Митрополит Кирил е заявил, че РПЦ иска да продължи диалога с Ватикана
В интервю за ватиканския ежедневник “Osservatore Romano” председателят на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия, Митрополит Смоленски и Карлининградски Кирил е заявил, че независимо от временните трудности, богословският диалог между Московската патриаршия и Католическата църква трябва да продължи. "Съзнаваме важното значение на развитието на двустранните отношения. Считаме за полезно да направим още по-тясно нашето сътрудничество в широкото поле на диалога между религиите. " – е казал още митрополит Кирил, цитиран от Радио Ватикана.
Според Митрополит Кирил решителната стъпка, която трябва да бъде направена от двете страни по пътя на взаимното сближаване, е осъзнаването на факта, че двете християнски общности принадлежат към едно семейство, а не не са "чужди" и "неприятели".
Руският духовник смята, че секуларизмът в съвременния свят е такова предизвикателство, на което християните трябва да се противопоставят заедно, обединени от ценностите, които споделят: "Очакваме и пожелаваме положително развите в нашите отношения, за да могат най-сетне руските католици да живеят в мир с руските православни. В една голяма страна, като Русия, в която съжителстват много християнски изповедания и различни религии, от голямо значение е искреното желание за диалог. Католици и православни все повече се чувстват обединени от многобройните предизвикателства на съвременния свят и секуларизацията. Това трябва да ни окуражи да свидетелстваме заедно християнските ценности в обществото."
Какво са се вторачили този свят тия хора, не мога да ги разбера, а уж монаси, а уж Царство Божие търсят, а само за този свят говорят.
Прочетохте ли новото изключително интервю на д-р Михайлов:
http://www.dveri.bg/content/view/5500/103/
с други думи не споделям възторзите от горецитираното интервю. плодовете на тая гениална мисъл нещо неестествено ми едреят… при това ако ги изцедите, обзалагам се ще се получи малко количество доста блудкав сок.
не срещнах нещо оригинално като достижение на този аналитичен труд, но затова пък колко много е казано. и как удивително умно!
смущаващо ми е да гледам отстрани подобни нарцистични упражнения, особено съчетани с немалка доза лицемерие. (толкова по-видима, ако се съотнесе последната дефиниция за партия с политическото амплоа на автора си) тези тегави „анализи“ с мътни и съмнителни прозрения идват малко свръх на сиромашията ни. такова писане и говорене днес е толкова безвусно, колкото да отидеш с фрак и бутилка шампанско на вечеря в някоя къшла. а тука и шампанско няма 🙂
да не говорим, че едни такива недоказани диагнози, като тази за болестите, причинени от пагубното латентно месианство на руския народ, са просто безполезни. (как се установява днес това латентно месианство впрочем; чува ли се на слушалки? ). и без да съм лекар, чудя се дали не е добре лекарят да интерпретира по-внимателно находката и да помисли върху принципа за лекуване на подобното с подобно…
с едно нещо в текста съм съгласна – че претенцията за бг интелектуалец в политиката е куха (казано просто, да не цитирам авторовата мисъл в целия й респектиращ размах). но тъжното ми опасение е, че този извод може да бъде разпрострян с успех и върху църковната сфера.