ценности, тъй като е не само единствената по стил византийска сграда в Будапеща, но същевременно и най-западната врата на българското православие.

Архитектът изгражда църквата с изтънчен вкус и естетическо чувство и съчетава ранната модерна архитектура с традициите на българското строително изкуство, за да постигне строга и изискана външност. От вътрешността на църквата най-забележителен е купола, на който иконостасът, пренесен тук след 1930 г. от параклиса на ул. „Лоняи” и изящните свещници предават допълнителна красота. В плановете на архитекта е бил включен и строежът на училищна сграда, обхващаща от три страни църквата. Но мечтаният от Аладар Аркаи комплекс не бил завършен. По време на войната църковната сграда понася значителни щети и днес външния й вид е малко по-друг, липсва покривът с керемиди и цветните стъкла на прозорците.

Повече от 70 години църквата въплъщава сплотеността на българите в Унгария, символ на едно живо, дейно малцинство. Освен че е важен паметник в историята на архитектурата, тя е и център на Западно-европейската българска епархия. Църквата носи името на българските светци и създатели на славянската азбука Св. Св. Кирил и Методий, които римокатолическата църква канонизира като светци-защитници на Европа.

Българска православна църква Св. св. Кирил и Методий
Епархийски архиерейски наместник свещеник Стефан Мамаков
Адрес: 1097 Budapest, Vágóhíd u. 15.
Тел.: 215-0039