Частица българска святост на руска земя
Източник: в. Дума
Частица от мощите на св. Иван Рилски дарено на Рилск, градът е основан от наши монаси
Преди броени дни братството на Рилския манастир подари частица от мощите на св. Иван Рилски на руския град Рилск. За целта в България пристигна специална делегация, оглавявана от настоятеля на Николаевския манастир в руския град архимандрит Панкратий Зайкин и йеромонах Дамян. Частицата от мощите се съхранява в специално съграден параклис в манастира, носещ името на българския светец. Самият манастир пък се намира на хълм, наречен Рила по името на нашата Рила планина. Новината съобщи за ДУМА Адрианополският епископ Евлогий – игумен на Рилския манастир и обясни, че частицата от светинята е дарена с благословението на българския патриарх Максим. Тя е поискана още преди година от Курския и Рилски архиепископ Герман.
При донасянето на мощите от България в Рилск те са посрещнати от църковно шествие от две хиляди поклонници, съобщава пресслужбата на Курската епархия.
Новина, подобно на всяка друга, би възкликнал неизкушеният от историята. Пренасянето на частицата от мощите за населението на руските градове Рилск и Курск обаче е събитие, граничещо с чудо, тъй преди близо сто години дирите на съхраняваната дотогава там дясна ръка на българския светец, се губят.
Български владика обаче попада неочаквано на следи от нея преди четвърт век. Смоленският епископ Нестор установява, че дясната ръка на българския светец е била почитана като най-скъпа реликва в продължение на векове в засекретения в миналото от военните град Рилск в Курска област. Заради военните обекти градът бе забранен за посещение от чужденци и дори влизането на съветски граждани в него от други места ставаше със специални разрешителни.
Българският духовник обаче успява да проникне там, да попадне на старинни книги, да събере и запише разказите на старци, пазещи преданието за българската светиня на тяхна земя. В средата на 70-е години Смоленският епископ Нестор, който тогава е изпратен от Светия синод за настоятел на българския храм в Москва, чува разказа на руски учен, че към ХIV век дясната ръка на българския светец Иван Рилски е била пренесена от Рилск в Курск от крупен търговец и е съхранявана като най-ценна светиня, а при нея са се извършвали безброй чудеса – изцеления на болни, облекчаване на страданията на недъгави и неочакван добър край на заплетени семейни истории. На руска земя обаче тя била пренесена от минаси от Рилската света обител още през ХI век. Ученият бил Николай Чалих, написал книга по този въпрос, но тъй като изложените в нея тези, не отговаряли на тогавашните въгледите на официалната историческа наука, отпечатването й стана възможно едва по време на перестройката.
"До Курск пътувах цивилен, инкогнито, по време на целия път във влака, а после и в автобуса четях демонстративно вестник "Правда", за да не ме заподозрят, че съм чужд гражданин", спомня си дядо Нестор. Като пристигнал в града, бил един от малцината, влизайки в храма. По навик, като духовник, той не съобразил, че непознатият в черквата ще предизвика подозренията на местната милиция.
"Едва прекрачих прага и усетих зад гърба си нечие присъстви. Зад мен стояха двама яки мъже в кожени куртки и недвусмислени издутини отдясно на кръста. Заведоха ме при секретаря на градския комитет на партията." Разказва с неприкрито чувство за хумор три десетилетия по-късно този епизод от нелегалното си пътуване в закритата зона владиката и не пропуска да подчертае, че с три бутилки български коняк "Плиска" спасил ареста и дори спечелил благоволението на местните величия, които после лично му показали забележителностите на града. Дядо Нестор останал в засекретения град, вече легално, близо седмица. От разкази на възрастни хора той попаднал на прелюбопитен факт.
Смоленският епископ Нестор установил, че първата, регистрирана в историческите хроники българска емигрантска вълна към Русия е още в периода 972 г.-1014 г. От земите ни бягали най-вече български църковници, несъгласни с авторитарното управление и вмешателството на Гръцката църква в работата на Българската православна църква. В тази първа вълна имало и монаси от Рилския манастир, а също и население от околните на обителта села. Калугерите носели със себе си десницата на рилския светец Иван Рилски и български книги. В края на Х и началото на ХI век те основали град Рилск на името на българския светец Иван Рилски, а в катедралния му храм, в богато украсено със скъпоценни камъни сребърно ковчеже положили за съхранение неговата ръка. Предания, някои от които влезли в черковната кондика там, разказват, че при мощите на светеца се извършвали не едно и две чудеса – от изцеляване на болни до разрешаване на заплатени проблеми и дори спасявне на населението от чумна епидемия. Самият храм "Св. Иван Рилски" бил първият на руска земя, носещ името на български светец.
Възрастни хора разказали на епископ Нестор, че до Октомврийската революция тя все още била в скъпоценното сандъче в централната черква в града. С настъпването на Червената армия обаче дясната ръка на свети Иван Рилски мистериозно изчезнала от храма. Според едни, благочестиви християни я заровили в земята, а по-късно изнесли от страната. Други твърдят, че тя е била открита по донос по времето на Сталин, изровена и публично изгорена. Известно е, че според програмата на Йосиф Висарионович до 1950 г. в СССР трябвало да бъдат разрушени всички храмове и унищожени всички светини, а на 7 ноември в упоменатата година той обещавал да покаже по време на митинг на Червения площад последния поп.
Българският епископ Нестор обаче е склонен да поддържа тезата, а това показват и някои негови по-късни проучвания, че светинята не е била поругана, а е изнесена на безопасно място от руски благочестиви емигранти. Владиката си спомня, че през есента на 2003 г., вече като пенсионер в Лопушанския манастир, бил посетен от тогавашния главен секретар на синода митрополит Геласий (вече покойник).
"Митрополит Геласий ми припомни с какво недоверие преди години се отнесохме към известието на гръцкия арихимандрит Пантелеймон Пулос, че дясната ръка на свети Иван Рилски сега се намирала в гръцкия девически манастир "Света Богородица" на остров Тинос, разказва дядо Нестор и продължава – Тогава архимандритът ни каза, че веднъж в манастира на остров Тинос пристигнали поклонници. Изненадващо една възрастна жена му казала, че десницата на св. Иван е донесена в Гърция от нейния роден град. Моряците, които пренасяли светинята, имали намерение да я оставят в българския Зографски манастир на Атон и да помолят тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир. Стъпили веднъж на брега, пасажерите се разпръснали без да поддържат връзка помежду си. Така тя останала в манастира на остров Тинос."
Преди петнадесетина години епископ Нестор се опитва да заинтригува светия Синод с тезата, че дясната ръка на свети Иван Рилски е пропътувала от Русия през Украйна и Турция и се намира в Гърция, но не му обръщат внимание.
Дали някой ще се заинтересува от хипотезата за местонахождението на светинята и кога ще стане това, е въпрос може би на друго чудо. Със сигурност обаче е ясно, че от нетленните останки на свети Иван Рилски в едноименния манастир в Рила планина дясната ръка липсва. Обкована в сребро за поклонение на богомолците там показват само лявата ръка.
