За съвестта



 

Източник: Духовни беседиКогато Бог създал човека, Той вложил у него нещо божествено. То е подобно на мисъл, която като искрата съдържа и светлина и топлина. Тази мисъл, която просвещава ума и му посочва, кое е добро и кое – зло, се нарича съвест. Тя е естественият закон. Както тълкуват св. Отци, това са ония кладенци, които изкопал Исаак, а филистимиците ги засипали (Бит. 26). Следвайки този закон, т.е. съвестта, ветхозаветните патриарси и всички светии преди писания закон угождавали Богу. Но когато хората чрез греховете затрупали и потъпкали съвестта, тогава станало нужда от писан закон, станало нужда от св. пророци, станало нужда от идването на Самия наш Владика Иисуса Христа, Който да разкрие и издигне съвестта, като разпали отново онази затрупана искра чрез спазване на светите Негови заповеди.

Сега вече от нас зависи дали пак ще я затрупаме или, като й се покоряваме, ще й дадем възможност да свети в нас и да ни просвещава. Защото, когато съвестта ни казва да сторим нещо, а ние го пренебрегваме, и когато отново ни казва, но ние пак не го правим и продължаваме да я потъпкваме – с това ние я затрупваме, тъй че тя, поради лежащата върху й тежест, вече не може открито да ни говори, но като светилник зад завеса, почва да ни показва нещата затъмнени. Както във вода размътена от много тиня никой не може да гледа и да познае лицето си – така и ние, след престъплението, не разбираме какво ни говори съвестта и ни се струва, като че ли изобщо я няма. Обаче не съществува човек, който изобщо да няма съвест, понеже тя е както казваме нещо божествено и никога не загива, но винаги ни напомня полезното. Ако ние не усещаме това, то е защото я пренебрегваме и потъпкваме.

Затова именно пророкът оплаква Ефрема с думите: “Надви Ефрем противника си и е поразен чрез съд” (Ос. 5:11). Противник е наречена съвестта. Затова и в Евангелието е казано: “Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш от там, докле не върнеш и последния кодрант” (Мат. 5, 25-26). Но защо съвестта е наречена противник? Затова, защото тя винаги се противопоставя на нашата зла воля и ни напомня кое трябва да правим, а не го правим и кое не трябва да вършим, а го вършим – за всичко това тя ни осъжда. Ето защо Господ я нарича противник и ни заповядва: “Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него”. Пътят, според думите на св. Василий Велики, е светът.

Прочее, нека братя се постараем да пазим съвестта си докато още сме на този свят, нека не допущаме нищо, за което тя да ни изобличава, нека не я потъпкваме в нищо дори и в най-малкото. Знаете, че от пренебрегване на това малко и наистина нищожно нещо ние преминаваме към пренебрегване и на големите неща. Ако някой започне да казва: “Какво от това, че ще кажа тази дума? Какво от това, че ще изям това? Какво от това, че ще погледна тук или там?” именно от това “Какво от това, какво от онова” той изпада в лош навик и почва да пренебрегва и голямото, и важното и да потъпква съвестта си, а по този начин, като затъва в злото той се намира в опасност да стигне и до пълно безчувствие. Затова братя, пазете се да не пренебрегвате малкото, пазете се, не го презирайте като малко и нищожно: то не е малко, понеже чрез него се създава лош навик. И тъй, нека бдим над себе си и да се грижим за лесното, докато е лесно, та да не би да стане трудно; защото и добродетелите и греховете започват с малко, а стигат до голямо добро или зло. Тази е причината Господ да ни заповядва да пазим съвестта си и сякаш увещава поотделно всеки един от нас, като казва: “Виж какво правиш нещастнико! Опомни се, примири се с противника си, докато си на път с него.” А по-нататък посочва бедствените последици от неспазване на тази заповед: “Да не би някак той да те предаде на съдията, а съдията – на слугите и да те хвърлят в тъмница”. А след това какво? – “Истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант”. Както вече казах, съвестта ни изобличава и за доброто и за злото, посочва какво да вършим и какво не и тя е която ще ни осъди в бъдещия живот; затова е и казано : ”Да не би някак да те предаде на съдията” и т.н.

А опазването на съвестта бива най-различно, тъй като човек трябва да я опазва по отношение на Бога, към ближния, към нещата. По отношение към Бога опазва съвестта си онзи, който не пренебрегва заповедите му дори в онова, което не се вижда от хората и не се изисква от нас; такъв човек тайно опазва съвестта си пред Бога. Например, някой бил ленив за молитва или пък страстен помисъл влязъл в сърцето му, а той не му се възпротивил и не се въздържал, но го приел; или видял, че ближният му прави или говори нещо и както обикновено се случва го осъдил. С една дума, ние трябва да се пазим от всичко тайно, което никой не знае, освен Бог и нашата съвест – това именно значи да опазваме съвестта си по отношение на Бога. А опазването и по отношение на ближния изисква да не вършим нищо такова, което знаем, че би оскърбило или съблазнило ближния, било с дело или с дума, с вид или поглед, защото както често повтарям, може да оскърбим брата си и с вид и дори само с поглед. Накратко казано: човек не трябва да върши нищо такова, за което знае, че го върши с намерение да оскърби ближния; чрез това той осквернява съвестта си, понеже съзнава, че е извършил това с цел да повреди на брата си или да го наскърби. Това пък значи да опазваш съвестта си по отношение на ближния. А пък опазването на съвестта по отношение на нещата се състои в това – да не се отнасяме небрежно към която и да било вещ, да не допускаме да се разваля и да не я захвърляме. Напротив, ако видим нещо захвърлено, то не трябва да го отминаваме, макар и да е нищожно, но да го вдигнем и поставим на мястото му. И тъй нужно е братя винаги да бдим над себе си и да се пазим от всичко противно на съвестта, за да не претърпим онова бедствие, от което Сам Господ ни предпазва, както казахме по-горе. Дано ни даде Бог да слушаме и изпълняваме това, та словата на нашите отци да не ни послужат за осъждане.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...