Откри се Всезадграничният събор на Руската православна църква зад граница
Източник: Интерфакс
Четвъртият Всезадграничен събор на Руската православна църква зад граница се откри на 6 май в Сан-Франциско. Съборът, на който са представени широко клирът и миряните на РПЦЗ от целия свят, ще заседава от 6 до 14 май. Очаква се, че основна тема на дневния му ред ще бъде въпросът за обединяването с Московската патриаршия.
"Всички сили на злото са се опълчили срещу това… Но ние се надяваме, че благоразумието все пак ще възтържествува. Няма причини, които да разделят днес Руската задгранична църква и Московската патриаршия", каза патриарх Алексий и изтъкна, че днешният период на отношенията на РПЦ и РПЦЗ е най-подходящото време за обединяването им.
През 2003 г. Архиерейският събор на РПЦЗ назначи комисия по въпросите на възстановяването на единството с Московската патриаршия. В края на май 2004 г., когато Москва беше за пръв път посетена от първоиерарха на Задграничната църква митрополит Лавр, беше обявено, че се възстановява молитвеното общение между Задграничната църква и Църквата в родината. "Молитвеното общение вече възстановихме, на дневен ред е възстановяването на евхаристийното общение", каза тогава патриарх Алексий.
В своето пасхално послание през тази година митрополит Лавр призова вярващите да отправят особени молитви за възстановяването на църковното единство.
"Това единство не може да се основава върху скоротечни политически и човешки интереси, то може да се осъществи само в истината Христова. Затова всички ние трябва да се готвим молитвено за IV Всезадграничен събор", заяви митрополитът.
През юни 2005 г. беше публикуван "Акт за канонично общение", разработен от комисиите на двете Църкви. Според този проект РПЦЗ ще има самостоятелност в своите пастирски, просветителски, административни, стопански, имуществени и граждански дела. Висшата власт в рамките на Руската задгранична църква ще се осъществява от нейния Архиерейски събор.
Въпросите, които излизат от компетенцията на Събора на Задграничната църква, ще се решават по съгласуване с патриарха на Москва и цяла Русия и Светия Синод на Руската православна църква. Най-горна инстанция на църковната власт ще бъде Поместният и Архиерейски събор на Московската патриаршия – органи, чиито членове ще станат и архиереите на Руската задгранична църква.
Бележка на редактора: Руската православна църква зад граница е църковно обединение на руските емигранти (най-вече на тези с десни и монархически убеждения), формирало се през 20-те години на ХХ век. Т. нар. Карловашки синод (наречен така по името на Карловац, Югославия, където първоначално се е намирало седалището му) включва мнозина изтъкнати архиереи-бежанци от болшевишка Русия. Оглавява го известният руски църковен деец и богослов митрополит Антоний Киевски. От самото си начало РПЦЗ е силно политизирана организация с антикомунистическа насоченост. Първоначално тя признава върховната власт на московския патриарх Тихон, но след смъртта му скъсва всякакви връзки с Москва. След Втората световна война седалището на РПЦЗ се премества в Джорданвил, Америка. Сред най-известните актове на Задграничната църква е канонизацията на убития от болшевиките цар Николай и неговото семейство, както и анатемата срещу икуменизма като "всеерес". След падането на комунизма РПЦЗ обяви Русия за своя "мисионерска територия" и се опита да създаде свои паралелни църковни структури на руска земя. Отношенията между Московската патриаршия и РПЦЗ бяха крайно обтегнати до средата на 90-те години. През последните години започна сближаване, което кулминира във взаимните усилия за помирение и обединяване. Въпреки че мнозинството от клириците и миряните на РПЦЗ са за обединението, в нея има и групи, които остават на старите позиции. Днес РПЦЗ има епархии из целия свят. Броят на нейните верни се оценява различно – от 40 до 100 хиляди души. В САЩ тя има 120 епархии, като 70 от тях са на американци, обърнати в Православието.
