Затварянето на Ватиканската библиотека разтревожи научния свят

Източник: BBC NEWS

Една от най-старите обществени библиотеки в света, Ватиканската библиотека, бе затворена за реконструкция.

Не се очаква библиотеката да отвори врати преди септември 2010 г.

Читалните бяха необичайно пълни миналата седмица.

Университетски преподаватели, студенти от прочути университети по света, монаси в кафяви или черни раса, библеисти от повече от 50 страни седяха рамо до рамо на масите, отрупани с купища документи, преносими компютри и древни ръкописи.

Те отчаяно се състезаваха с времето, за да приключат работата си преди затварянето за следващите три години на този мощен център на научноизследователската дейност.

Кипяща дейност

В библиотеката игла да пуснеш, ще се чуе. Всички говорят шепнешком. Веднага се усеща една едва овладяна истерия сред библиотечните работници, щуращи се напред-назад, за да доставят на учените спешно търсените книги от 60-те км библиотечни лавици, разположени на седем етажа, някои от които под земята.

Много учени бяха чакали с часове, за да получат пространство за четене от един квадратен метър. Администрацията на Ватикана удвои броя на столовете за читатели от 100 на 200 в опит да посрещне внезапно нарасналото търсене, след като бе обявено затварянето на библиотеката за първи път в нейната 500-годишна история.

Дори по време на Първата и Втората световни войни библиотеката остава отворена.

По-рано тази година беше установено, че едно крило на датиращата от 16-ти век сграда, която помещава библиотеката, е конструктивно опасно. Натрупаната маса от книги просто се оказва твърде тежка за основите на сградата.

Ватиканската библиотека е основана от папа Николай V в началото на 50-те години на 15-ти век първоначално с 350 латински ръкописи. До неговата смърт през 1455 г. сбирката обхваща 1500 документа и е вече най-голямата в Европа.

Сбирката днес съдържа повече от 1.5 млн. печатни книги, както и 150 000 ценни ръкописа, най-ранният от които датира от времето на късната Римска империя.

Учени под напрежение

Едно от най-големите съкровища на библиотеката е Ватиканският кодекс, най-древната Библия в света, писана по времето на първия християнски император Константин в началото на 4-ти век сл. Хр.

Инженерите на Ватикана дават на стотината библиотечни работници само три месеца, за да преместят 350 000 книги от застрашеното крило.

Учени от цял свят протестираха срещу липсата на предупреждение. Спешното затваряне на библиотеката прекъсна научните изследвания в много страни.

Скот Малденброт от Питърхаус колидж, Кеймбридж, сподели, че му се наложило спешно да тръгне за Рим, за да завърши по-рано това лято някакво библиографско изследване, прекъсвайки университетските си лекции. „Ватиканската Библиотека има ресурси, които не могат да се открият никъде другаде по света”, казва той.

Но Амброджио Пиацони, заместник-директор на Ватиканската библиотека, ми каза следното: „Библиотеката вече е затворена. Няма да има никакви изключения, въпреки че учените ще могат да продължат да изискват фотокопия и микрофилми, докато библиотеката отново отвори врати през септември 2010 г.”

Високотехнологична помощ

В коридора пред неговия кабинет висят портрети на кардинали с червени шапки, заемали престижния пост Папски библиотекар през 16-ти век. Сегашният директор на библиотеката, Жан Торан, също има сан кардинал.

Г-н Пиацони, който е мирянин, е горд че Ватиканската библиотека е водеща в цифровите технологии. В някои ценни книги вече са инсталирани микрочипове, които показват на библиотекарите, дали дадена книга не липсва от обичайния си рафт.

В сътрудничество с една японска компания са разработени също нови техники за разчитане на палимпсести, или древни документи, върху които е писано отново във времето, когато пергаментът или хартията са били ценни стоки.

„Като използваме ултравиолетови лъчи, вече можем лесно да сканираме цифрово документите, за да разкрием написаното отдолу, което е невидимо за невъоръженото око”, казва г-н Пиацони.

Попитах го защо рафтове със стари картотечни фишове все още изпълват една от читалните, след като библиотечната картотека е прехвърлена в цифрова база данни.

“Никога няма да ги унищожим, защото учените често предпочитат да използват старите картотечни фишове и защото те са един постоянен архив, който винаги можем да използваме, за да отстраним възможни грешки в базата данни”, обяснява той.