Остри спорове в ПАСЕ за ролята на религиите в обществото

На априлската сесия на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, провела се в Страсбург, бе представен докладът „Религиозното измерение на междукултурния диалог”, който предизвика остра дискусия за ролята на религиите в Европейското общество.

Идеята за подобен дебат се роди през месец октомври миналата година, по предложение на настоящия председател на ПАСЕ г-н Мевлют Чавушоглу.

За водеща комисия по доклада бе определена Комисията по култура, наука и образование, а за докладчик г-жа Ан Брасьор (Люксембург), председател на групата на Алианса на либерали и демократи за Европа.

Становището на Комисията по политическите въпроси по доклада бе представено от г-н Лъчезар Тошев, от България, член на групата на ЕНП/Християндемократи.

Активно участие по дебата, който се състоя на 12 април в Парламентарната Асамблея взеха и известни религиозни лидери, като румънският патриарх Даниел, кардинал Жан Луи Торан, дипломат от Ватикана, професор Мехмет Гюрмез, председател по религиозните въпроси на република Турция, главният равин на Русия Берел Лазар и прелата Бернхард Фелмберг – представител на Съвета на евангелските църкви в Германия.

Основното противопоставяне между депутатите в ПАСЕ по време на разискванията беше за ролята на религиите в обществото. От една страна либералите, социалистите, обединените леви и представителите на хуманисткото движение борещо се за общество без религии защитаваха тезата, че религиозните различия разделят обществото и водят до конфликти. Срещу тази позиция възразиха ораторите християндемократи от ЕНП/ХД.

В изказването си пред Асамблеята по време на дебата г-н Тошев наблегна на факта, че религията в Европа е изиграла основна роля в историята, създавайки система от ценности, но и заздравявайки легитимността на тези ценности.Също така религиите са допринесли за взаимодействието между различните култури – като основа за създаването на среда за мултикултурализма.

Като пример за ролята на религиозните ценности които са довели до защита на различията вместо до преследването на различните г-н Лъчезар Тошев визира именно активното участие на български православни духовници по времето на Холокоста през 1943 г. за спасението на цялата еврейска общност в България. Именно православните религиозните ценности са помогнали за спасяване от православните българи на етнически и религиозно различната еврейска общност. "Това е направено с поемане на риск за собствения живот, както от Митрополит Кирил, така и от Екзарх Стефан. Днешна Европа е светска, но това не води до елиминиране на обществената роля на религиите като двигател за разпространението на ценности. Ето защо религиозният аспект на междукултурния диалог е важен за Европейското общество", заяви Лъчезар Тошев.

"Вероизповеданията трябва да бъдат окуражени да участват активно в дебатите за общественото благо, защитата на религиозната свобода, спазването на правата на човека, демократичното гражданство, борбата с расизма, ксенофобията и нетолерантността. В плуралистичното общество се очаква от религиозните хора да признаят свободата на вяра която те имат и за другите", добави още той.

Докладът на Ан Брасьор разглежда различията между хората не като негативен, а като позитивен фактор и призовава създаването на сплотени общества, уважащи достойнството на всеки индивид и за толерантност към различията. За постигането на това, Асамблеята е убедена във важността на религиозното измерение на междукултурния диалог и в сътрудничеството между различните религиозни общности за подхранването на ценностите, които създават общото ядро на европейските общества, както и на всяко едно демократично общество.

Становището на Лъчезар Тошев, както е описано и в заключението на Комисията по политически въпроси, в общи линии е в съгласие с доклада на г-жа Брасьор, но цели изменения в проекта за препоръката , чрез които текстът да стане по-ясен и обвързан с досегашните позиции на Асамблеята.

Първото от приетите от Асамблеята изменения на доклада е свързано с искането за признаване на различните религии по между им. Поправката, внесена от Лъчезар Тошев целеше не взаимно признаване между различните религии, които не трябва да се иска да приемат разбиранията на другите вероизповедания, а взаимно признаване на правото за свобода на религията и вярата – т.е. толерантност към различията. Основната цел на становището към следващите изменения на доклада е единодушно одобрената от Комисията по политически въпроси поправка, целяща да не се споменават в препоръката изрично хуманистичните движения и вярвания.

В параграф 10 от доклада си г-жа Брасьор обръща особено внимание на групите с подобни убеждения и техните права, което е в страни от основаната цел на доклада. Свободата на словото и религията и свободата на човека да има свое философско или светско възприятие е неотменимо и основно право (Чл.9 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Ето защо позоваването на една определена организация, заявява в становището си г-н Тошев, е неприемливо, тъй като води до лобиране за конкретна група. В четири от предложенията на г-н Тошев на местата в текста, където се споменават хуманистичните асоциации и хуманисткото движение,  се предлага текста да се замени с обща формулировка за групи с нерелигиозни убеждения и вярвания. По тези предложения се разразиха остри спорове в пленарната зала, а при гласуването две от предложенията бяха приети, а другите две бяха модифицирани така, че споменаването на хуманистите остана.

За първи път ПАСЕ прие текст, че правото на вероизповедание се поставя като условие за приемане и на всички други ценности от лицата, които го упражняват. Предстои Комитетът на Министрите на Съвета на Европа, където участва и българският министър на външните работи Николай Младенов, да гласува своя отговор на препоръките на депутатите.

Междувремено е депозиран писмен въпрос до Комитета на министрите, в който Лъчезар Тошев иска Министрите да се произнесат дали правото на вероизповедание може да се поставя под определении условия, така както това е прието от ПАСЕ в Препоръка 1962/2011. Комитетът на министрите на Съвета на Европа ще има последната дума по спора.