Молитви за мир и посвещение на Богородица събра католици и православни
Събитие от огромно значение беше проведено във Ватикана на 25 март 2022 г. Папа Франциск реши да посвети Русия и Украйна на Непорочното сърце на Мария. Той направи това по време на Литургията на покаянието, която беше отслужена в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Същият акт, винаги в деня, в който Църквата празнува тържеството на Благовещение, извърши във Фатима и кардинал Конрад Краевски, пратеник на Светия отец. Новината излезе във ватиканските медии след декларация на директора на пресцентъра на Светия Престол Матео Бруни.
Желание за това събитие беше отправено на 2 март в писмо до папата от католическите епископи от латинския обред на Украйна. „В тези часове на неизмерима болка и ужасно изпитание за нашия народ – пишат прелатите – ние, епископите на Епископската конференция на Украйна, сме говорители на непрестанната и сърдечна молитва, подкрепяна от нашите свещеници и посветени лица, като тя идва от целия християнски народ за освещаването на нашата родина и на Русия”. „В отговор на тази молитва – добавиха те – ние смирено молим Ваше Светейшество да извършите публично акта на посвещение на Непорочното сърце на Мария за Украйна и Русия, както поиска Пресвета Богородица във Фатима“.
Отношението или актът на посвещение към Мария датира поне от VIII век от св. Йоан Дамаскин, на когото дължим първата формула за посвещение на Мария, изразена с глагола anatíthemi (= посвещение, предлагам в поклонение). Молитвата на посвещението включва следния текст: „Майко Божия и наша Майко, тържествено поверяваме и посвещаваме себе си, Църквата и цялото човечество, особено Русия и Украйна на Твоето Непорочно Сърце… Угаси омразата, успокой отмъщението, научи ни на прошка“.
„И днес ние оставаме близо до теб, о Владичице, […] обвързвайки душите си с твоята надежда, като към много здрава и напълно нечуплива котва (срв. Евр. 6:19), посвещавайки своя ум, душа, тяло и всичко наше да те почитаме, доколкото можем, „с псалми, химни и духовни песни” (Еф. 5:19)”.
„Освободи ни от война, защити света от ядрената заплаха. Направи да спре войната, придобий мира за света. Направи ни занаятчии на общение“.
Както припомня мариологът отец Стефано Де Фиорес, терминът „посвещение“ се връща при кармелитските автори от XVII век, например Леон дьо Сен Жан, който вярва, че „най-пълното пречистване, което една благочестива душа може да направи, е да се посвети на Бога, на Иисус, на Мария и на цялото им благословено семейство”. „Да се посветиш на Дева Мария“, подчерта отец Габриеле Аморт, „означава да я приветстваме като истинска Майка, по примера на Йоан, защото тя е първата, която приема сериозно майчинството си за нас. Посвещаването е сложен акт, който е разнообразен в различни случаи: едно е, когато вярващият се посвещава лично, поемайки конкретни ангажименти, друго е, когато се освещава един народ, цяла нация или дори човечество“.
През Средновековието е имало състезание на градове и общини, които се „предлагат“ на Девата, като често представят ключовете на града в забележителни церемонии. След XVII век, когато започват големите национални освещавания: Франция през 1638 г., Португалия през 1644 г., Австрия през 1647 г., Полша през 1656 г., актът на освещаването традиционно е отправен към Иисус, Пресвета Дева Мария, св. Йосиф и тримата архангели Михаил, Гавриил и Рафаил. В съвремието различни папи правят посвещаване на Богородица: Пий XII през 1942 и 1952 г., Павел VI през 1964 г., Йоан Павел II през 1981 и 1984 г. През юни 2000 г. Светият престол разкрива третата част от тайната на Фатима и тогавашният архиепископ Тарчизио Бертоне, секретар на Конгрегацията за Доктрината на вярата, подчерта, че сестра Лусия (едно от децата, видели Богородица във Фатима) в писмо от 1989 г. лично е потвърдила, че актът от 1984 г. отговаря на това, което е искала Дева Мария. На 5 юли 2013 г., например, папа Франциск посвети държавата Ватикана на св. Йосиф и св. Архангел Михаил.
Пресветата дева Мария при явяването си на 13 юли 1917 г. във Фатима е поискала посвещаването на Русия. Самите папи Пий XII, Павел VI, Йоан Павел II и Франциск нееднократно през годините решават да посветят Русия и Украйна на Непорочното сърце на Мария, сега разделени и воюващи помежду си. То се състоя именно по време на тържеството на Покаянието, което понтифексът председателства в петък, 25 март от 17 часа в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Както VaticanNews припомня, Дева Мария, при явлението във Фатима през 1917 г., е поискала посвещаването на Русия в Нейното Непорочно сърце, заявявайки, че ако това искане не бъде прието, Русия ще разпространи „своите грешки по целия свят, насърчавайки войни и преследвания на църквата“. „Добрите ще бъдат мъченици, Светият отец ще има много да страда, различни народи ще бъдат унищожени” (от пророчеството във Фатима).
Припомняме, че по време на посещението си в България (5 – 7 май 2019 г.) папа Франциск направи сугуба молитва пред Богородица на площада пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и древния храм „Света София“ в София, по време на която се молеше за благоденствието и мира на българския народ и на всички вярващи. Молитвата „Царица небесна“ е кулминация в посещението на Римския епископ, където и да било по света.
Пресцентърът на Ватикана, отговаряйки на въпроси на журналисти, потвърди, че „папа Франциск е получил писмо от кмета на Киев Виталий Кличко да отиде в украинската столица, за да бъде близо до страданието на града, до неговите хора…“. Писмото, с което кметът на Киев покани папата, е от 8 март и беше разпространено по журналистически канали. „Вярваме, че личното присъствие на този световен религиозен лидер би било от основно значение за спасяването на животи и проправянето на пътя към мира в нашия град, в страната ни и извън него“, продължава текстът. И че, „ако пътуването до Киев не е възможно“, „трябва да се проведе съвместна видеоконференция, която може да бъде излъчвана на живо или записана“. В този случай „ще бъдат стартирани инициативи за включване и на президента Зеленски“. Все още се уточняват подробности за това дали е възможно подобно посещение.
Папата продължава да помага на страдащите със средства, храна и провизии. В знак на близост и в подкрепа и помощ за населението в Украйна, страдащо поради войната, на 29 март папа Франциск изпрати още един свой кардинал – Конрад Краевски, ръководител на Папската служба за милостиня, който лично докара от Рим в Лвов линейка с цялостно медицинско оборудване.
На 29 март при посещението си в Полша Константинополския патриарх Вартоломей се срещна с архиепископ Станислав Гондецки, председател на Полската епископска конференция, разговаряха лице в лице, срещнаха се с украинските бежанци и се молиха заедно за мир в света. „Понякога има място само за сълзи“. Това каза патриарх Вартоломей в края на срещата с украинските бежанци във Варшава. Главата на Православната църква е в Полша по покана на полския президент Анджей Дуда. Срещата се състоя в университета „Кардинал Стефан Вишински“, който е приютил около 90 бежанци от Украйна. След разговорите и след като изслуша трогателните истории за преживяното от войната, патриархът сподели, че е трудно да се даде лице или име на такива болезнени събития, по-лесно е да се говори за тях теоретично. „Няма как да си представим какви големи опустошения причини това ужасяващо нашествие върху украинския народ и целия свят!“, заяви Вартоломей I, който поздрави щедростта на полския народ и съседните страни, които отвориха домовете и сърцата си за ближния. „Целият свят ви дължи огромна благодарност“, подчерта той, като благодари на тези, които помагат, и ги призова „никога да не забравят сълзите, лицата и болката“ на украинските братя и сестри. „Вашата солидарност с тях – истински дар от небето – е единственото нещо, което може да победи злото и мрака в света”, каза той. В края на срещата председателят на Полската епископска конференция благодари на патриарх Вартоломей за присъствието и загрижеността му за украинските православни, много от които са в Полша. Той увери, че Католическата църква ще се погрижи за тях материално и духовно, с уважение към тяхната вяра и културни особености, в съответствие с учението на Католическата църква във връзка с принципите относно икуменизма и свободата на съвестта и вероизповеданието.
Срещата бе закрита с молитвата „Отче наш“ на английски и украински език и знакът на мира, заедно с благословията на патриарх Вартоломей и архиепископ Гондецки.
Снимки: VaticanNews
