29 май – годишнина: Превземането на Константинопол от турските орди

Източник: в. Елевтеротипия

През 1854 г. един английски кардинал Джон Хенри Нюман описва своите впечатления от Константинопол. Той вижда един световен град с множество етнически групи в него, смес на много култури, град, в който древните ромеи (гръкоговорящото и изобщо православното население) са все още преобладаващи. Това се случва повече от половин век преди ужасяващия геноцид над един милион арменци, повече от половин милион гърци, около шестдесет хиляди българи и незнайно колко кюрди и други по-малки етноси в началото на ХХ век.

Какво пише този английски пътешественик: “Една варварска сила, която вече векове се е настанила в сърцето на Древния свят, държи под убийственото си иго най-прочутите страни на класическата и на християнската древност, които са и едни от най-плодоносните и красиви места на земята. Без да има собствена история тя си е присвоила историческите имена на Константинопол, Никея, Никомидия, Кесария… държаща ги под своя окупация без дори да има идея, че нагло е обсебила половината от световната история….”

Той все още не знае, че най-лошото предстои, че една от най-мащабните операции по унищожаване на коренни жители и изгонването им от вековните им поселища ще се случи пред очите на тогавашна Европа и тя, изморена от Първата световна война, няма да има сили да предприеме каквото и да било и просто ще си затвори очите.

553 г. след падането на Града отчитаме, че разделените и захласнати по вътрешните си малки проблеми балканските страни и след това западноевропейските страни не видяха общата и голяма заплаха, идваща от изток. Те не прогледнаха дори и в началото на ХХ век за опасността, която се таи в разделението на братята во Христа. Почувствал историческата си обреченост, последният Ромейски василевс Константин Палеолог се хвърля смело в ръкопашна битка на 29 май 1453 г. пред Златните порти заедно с малобройните останали защитници на града и така си спечелва вечна славата на мъченик за Христа. Саможертвата му и досега се възпява в народното творчество.

В Атина и Солун годишнината беше отбелязана с помен за василевса Константин от 10. 15 на площад Митрополеос в Атина, а от 10. 30 в зала “Атикон”, ул. Стадиу 56, започна международен форум с участието на официални представители на Гръцката държава, Църквата, учени от различни страни, които изнесоха беседи на теми, свързани с това трагично за цяла Европа събитие. Представиха се и танцови и певчески състави от деца и внуци на изселници от Цариград, които припомниха на присъстващите прекрасната музика на Града, а и на цяла Мала Азия.

В Солун в 20. 00 ч. В Парнасос, пл. Коритси 8, говори о. проф. Т. Зисис на тема “Превземането на Града според Генадий Схоларий”. Оплаквателни песни за падането на Константинопол изпях хорът за народна музика под ръководството на Николаос Узуноглу. Във Военния музей на града, в 20. 00 ч. Също започнаха чествания с изпълнения на ансамбъл “Симон Карас”. Събитието биде отбелязано и в сградата на “Съюза на елините изселници от Египет” (3-ти септември 56). В Илиуполи, Солун, в школата “Богоматер” говори Елени Гликадзи, пяла знаменитият изпълнител на тракийски песни и църковен певец Хронис Айдонидис, певицата Нектария Карадзи и хор “Мелисмата”.

За съжаление у нас датата не бе отбелязана по никакъв начин, въпреки че в Столицата, Пловдив и черноморските ни градове живеят достатъчно потомци на изселници от Цариград, както с български, така и гръцки корени. Никой обаче не се сети да почете паметта на загиналите защитници, в числото, на които бяха представители на всички етноси от Балканите. Явно историческата памет не ни е силна страна.