Поклонническият туризъм у нас процъфтява

Повишеният интерес на съвременните българи към църквата през последните години е неоспорим факт. Факт са и множеството ревностни поклонници, които се стичат към свети места. Поклонническият туризъм у нас процъфтява на Рилския и Бачковския манастири, двете свети обители в Арбанаси, а през последното десетилетие на Кръстова гора и редица други локални сакрални центрове. “Връщането” в храма навярно е подтикнато от търсенето на благодатно присъствие и закрила в едно несигурно време и бъдеще. Няколко маршрута представя в днешния си брой великотърновският вестник “Янтра”.

Религиозното поклонничество е сигурен признак за хуманност. То има дълбоко духовно значение, когато се изживява както подобава, а и правилно се разбира. Поклонникът е човек, който желае да посети и да се поклони на библейски свети места, гробници на мъченици, мощи на светци, чудотворни икони или места, където живеят бележити духовни старци. Чрез такива пътувания вярващият визуално си припомня местата, където чудесната любов и действието на Бога са показани на обикновените хора чрез самите тях. Поклонникът е човек, който иска да докосне светото място или мощи, за да затвърди вярата си. Там освещаващото Божие присъствие се е проявило в най-силна степен.

При повечето хора у нас обаче поклонничеството е мотивирано от силното желание да получат от Бога помощ. Когато тези, които се самоопределят като вярващи християни, вече са обиколили всевъзможни врачки и лечителки, се хващат като спасителна сламка за чудодейната Божия сила. Тогава светите места се оказват последната надежда за изцеление от телесно или душевно заболяване, както и за постигането на нещо много важно.

Явлението Кръстова гора е предизвикателство за нашия църковен живот. Това е най-бързо развиващото се поклонническо средище у нас. До преди 15 години там не е ходил почти никой, а преди 10 години там е имало само една църквичка. Днес мястото е постоянно разрастващ се православен поклоннически комплекс с две църкви и 15 параклиса. Хиляди българи всеки петък тръгват към родопския връх, за да присъстват на уникалната полунощна литургия под открито небе. В нито един храм или манастир в България не се събират толкова много хора всяка седмица, които да вземат участие в православно богослужение. Дошлите веднъж после се връщат.
Преданието за средновековния манастир и за заровената част от светия Христов кръст не се основава на никакви документи и исторически извори. Дали самата неволя тласка народа към вярата? Това вяра в Бога ли е, или е само вяра в чудесата?

Мнозина тръгват към Кръстова гора с очаквания за свръхестествени “феномени” и небесни експлозии. Някои се отдават на странни действия като “зареждане” чрез прегръщане на дървета и промушване през клоните им. Други търсят и намират “енергетичните места”. Трети очертават с камъчета кръгове и лазят в тях на четири крака. Подобни суеверия и окултистки практики, сергийките с парацърковен кич и кебапчийниците карат някои да поставят под въпрос православния характер на явлението.

За да стигнете до това свято място, се тръгва от Асеновград за Смолян. Минава се Бачковският манастир и когато се стигне разклонът за град Лъки Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км от селото се стига до Кръстова гора. Тази местност, висока 1545 м над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна, заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща.

След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.

До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Всички църкви и манастири там са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и гонения. В продължение на повече от 100 г. те съхранявали своята православна вяра въпреки унищожените храмове. По това време бил разрушен и манастирът “Св. Троица”.

В Средните Родопи е особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли хляба, погребвали с него починалите и др. На Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлмани.