Eпископ Иларион: Няма проблем папата да е „Патриарх на Запада“
.jpg)
Източник: Патриархия.Ру
Световните информационни агенции разпространиха новината, че папа Бенедикт XVI се отказва от титлата "Патриарх на Запада". Доколко това може да се разглежда като стъпка към подобряване на православно-католическите отношения? Коментар на Виенско-Австрийския епископ Иларион (Алфеев) от РПЦ.
Някои анализатори видяха в отказа от титлата "Патриарх на Запада" признак, че папата се стреми да подобри отношенията с Православните църкви. Коментирайки това, кардинал Акиле Силвестрини, бивш префект на Конгрегацията на източните Църкви, каза: "В миналото Патриаршията на Запада се е противопоставяла на Патриаршията на Изтока. Мисля, че папата е искал да отстрани това противопоставяне и че постъпката му е мотивирана от стремеж към икуменически прогрес".
Православните църкви обаче не познават никаква "Патриаршия на Изтока". По византийско време е имало четири източни патриаршии — Константинополска, Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска. Римската патриаршия е била "първа сред равни" в диптиха на православните Църкви до 1054 г., когато общението между Изтока и Запада е било прекъснато. По този начин на Запад е имало само една патриаршия — Римската, докато на Изток те са били четири. Западната и източните патриаршии са образували т.нар. "пентархия".
Остава загадъчно, по какъв начин отказът от титлата "Патриарх на Запада" може да подобри отношенията между Римския престол и Православните Църкви. По-скоро обратното – този отказ може да възприеме като подчертаване на претенцията за вселенска църковна юрисдикция, отразена в другите титли на папата.
От всички папски титли най-приемлива за православните е титлата "епископ на Рим", посочваща властта на папата като епархийски архиерей на град Рим. Титлата "архиепископ и митрополит на Римската провинция" посочва, че властта на папата се разпростира върху цялата Римска област, а не само върху град Рим. Титлата "примас на Италия" сочи, че епископът на Рим е "пръв сред равни" между италианските епископи, тоест той е глава на италианската поместна Църква, ако използваме православната терминология. При това тълкуване и трите титли биха били приемливи за православните в случай на възстановяване на евхаристийното единство между Изтока и Запада.
В този случай папата би могъл да се възприема и като "Патриарх на Запада", т. е. глава на онези християни, които не влизат в юрисдикцията на древните "източни" патриаршии и поместните православни Църкви, които са се образували през второто хилядолетие.
Моделът за възможно единство между Изтока и Запада ще се обсъжда от Смесената комисия за православно-католически диалог, която ще възобнови работата си след шестгодишно прекъсване в Сърбия през есента на 2006 г. Естествено този модел има само хипотетичен характер, защото по пътя към евхаристийното единство има много пречки от догматичен и еклезиологичен характер. Но главното препятствие по пътя към единството, както смятат мнозина православни богослови, е именно учението за вселенската власт на римския епископ — учение, което ще бъде основна тема на преговорите между православни и католици в рамките на Смесената комисия.
В този контекст най-неприемливи и дори скандални от православна гледна точка са именно онези титли, които подчертават претенцията на папата за вселенска юрисдикция: "викарий на Иисус Христос", "приемник на княза на апостолите", "върховен понтифик на Вселенската Църква".
Според учението на Православната Църква Христос няма и не може да има "викарий" — земен представител, който да управлява Вселенската Църква от Негово име.
Титлата "приемник на княза на апостолите" отпраща към римското учение, че върховната власт на апостол Петър, преминала към римския епископ, му подчинява Вселенската Църква. Това учение е било оспорвано не един път в православната полемична литература.
Званието "върховен понтифик" (pontifex maximus) е титла на римските императори-езичници. Дори император Константин не се е отказал от нея след като е приел християнството. Но при папата званието "върховен понтифик на Вселенската Църква" сочи претенция за вселенска юрисдикция на папата, която Православните Църкви никога не са признавали и не признават. Именно от това звание папата би трябвало да се откаже, ако промяната на неговата титулатура наистина е мотивирано от стремеж към "икуменически прогрес" и подобряване на отношенията с Православните Църкви.
Надявам се, че Папският съвет за съдействие на християнското единство ще даде официално обяснение по този въпрос.
+Иларион, епископ Виенски и Австрийски, представител на Руската православна църква в европейските международни организации
