Арбанашки манастир “Св. Николай Чудотворец”

Местоположение: Манастирът се намира в Арбанашкото плато, част от Средния Предбалкан, в с. Арбанаси. Селото се намира на 6 км. от центъра на гр. Велико Търново;

Диоцез: Великотърновска духовна околия

Телефон на манастира: 062 / 3 28 73

Управител: Зоя Чалъкова

Статут: Действащ, без монаси;

Архитектурни и културни-исторически ценности: Представлява комплекс от храм, жилищни и стопански сгради и параклис. Според приписка към старо евангелие, храмът е обновен през 1735 година с помощта на арбанашкия болярин Атанасий – убит по-късно от турците за участие в заговор против империята. Храмът е еднокорабен, едноапсиден, с централен купол и притвор, с източно мъжко и западно женско отделение. През 1716 г. до северната й страна е пристроен параклисът “Св. Илия”. Жилищните и стопанските сгради са строени през периода 1833-70 г. Запазени са някои стари икони. Огромен интерес представляват старият дърворезбен иконостас, дървеният кръст обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни и старинният бронзов полилей от 1746 година.

Кратка история: Манастирът е основан по времето на Втората българска държава – времето на Асеневци. През 1393 година е разрушен от турците при разрушаването на Търново. Близо три века след това, манастирът отново е въздигнат. От тогава датира и манастирския храм, който почти изгаря при пожар. По-късно духовната обител е разрушена при нашествието на кърджалиите, но отново възтановена през 1833 година по инициатива на игумена на Преображенския манастир – Зотик.

Издания за манастира:  N / A

Посетен от: Гергана Станчева на 27 февруари 2005 година

Достъпност: Манастирът се намира в границите на селото, непосредствено под бившата резиденция. До манастирът има асфалтов път.

База / условия: Манастирът разполага с леглова база от 50 легла. Цената на легло в стая с две легла е 10 лв., с 3 – 7 лв., с 4 – 5 лв.

Описание на посещението: Прехвърчаше сняг, денят беше не много студен и идеята за разходка радушно бе приета. Портата на манастира беше отворена и ние влязохме, озъртайки се за нашата стара приятелка, която се беше заселила там наскоро. Тя се появи и ни поведе към храма. Манастирския живот определено й беше повлиял и след краткия разговор, който успяхме да проведем с нея разбрахме че е време да тръгваме. Малко над манастира се намира параклиса на убития мафиотски бос Илия Павлов – целия в скъпи материали. Решихме да го посетим. Изуми ни чешмата с фотоклетка, от северната страна на входа, която започваше да тече веднага щом засече посетител. Времето беше приятно за разходка – тихо, кротко, природата даваше признаци за настъпващата пролет и ние продължихме разходката си….