Патриарх Алексий: Писмото на епископ Диомид е насочено срещу единството на Руската църква
Източник: РИА Новости
В писмото си, започващо с обръщение "Към всички чеда на Руската църква", епископ Диомид твърди, че РПЦ е допуснала "цял ред отстъпления от чистотата на православното вероучение". Най-главното от тях според него е участието й в икуменическите контакти с другите християнски църкви. Според епископ Диомид провеждането на международната среща на върха на религиозните лидери в Москва през миналата година е отстъпление от православието, а обръщението към лидерите на "Г-8" е "признаване на тяхната власт". "Г-8 е орган на световното масонско правителство, подготвящо идването на единния световен лидер, тоест на антихриста. Затова всяко сътрудничество с тях (президентите на страните от Г-8) е духовно опасно", пише владика Диомид. Той е възмутен от идеята, изказана по време на срещата на религиозните лидери, че християните, евреите, мюсюлманите почитат един Бог. "Че Бог е един, един е, но различните религии влагат различно сдържание в представата си за него", каза владиката в интервю за радио "Радонеж".
Очаква се, че Синодът на РПЦ ще се произнесе официално за писмото на епископ Диомид.
02-03-2007 19:27
Европейский суд по правам человека решает вопрос о принятии к рассмотрению дела альтернативного синода Болгарской Православной Церкви. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=52289&cf= Иван Груйкин в интервью „Форуму 18“ 23 февраля. Суд еще не принял решение по этому делу, сообщил Груйкин чуть позже, 27 февраля.
Суд над главой синода митрополитом Иннокентием (Петровым) завершился 24 ноября 2006 года тем, что суд первой инстанции – Софийский районный суд – объявил его невиновным. Между тем, как заявил 27 февраля адвокат Иван Груйкин, до сих пор не известно, будет ли обвинитель обжаловать решение суда……………..
Враждебните спрямо Църквата напъни постоянно, по всеки повод да се предизвиква съчувствие и симпатия към разколниците не са много полезни за православния християнин.
Не виждам никаква връзка между:
– икуменизма, протестните писма (или предговори, както и да е) по този повод на един каноничен епископ, обединението на две православни църкви и т.н., от една страна,
– и разкол, създаване на „алтернативен синод“, прения срещу членовете му в светския съд, действия на прокуратурата, жалби по този повод пред международни съдилища и пр.и пр.- от друга страна.
Единствен „паралел“ е вероятно ясно изразеното неодобрение на главата на една поместна православна църква (и на Синода) към изблиците на „верска ревност“ на отделни епископи.
Но и в двата случая „опозиционерите“ не търсят вътрешноцърковни методи за решаване на проблема, нито допускат намесата на Божията воля в делата на Църквата, а понеже вероятно считат себе си за изразители и изпълнители на Неговата воля търсят всячески, особено – светски средства за налагането си: привличане на общественото внимание, светска борба с Църквата (съдилища, законови регистрации и др.)… След което пищят (не до Бога, а до Страсбург), когато им приложат подобни методи. Но тези паралели май не са за показване.
Мисля, че проблемът не е в това, което казва еп. Диомид, а в това, че отправя обвинения – и то по недопустим начин. Той може би има своите основания. Има и право на такава гледна точка. Но не и да създава истерии със светски средства.