Слово на патриарх Алексий на откриването на Световната среща на религиозните лидери
Източник: Патриархия.Ру
Уважаеми Владимир Владимирович! Ваше Светейшество, Ваши Блаженства, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, почитаеми ръководители и представители на религиозните общности по света, скъпи гости!
Сърдечно ви приветствам на московска земя. Благодаря ви, че отговорихте на поканата на Руската православна църква и другите верски общности, които влизат в Междурелигиозния съвет на Русия.
Историята и съвременността показват, че ако народите нямат трайна духовна и нравствена основа в своя живот и не познават добре религиозната си традиция, те не могат да се противопоставят ефективно на раздорите, насилието, пороците, екстремизма и терора.
С нравственото състояние на личността и обществото са свързани икономиката, екологията, здравето и другите сфери на човешкия живот. Не можем да разчитаме на истински успех в тях, ако не се опираме върху цялостта на човешката личност, ако не храним добри намерения в сърцето си. Но към нравственото съвършенство води само пътят на свободата – нали човекът трябва доброволно да следва нравствения закон и гражданските норми. Затова за решаването на проблемите на съвременността е толкова важен задружният глас на религиозните лидери, призоваващи хората към мир, правда и добро.
Различните религии имат общи позиции не в сферата на вероучението, а в сферата на нравствеността, а също и в оценката на обществените процеси. Убеден съм, че ще можем да формулираме общо мнение по много от темите, предложени за обсъждане на срещата. Вярвам, че това ще ни помогне да избегнем много трагични проблеми, да не допуснем превръщането на етническите конфликти в религиозни, да сложим край на експанзията на разрушителните псевдорелигиозни течения.
Радостно е, че това толкова представително събрание на духовните лидери се е събрало на руска земя, защото вековният опит на нашата страна свидетелства: хора с различна вяра могат да живеят заедно в мир. В нашия регион никога не е имало религиозни войни, напротив, притежаваме уникален опит на хармонично съвместно съществуване на религиите и културите. И днес ние виждаме как благодарение на диалога разнообразието става фактор не на разделението, а на сближаването на народите и религиите. Смятам, че този опит заслужава вниманието на световната религиозна общност. "И тъй – казва Светото писание – да търсим това, което служи на мира и взаимното назидаване" (Рим. 14: 19).
Световната среща на религиозните лидери протича в навечерието на срещата на лидерите на водещите страни в света, която ще стане в Санкт-Петербург. Надявам се, че позицията на религиозните лидери ще бъде чута не само от нашите вярващи, но и от ръководителите на държавите от "Г-8" и на другите страни в Европа и по света. Убеден съм, че общите усилия на представителите на властта, членовете на нашите религиозни общини и цялото гражданско общество ще се развиват и ще послужат за доброто на хората.
Още веднъж приветствам религиозните лидери, събрали се в Москва на Световната среща. Дано нашето общуване, нашият съвместен труд помогнат за сближаването и сътрудничеството на народите, за утвърждаването на мира и съгласието на Земята.
Позволете ми да смятам Световната среща за открита.
Достатъчен е един бегъл поглед към събитието от гледище на Евангелието, за да се отвърне човек с ужас от този спектакъл на силите на злото: кого представляват в мистичен план „представителите“ на нехристиянските (а по духовна същина – антихристиянските) религии? С кого търсят обща платформа за борба срещу второстепенното, проявеното като следствие от метафизичното, зло представителите на „официалния православен свят“? Нима тези богословски образовани люде не знаят, какво е определението Божие за небогооткровените (или, както Църквата ги нарича в своето химнографско богословие: бесовдъхновени) религии – „не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши“ (Изх. 23:24)? Нима богословствуващите изповедници на човекобожието не знаят, че „затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола“ (1 Иоан. 3:8), каквито са не само езическите религии, но и „християнските“ ереси? И тъй, в името на земния, душевния и бесовски мир (Иак. 3:15) враговете на Божия мир (Иоан. 14:27), този път с маската на „православието“ се трудят за „международен мир“. Но напразно. „Защото не за мир говорят те, а против мирните на земята“ – тези, които служат на истинския Бог на мира! – „кроят лукави заговори“ (Пс. 34:20). „Те постоянно говорят на ония, които Ме не зачитат: „Господ рече: мир ще имате“. И всекиму, който ходи по упорството на сърцето си, казват: „зло не ще ви сполети“ (Иерем. 23:17). „И у пророците на Самария“ – външните на богооткровената религия – „Аз видях безумие; те пророкуваха в името на Ваала – и въведоха в заблуда Моя народ Израиля. Но у пророците на Иерусалим“ – тези, които би следвало да разгласят истинската вяра и да проповядват на всички истинското благочестие! – „виждам нещо ужасно: те прелюбодействуват и ходят в лъжа, подкрепят ръцете на злодейци, та никой да се не отвърне от нечестието си“. Това е всъщност бесовската цел на икуменизма – „никой да се не отвърне от нечестието“, или както пише Алексей Малютин (portal.credo.ru) – „Те се опират на създаденото статукво на световните религии, произтичащо от принципа „умри във вярата, в която си се родил”. Прозелитизмът, както добре се знае, е забранен сред икуменистите под страх от „отлъчване“…