Интронизацията на новия Еладски архиепископ

В 10:55 ч. Атинският и на цяла Гърция архиепископ Йероним пристигна в катедралата, където беше посрещнат с почести от областният управител на Атина Янис Сгурос. Архиепископ Йероним беше поздравен от председателя на гръцкия парламент Димитрис Сиуфас, председателя на ПАСОК Йоргос Папандреу и кмета на Атина Никита Какламанис. Присъстваше също и министър-председателят Костас Караманлис.
След влизането му в храма беше прочетена енциклика на Светия Синод, както и президентски указ за неговото избиране. Според църковния ред интронизацията беше ръководена от викарния епископ на архиепископския престол Каристийски митрополит Серафим, а протосингелът на архиепископията протойерей Тома Синодинос и гръцки политици отправиха обръщения към архиепископ Йероним. След церемонията архиепископ Йероним получи поздравления и благопожелания в сградата на архиепископията.
След интронизацията архиепсикоп Йероним се обърна с призив към всички да се обединят, като възприемат общи цели. От жизнена важност е Еладската църква и гръцката държава да си сътрудничат, като запазват своите отделни роли в служението на хората, каза той. Дълг на Еладската църква е да отправя слова и не да спори с институциите и да заема политически позиции, а да изразява страданието на обществото и да изработва духовни антитела срещу явленията, които израждат лицето на обществото. Наш дълг е, каза също той, хората на Църквата да бъдат мъченици, Църквата да съществува, за да обединява хората, а това се постига, както той подчерта, с дела, а не с приказки. Ето защо, добави той, Църквата не трябва да остава безмълвна, когато става въпрос за проблемите на хората.
На Църквата не се полага да подкрепя една идеология или политика против друга, защото тогава тя няма да бъде Църква, а партия, каза архиепископ Йероним. Той изрази своята благодарност към всички йерарси, които го избраха и благодари на всички, които присъстваха на церемонията по интронизацията. Не на последно място Атинският и на цяла Гърция архиепископ Йероним отбеляза и своите лични ангажименти, които включват новото поколение, отговорността за пътя на съвременната гръцка цивилизация и грижата за всеки измъчен човек, като изрази същевременно и подкрепата си за Вселенската патриаршия.
В 1919 году в Белгороде епископа Никодима забили железным прутом, тело бросили в выгребную яму и не разрешили хоронить. Архиепископа Воронежского Тихона повесили на царских вратах. В Астрахани с глумлением убили архиепископа Митрофана. В Юрьеве топорами зарублено 17 священников и епископов. Перед убийством большевики глумились над ними: напялили женскую одежду, пытались заставить танцевать, отрезали носы и уши. Убитых бросили на свалку…
В Богодухове монахинь привели на кладбище к вырытой яме, отрезали им груди и истекающих кровью бросили в яму; сверху бросили также живого старика-монаха и засыпали землей, крича, что „справляется монашеская свадьба“.
В Херсонской губернии три священника были распяты. Духовник монастыря святой Марии Магдалины был схвачен во время богослужения, его заставили открыть рот и с криком: „Вот тебе святое причастие!“ – выстрелили в рот.
http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=60387&cf=