Древните ръкописи от Синай навлизат в дигиталната епоха
Източник: Los Angeles Times
В освежителната прохлада на утрото, преди още слънцето да е нажежило всяко зрънце пясък в тази необятна пустиня, Хемид Собхи тръгва пеш от бедуинското село, в което живее със своите родители и сестри. Облечен спретнато с дънки, спортна фланелка и здрави сандали, той крачи 40 минути до манастира “Св. Екатерина”.
Той преминава през тясна врата в дебелите зидове на манастира и продължава покрай старинна църква и лабиринт от сгради, струпани покрай лъкатушещите алеи. Едно стълбище го отвежда до третия етаж на сравнително нова постройка край южната стена на манастира, където той влиза в библиотеката, поздравява един монах в дълго черно расо и се залавя за работа.
Едва ли другаде това оборудване би изглеждало повече не на място, отколкото в най-древния действащ манастир в християнския свят. Но “Св. Екатерина” навлиза в епохата на технологиите – с помощта на отец Иустин Синаит, 57-годишен американски монах от Ел Пасо, и Хемид, 23-годишният син на бедуин-водач на камили. Те осъществяват фотографски проект, с който посредством цифрови изображения с висока резолюция ще направят достъпни за учените по целия свят старателно пазените ръкописи на библиотеката.
Библиотеката се състои от 3300 ръкописа на 11 езика – много от тях богато украсени с позлата и ярки цветове – и по обем и значение отстъпва единствено на съкровищницата на Ватикана. Синайската колекция разполага с ръкописи, датиращи още от 6-ти век, и съдържа предимно преписи на Свещеното Писание, църковни слова и богослужебни текстове, но включва също и древногръцки произведения и няколко медицински текста с билкови лекове за различни страдания.
Обектът, който предстои да бъде заснет днес, е рядък арабски ръкопис на Евангелието, създаден върху пергамент през 897 г. Вакуумен маркуч, прикрепен към стойката, внимателно придърпва назад разтворената страница. Едно плоско парче кост, сложено отгоре на страницата, близо до подвързията, помага да се изглади набръчкания пергамент.
Хемид внимателно разглежда предварителното изображение на страницата на екрана на компютъра, центрира образа, наглася фокуса и кликва мишката. Светкавиците, покрити с разсейващи лещи, които отстраняват вредните ултравиолетови лъчи, светват четири пъти, докато фотоапаратът прави четири снимки, всяка с леко изместена позиция спрямо другите. Хамид задава команда, с която компютърът слива четирите кадъра в една цифрова снимка с висока резолюция.
Още една страница е готова – остават стотици хиляди.
“Когато направиш изчисленията, се обезкуражаваш”, казва отец Иустин, който ръководи библиотеката. “Има 1.8 милиона страници, без да броим фрагментите от ръкописи, открити през 1975 г., известни като Новите находки; свитъците и сбирката от старопечатни книги – всичките в огромни количества. Но всеки един ръкопис е дело на търпелив преписвач, работил с трудни материали, записвал важен текст. Всеки един ръкопис е уникален и всеки представя още един аспект от библиотеката на Синай, допринасяйки за нашето разбиране на духовното наследство, което е запазено тук.”
Защитен в изолация
С вид на крепост, разположен в подножието на стръмни планини сред дива пустиня, манастирът “Св. Екатерина” е оцелял отчасти и поради изолираното си местоположение. Трудният достъп дотам дори и сега, когато по павираните пътища пристигат автобуси с туристи, е съхранил манастира и неговите великолепни колекции от ръкописи и византийски икони, образци от които могат да се видят до 4 март на уникалната изложба в музея “Дж. Пол Гети” в Лос Анджелис.
Но колкото и да е отдалечен, манастирът си остава един православен оазис в мюсюлманска територия. “Св. Екатерина” живее сред общност, която също се приспособява към съвременността.
Когато византийският император Юстиниан построил манастира през 6-ти век, той преместил около 200 семейства роби-бедуини от Александрия и северното анадолско крайбрежие, за да го охраняват и да се грижат за него. Днес техните потомци, племето на синайските бедуини Джебелия, които са мюсюлмани, предлагат на поклонниците изкачване с камили до връх Синай и осигуряват на манастира необходимата работна ръка. Броят на монасите, постоянно пребиваващи в манастира, е намалял до 25, но бедуините продължават да служат като охрана, готвачи, градинари, отговорници за трапезарията, склададжии и магазинери. Заплатите им са ниски, но такива са и разходите за живот в Синай, казва отец Иустин.
Бащата на Хемид, Собхи Хемид, работил в аптеката на манастира до 1986 г., когато станал водач на камили. Дядото на младежа е работил за “Св. Екатерина” в продължение на 50 години, а много от неговите роднини и досега се грижат за книжарницата, но той се отправил към Кайро да учи в колеж. Смазан от шума, хаоса и замърсяването на столицата, той се прехвърлил в университета на далеч по-спокойния Исмаилия, където учил счетоводство, икономика, мениджмънт и информатика и се дипломирал през юни 2005 г.
“Когато учех в университета, архиепископът ми каза, че бих могъл да работя в манастира”, казва Хемид, внимателно подбирайки думите си на английски. Той мислел да работи в банка, но след като не намерил подходящо място, се върнал у дома и се представил на архиепископ Дамянос. Като игумен на монашеската общност на “Св. Екатерина”, архиепископът отговаря за ежедневните дейности, както и за духовните традиции.
Хемид се появил тъкмо навреме. Отец Иустин, който пристигнал в манастира през 1996 г., се нуждаел от помощ. Роден в семейство на баптисти, които издавали религиозна литература, той се запалил по историята на Византия като студент в Тексаския университет и приел православието. Замонашил се в един манастир в Бруклин, Масачузетс, където отговарял за издателските проекти.
В “Св. Екатерина” той започнал да прави цифрови фотографии на ръкописите, когато бил втори по старшинство отговорник за библиотеката. Фондацията “Св. Екатерина, благотворителна организация за подпомагане на библиотеката със седалище в Лондон, отпуснала 10 хил. щ. д. за проекта. По-големи дарения от други източници били използвани, за да се закупи необходимото оборудване. Семейна фондация “Флора” в Менлоу Парк, Калифорния, дарила 150 хил. щ. д., а наследникът на италиански издателски бизнес Леонардо Мондадори – 35 хил. щ. д.
Но след заснемането на някои от най-важните ръкописи отец Иустин бил повишен. Новите отговорности не му оставяли достатъчно свободно време да продължи проекта. Той трябвало да съдейства за обновяването на библиотеката и за консервацията на нейните колекции. В редките случаи, когато се разрешава ръкописи от колекцията да пътуват, той ги придружава. Освен това е търсен като лектор. На 6 февруари той проведе семинар върху един от ръкописите от изложбата в центъра “Гети” в Лос Анджелис (“Един илюстриран ръкопис на Лествицата: Духовно възкачване чрез изкуството”).
“Когато помолих за помощник, първата реакция на монасите беше да доведат хора от Гърция, защото ги познават, доверяват им се, споделят една култура”, казва отец Иустин, като добавя, че той и един брат от Великобритания са единствените монаси в манастира, които не са гърци. “Но тогава възникват разходи по транспорт, заплати, настаняване и храна. А и колко време би могъл да остане този човек тук? Затова им казах: “Намерете ми бедуин, който да е внимателен по природа, и аз ще го науча на работата с компютъра.” Те живеят тук, познавали сме всички техни роднини поколения наред и отпада въпросът колко дълго могат да останат тук.”
Когато Хемид кандидатствал за работа в манастира, той не знаел нищо за библиотеката.
“Не аз реших да работя тук”, казва той. “Архиепископът ми избра това място.”
Хемид е един тих пионер, който прекарва свободното си време в слушане на арабска музика, докато работи на домашния си компютър. Той споделя мечтите на повечето младежи. Иска да се ожени и да има дете. Надява се да си купи кола. Но той е първият човек в своята общност, който завършва университет, и първият бедуин, който получава толкова рядка служба в манастира.
По всеобщо мнение той схваща бързо, защото има опит с компютрите.
“Той е изключителен помощник”, казва отец Иустин. “Много е внимателен. Когато забележи, че нещо не е съвсем точно, той ме пита, вместо просто да продължи напред. Тъкмо това е, което искам. Всеки ръкопис е уникален и си има своите изисквания. Но има и едно определено повтаряне на операции, щом веднъж нещата са нагласени. Аз го сравнявам с шофирането. Трябва да си нащрек, но е въпрос на навик. Смятам, че е нужен определен темперамент. И мисля, че Хемид го има.”
След шест месеца на тази работа Хемид изглежда си е намерил мястото. Той не възнамерява да напуска манастира или селото си.
“Толкова съм щастлив, че имам тази работа”, казва той. “Чувствам, че върша нещо важно. Толкова ми харесва, че никога не се отегчавам.”
Няма вероятност той да остане без работа, дори и проектът да бъде значително ограничен.
“Заснемането на цялата библиотека не е реалистична цел”, казва отец Иустин. “Но, както при всички колекции, 90% от потребителите се интересуват от 10% от колекцията. Тези 10%, които са от най-голям интерес, са една съвсем разумна цел.”
