Гонител на православието загина от удар на мълния
„Знак свише“ – така професорът на Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев определи внезапната смърт на бившия губернатор на Ровненската област на Украйна Василий Червоний. Червоний, който беше член на т. нар. „Висш църковен съвет“ на самозваната „Киевска патриаршия“, загина в събота, поразен от мълния, съобщава Интерфакс. Смъртоносният удар го е настигнал, докато е ловял риба в Костополския район на Ровненска област.
Според многобройни свидетелства Червоний е бил главният организатор и непосредствен участник на насилствените заграбвания на десетки храмове на Украинската православна църква в Ровенска и Волинска област, като тези акции са били съпровождани от зверски побоища и терор срещу свещенослужителите и вярващите.
В деня преди своята смърт той е събрал в Ровно няколко десетки представители на разколническата „Киевска патриаршия“, възлагайки им да организират безредици на магистралата Ровно – Владимир-Волински, по която се очаква да мине кортежът на патриарх Кирил по време на планираното му посещение в Украйна през идния месец. Според инструкциите на Червоний, тези хора е трябвало да организират серия от провокации срещу предстоятеля на Руската църква. Съобщава се също, че Червоний е планирал провокации на летището „Бориспол“ в деня на пристигането на патриарха в Киев.
Във връзка с внезапната гибел на Червоний Андрей Кураев напомни, че църковната история познава „кончини от такъв род, внезапни, непредсказуеми“, и се позова на знаменития трактат на христианския апологет от IV в. Лактанций „За смъртта на гонителите“, започващ с думите „за това колко зле са свършвали мнозина римски императори, преследвали християните“.
Друг пример е смъртта на император Юлиан, наречен „Отстъпник“ заради опита си да възроди езичеството. Той загинал внезапно по време на поход „и никой не успял да разбере откъде е долетяло копието, което му нанесло смъртоносна рана“, отбеляза богословът.
По думите му св. Василий Велики е смятал, че „такава гибел на гонителите на християнската Църква е израз на Божията закрила за своите“.
Превод: Андрей Романов
Г-н Романов,
Уважавам труда Ви да правите преводи и да обогатявате портала „Православие. бг“ с информационни материали. Предполагам, че с избора на текстове, Вие се опитвате и да благовестите. Струва ми се, че въпросната статия е твърде опасна като опит да се тълкува волята Божия особено на фона на руските словесни „балалайки“. Този Ви превод може да съблазни мнозина, особено онези, които следят отблизо развоя на правослвните събития.
Така или иначе, статията е станала вече камък за падането на мнозина. В блога на уважаемия руски богослов, историк и църковен служител Андрей Мелков четем по този повод: „Оскорбительные и циничные слова находятся в комментариях к записи ЖЖ Кураева http://diak-kuraev.livejournal.com/22289.html «Врага Православия на Украине убило молнией» (обстоятельства смерти Василия Червония).“ – http://eparhial.livejournal.com/182823.html
Оставам с доброжелателство
За пръв път чувам за този „уважаем богослов“ Андрей Мелков. Освен с факта, че ми е адаш :-), не виждам с какво друго би могло да ме респектира мнението му.
…
Обстоятелствата около смъртта на някой човек винаги могат да се интерпретират по различен начин. В случая това е интерпретацията на Кураев, който наистина е известна и уважавана личност, поне за мен. Ако се запознаете по-внимателно с написаното от Кураев, което, както изглежда, не сте сторил, ще видите доста интересни факти за този човек, които потвърждават преценката за него като за гонител на православните в Украйна. Интересен е също така и фактът, че той е лице, отлъчено от Църквата (1992 г.). Но, разбира се, Бог знае най-добре.
интерпретациите новини ли са?
http://news.ibox.bg/opinion/id_525112519
Много съм малък в „декодирането“ на знаците свише, но интерпретациите или по-точно импровизациите вменяващи на Създателя или Тържествуващата Църква изпълнения на „мокри поръчки“ми звучат меко казано несериозно.
Не че съм някакъв кръвожаден библейски фундаменталист, но ще си позволя да отбележа, че Библията е пълна с такива „импровизации“, както ги наричате. Съдбата на Содом – Ир и Онан – Кореевите синове – Иезавел и Ахав – децата, подиграли се на пророк Елисей – Ананий и Сапфира… и т.н., могат да се посочат още десетки примери. Да смятаме ли, че и библейските автори са били несериозни?
изклъчително уважаемы Андрей, коментаторите на превода Ви са абсолютно прави. Ако аз напиша коментар, в духа на превода и изказването на премоногоуважавания и невероятно образован професор дякон Кураев, едва ли ще го поместите в сайта, но Вие провокирате. Не че съм против свободните съчинения на Кураев, некак казва, каквото си иска, но когато ги представяте на сайта не гледайте после на лице, а постъпете по божествено и помествайте коментари в този стил. И моля Ви не коментирайте Библията, като дявола, Бог не е убец! БОГ Е ЛЮБОВ! И срещу това нямате аргументи, нито Вие нито професора, а ако си вадите текстчета от контекста на Библията, то сами му мислте. Привет!
Дразнят ме подобни спекулации- православните загиват също толкова нелепо колкото и всички други, а говореното от позицията на Божията воля при интрепретацията на станалото е направо ерес. Защо Кураев, след като знае Божията воля, не каза предварително , че Червоний , ще го удари гръм и не го е предупредил по християнски. Най – често подобни изявления са израз на задоволство от смъртта, скрито отмъщение и безчувственост. Става дума и за послание към всички последователи да се страхуват. В една статия отец Чистяков писа за тртите пътя пред християнина – на страха , на наемника и на любовта. Първите два водят най- често до плачевни резултати, както за личността , така и за църквата, тъй като не са автентично християнски. Православната църква продължава да упорства по пътя на страха и подържащите го репресивни структури , тъй като е най-лесен и доходен за духовниците, но именно този път погуби християнството в Европа. Хората вече не се страхуват толкова. Нещо повече , по думите на един наш проницателен теолог , живеем в култура на релаксацията , която скрива и анестизира всяка болка и прикрива смъртта . Спекулациите на православните духовници със страха и смъртта, не могат да скрият факта , че и християните почиват и страдат на земята , също толкова често , колкото и атеистите и друговерците. Със страх само краткосрочно може да се въздейства на все още наплашените „совки“. Переспективата пред християнина трябва да бъде не земното безсмъртие , а любовта и царството божие.
Казвали са ми познати протестанти, че православните не познават Библията, не я обичат и не я четат. Тъжно е, но е вярно. Не познаваме Писанието, задоволяваме се с разни брошурки, благочестиво-сладникави книжки и евтини помагала като „Нашата вяра“. Ето така се раждат и „благочестиви“ мнения като тези по-горе.
Да, Бог е Любов, но това не трябва да се тълкува сладникаво-сантиментално и не означава, че Бог не съди и не наказва грешниците. Какво значи „Бог не е убиец“? „Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз убивам (в синодалния превод – моря) и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми“ (Втор. 32:39). „Ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят“ (Втор. 32:41). „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (Рим. 12:19). Четете Писанието!
Бог умря на кръста за да победи смъртта , приятелю! Той ни обича, не му вменявай убийства без доказателства. А това което цитираш се отнася до Божието всемогъщество, което е трябвало да бъде засвидетелствано пред тези, за които вярата се е крепяла на закона и са нямали друг начин да удържат вярата в еднинния Бог в Стария завет . Ако на това наблягаш запиши се в някоя еврейска секта . Ние сме християни и се ръководим от онзи който проповядва любов и е победил от любов смъртта , и нещо повече молим се да не се водим от страх от земното и омраза към ближния. Между другото някои Св. Отци точно страха и смъртта определят като наследство от Адам.
Последнят ти цитат се отнася до съда на Бога, който още не е дошъл, при който ще се доверим не на силата му да убива , а на безкрайното ну милосърдие, което ни е благовестил. Освен това след като всички умират как позна, че точно този го уби Господ, а не мълнита. Колко абсурден след Христос е аргументът вярвай , защото бог убива Ако не вярваш , има ли разлика дали Бог те е убил или естествено си починал. Трябва ли да се правиш на клоун, за да си християнин. В случая очевидно става дума за масово плашене за запазване на църковни интереси. Някои имат нужда непрекъснато да плашат със земни страхове – болка и смърт , очевидно загубили есхатологичната переспектива. Ще поплашим , ще полъжем , ще повдеждаме, едни от педагогика , други от неразбиране , трети от злоба.Това ще ни спаси ли? Със злоба страх и суеверия не ставаме християни.
Бил съм свидетел на възмездието на беззаконници, тук в тоя свят. Отидоха си без време и по странен начин. Бог не ги е умъртвил, но вероятно с Негова воля възмездието постигна тези хора неочаквано за тях. Как и чрез кого, по какъв механизъм, за нас е от второстепенно значение.
Тези , които постоянно цитират Божията любов им препоръчвам да я цитират паралелно с Божията справедливост. Народът не напразно е измислил поговорката „Бог бави, но не забравя!“. Привет.
Додо, в никакъв случай не твърдя, че християнството не е религия на любовта. Просто това не трябва да се разбира опростителски, както не трябва и да се поддаваме на елементарното и детинско противопоставяне Стар Завет – Нов Завет. Двата Завета са едно цяло и не могат да се делят един от друг. Няма „старозаветен“ и „новозаветен“ Бог, Той е един и същ и не се променя. Не мисли, че в Новия Завет не се говори за гняв Божи, наказание и съд, в това число и в този живот. Това би било съвсем небиблейско. В отношението на Бога към творението присъстват и двата аспекта – на безкрайната любов и милосърдие, но и на вечната правда Божия, която не търпи греха. „Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците“ (Рим. 1:18 ). Нека да не подменяме автентичното библейско християнство с розови и детински представи! Да, Христос е победил смъртта, но Той се е разпънал на кръста, за да изкупи злото на света, да плати цената на нашия грях пред Божията правда и Божия гняв. В Стария Завет са се задоволявали с жертва на „овни и козли“ – а ето, виждаш, че в Новия нещата са дори още по-остри и трагични, щом за това е трябвало да се жертва Самият Бог.
…
Да, не мога да твърдя със сигурност, разбира се, че въпросният бивш губернатор е погубен за своите грехове. Това знае само Бог. Но ако той наистина е бил гонител (а в западна Украйна през 90-те нещата са наистина жестоки за православието), то защо като християни да не можем да допуснем, че и такава интерпретация е ВЪЗМОЖНА?