
Държавният съвет на Белгия е стигнал до извода, че забраната за забрадки в училищата на страната укрепва принципа на равенството. С това той отклони молбата на Движението срещу расизма, антисемитизма и ксенофобията за отмяна на правилото, прието в Белгия през 2004 г., което позволява всяко училище самостоятелно да решава дали да забрани или не забрадките, съобщава порталът "Интерфакс-Религия", позовавайки се на белгийския вестник Le Soir.
Ръководителят на движението Радоан Булял се изказа против това решение, наричайки го "идеологическо, недемократично и тенденциозно".
Той допълни, че ще се обърне към Европейския съд по правата на човека и Комитета по правата на човека към ООН.
Досега в Белгия нямаше специален закон за използване на религиозната символика в учебни и обществени заведения. Затова всяко едно от тях можеше да прилага свои собствени правила при условие, че те не противоречат на Конституцията.
Държавният съвет на Белгия разглежда административни въпроси и изпълнява функциите на консултативен орган към правителството.
Превод: Андрей Романов
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
понеже съм начинаещ във вярата, искам да попитам някой от по-напредналите в нея, които посещават сайта, защо се вдига толкова голяма олелия относно забраната на религиозните символи?
Нали всяка религия провъзгласява като най-голяма ценност любовта, разбирателството, уважението, служенето на другия а пък тези неща могат да действат в човека и без религиозни символи; или може би в религиозните символи има нещо толкова съдбоносно даряващо сила на носещите ги, че тези добродетели не могат да действат, не знам….ако нечия идентичност се влияе положително и се нуждае на живот и смърт от изявата на какъвто и да е символ или дреха, не се ли поставя духовното под някакъв вид условност? И докъде в крайна сметка могат да стигнат претенците на всички религии ако решат да изявят чрез символи своята религиозна принадлежност?
а заема централно място в християнската религия. С него са свързани всички важни събития в историята на християнството. Неговото значение е толкова голямо за нас християните, че Църквата е определила да се извършва поклонение пред светия Кръст – четири пъти в годината. Като се започне с това, че с кръвта пролята на Кръста, Христос възстановява достойнството на човека т.е.Божият му образ , затъмнен от греховете, показва му,че е достоен да бъде съработник на Бога т.е.да се уподобява на Бог чрез творчески дела и да се усъвършенства.Да бъде личност, каквато е и нашият Бог. С Кръстният знак в ръка св.Константин е извоювал победата на християните и е узаконил християнството. Всеки, който се смята за последовател на Христос, с гордост трябва да носи кръстния знак, защото той означава любовта ни към Бога, а и Божията любов към нас. Това е най-малкото, с което можем да засвидетелстваме своята любов към Бога. Кой ще забрани на друг това право?