Старецът Порфирий ще бъде провъзгласен за светец
На 27 ноември Светият Синод на Вселенската патриаршия обяви решението си да причисли стареца Порфирий Кавсокаливит към сонма на светиите.
Старецът Порфирий е роден на гръцкия остров Евбея, на 7 февруари 1906 г. в бедно семейство, като четвъртото от пет деца с кръщелното име Евангелос. Самият той разказва как е стигнал до монашеския живот: „Като малко дете много тъгувах за баща си, който замина за Америка, за да работи на Панамския канал, заради нас, неговите деца. Докато пасях добитъка, сричайки четях за живота на св. Йоан Колибар и много обикнах този светец. Отправях към него много молитви, като 12-15-годишен, и в желанието си да му подражавам, избягах от родителите си и тайно отидох в Кавсокаливия на Света гора и станах послушник на двама старци, родни братя, Пантелеймон и Йоаникий.“.
Още като съвсем млад монах той получава благодатните дарове на Светия Дух. За този етап от живота на стареца протопр. Николай Лудовикос казва: „Бог не гледа нито белите коси, нито бялата брада, а от значение е какво човекът принася на Бога. И когато Бог дава благодатни дарове на стареца Порфирий, когато той е едва на 16-17 години, то е, защото младият човек е проявявал огромно послушание, за да възлюби в изключителна степен своите старци на Света гора, чрез тях възлюбил Бога и цялото творение, и живял в състояние на абсолютна любов. Той постоянно плачел със сълзи на любов към всички твари… И в онзи тайнствен миг преди едно бдение, дошъл един руски подвижник и му предал харизмата, тази велика харизма на прозорливостта. Този дар, който получил старецът Порфирий, не бил предхождан от подвижнически усилия в продължение на десетилетия, а само от огромно откриване на сърцето… „.
На 27 юли, 1927 г. едва 21-годишен, той е ръкоположен за свещеник от Синайския архиепископ Порфирий, и става изповедник, а 11 години по-късно е възведен в архимандритско достойнство. Така започва неговият дълъг и изпълнен с чудотворства духовен път, белязал живота на множество хора, търсили при него утеха, напътствия и изцеление.
Аскетичният му живот и харизми го правят известен в целия православен свят. През живота си той страда от тежки заболявания, но това не го спира смирено и саможертвено да откликва на болката на всеки. За своите болки самият той казва: „Благодаря на Господа, че ми е дал много болести. Много пъти Му казвам: „Господи мой, Твоята любов е безгранична!“. Цяло чудо е че все още съм жив. Освен другите ми болести, имам и рак на хипофизата. Там имам тумор, който расте и притиска очния нерв. Затова сега вече не виждам. Имам ужасни болки. Но се моля с търпение пред Христовия кръст. И сърцето ми не е същото… с времето ще се влошава още повече. Туморът ще расте и ще ми бъде трудно да говоря. Много ме боли, страдам, но моята болка е красива. Чувствам я като любовта на Христос. Тя пронизва сърцето ми и аз благодаря на Господа. Всичко това е заради греховете ми. Грешен съм и Господ се опитва да ме изчисти…“.
Старецът Порфирий умира на 2 декември 1991 г., в скита Кавсокаливия на Света гора. I www.doxologia.ro.
