Храмът на Новия завет

Архитектурата и иконописта на християнството в семиотична перспектива е интересна не само от гледна точка на вярата, но и за да бъдат разбрани представите на древните и средновековните християни, които чрез изобразяване са допълвали Свещеното писание и Свещеното предание. Тези визуализирани елементи на християнските представи носят своето послание по един ненатрапчив, но въздействащ начин. За това трябва да бъдат разпознати ключовите символи при изобразяването на Храма. В случая не става въпрос за рисунка на Йерусалимския Храм, а за семиотичното му вграждане в християнската архитектура и иконопис.

 Предшественикът на Храма

Йерусалимският Храм е бил сграда, напомняща Скинията на Моисей, изградена по време на Изхода и 40-годишното скитане на еврейския народ в пустинята.

Ако сравним Изход 25:40, ще видим, че Моисей изгражда Скинията и основния й елемент – Менората (седмораменният свещник), по модел, който му е показан.

„Гледай да ги направиш по образеца, който ти беше показан на планината”; и за жертвеника – „Направи го празен отвътре от дъски, както ти беше показано на планината – тъй да го направят” (Изход 27:8).

Числа 8:4 допълва: „Той направи светилника по образец, който Господ беше показал на Моисея”.

Планината, за която става въпрос, е планината Хорив или Сеир – свещената планина. Там Моисей получава и скрижалите с 10-те Божии заповеди.

Други текстове от Библията ни насочват към тази планината, която се намира в царството Едом – там, където живеят войнствените потомци на продалия първородството си Исав – брата на Яков.

Едомците (идумеи, едомити) са родствени на евреите – Второзаконие 23:7.

Книгата на пророк Авакум (3:3) посочва: „Бог иде от Теман, светият от планината Фаран”. Второзаконие 33:2 допълва: „Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планината Фаран”; и Съдии Израилеви 5:4: „Когато излизаше Ти Господи от Сеир, когато идеше от полето Едомско…”

Царството Едом се е намирало на юг от Мъртво море. Там се е намирало древното светилище Ветил (Домът Господен). Светилището е локализирано от археолозите, както и домът на змията Бет Фегор – намиращ се близо до него, а също и древният град Теман. На брошка от слонова кост от Теман от 1200 г. пр.Хр. дори е изобразено светилището. То се е състояло от стълб с 2 рога на него и два обелиска в подножието му, намиращи се на върха на планина. Библията посочва, че съществуващият там култ е култ към Ваал (известен и като Баал, Бал, Бел, Абелион), но това не е името на божеството, а название за Господ. Диодор Сицилийски и Страбон пишат за името на едомитския бог Дху еш Шара или Душара. Шара може би идва от семитското Шаар – врата, порта, т.е. вратата към Бога, врата към небето (сравни сънят на Яков – Битие 28:16) или шумерското Сар – свещен (откъдето вероятно е титлата цар и наставката “сар” при имената на вавилонските владетели), Шара или Сеир е светата планина, където е Божият дом.

За археолозите не е било трудно да открият мястото, което се намира на платото Атуф над скалния град Петра. Обелиските са високи 6 метра и са добре запазени дори и днес. Те са изработени като е отнета околната скална маса и са част от самата скала. Над нея се намира площадката, на която е самото светилище и мястото за жертвоприношения. През 1996 г. британски археолози дори са открили в подножието на платото двата отсечени рога, захвърлени в пропастта (сравни Амос 3:14 и II Паралипоменон 34:4-5, Второзаконие 16:22), напомнящо разрушението на Ветил (Бет Ил-Божият Дом) от юдейския цар Йосий.

Затова, когато царят на Вавилон Набуко превзема Йерусалим, едомците са на негова страна и лично разрушават Храма (Псалм 136 – по православната номерация, Псалм 82, книгите на пророците Амос, Малахия и Авдий, II Паралипоменон 21:8-10, 25:11-12, Втората книга на Ездра 4:45 и др.)

И така – основни елементи на древното светилище са стълб с 2 рога и два обелиска или колони в подножието му.

 Храмът на Соломон

Ако сравним елементите на Скинията – своеобразен палатков храм, те се покриват с елементите от светилището в Едом. Двата стълба Яхин и Боаз (Воаз – в гръцката версия) са споменати в текста на Изход 38:30. Те са имали подложки от мед.

Ролята на стълба с рогата играе менората. Тя не е просто светилник, а знак, символ на Бога. Знак, а не негов образ, тъй като изобразяване на Бога е било забранено. Менората всъщност е стълб с три чифта рога, което е знак за триипостасен Бог, т.е. е старозаветната концепция за Светата Троица. Върху менората има кандила, изобразяващи Славата Господня, която е огън. Разбира се, явяването на Славата Господня е описана като студен огън, подобен на свещения огън, излизащ във вид на огнени перли от електричество, появяващи се от Гроба Господен и до днес (вж. Изход 3:2 и 24:17 например).

Храмът на Соломон съдържа в себе си менората като основен елемент, а пред него са двата стълба от мед, наречени Яхин и Боаз, високи по 18 лакти. Изрично се подчертава, че те не са носещи стълбове от конструкцията на Храма, а имат капители от мед – във формата на лилия – III Царства 7:22. При светилището в Едом двата обелиска, намиращи се на площадка, облицована със синьо-зеленикави плочки, е наречено „нозете на Бога” (Изход 24: 1-10) и явно има значение за конструирането на Храма. Ако сравним стилизираното изображение на Йерусалимския храм, изобразен на една плочка от Светите земи, Храмът е само Менора и два стълба от двете й страни.
Всъщност още Скинията има такива два стълба – само че от маслиново дърво. (ІІІ Царства 6:33: “…и при входа на Храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво”.)

Моделът на джамиите

Интересно, но светилището в Едом е копирано не само в конструкцията на Храма в Йерусалим, а също и в арабските храмове – жертвениците от царството Саба например, върху които се вижда неговото изображение. При възникването на исляма през VII век, ислямски молитвени домове – джамии, също имат на купола си стълб с един чифт рога – обикновено описван като полумесец. А ролята на стълбовете са двете минарета пред джамията. Интересно е да се подчертае, че ислямът макар и възникнал след християнството, е използвал по-скоро древния първоизточник.

Масонският храм

Масонските храмове също се характеризират с двете колони с претенцията, че имитират Храма от Йерусалим, но между тях вместо образа на Бог, застава човек, извършващ съответен квазирелигиозен ритуал. С други думи, вместо Твореца там е поставено творението. Колоните са обозначени с буквите J и B – означаващи Яхин и Боаз (имената на колоните от Йерусалимския храм според Библията).

Масонството по принцип е антропоцентрично, а не деоцентрично, и по този начин масоните, въпреки че почитат свой бог – велик архитект на вселената, символично поставят в центъра на своя култ човека.

Короната от Аксум

Известната сребърна корона от Аксум – Етиопия, има отпред отново стълб с рога – въпреки че не е мюсюлманска, а по-скоро е отражение на Сабеанско влияние, от царството Саба (Сава).

Вилообразният християнски кръст

През Средновековието редица рицари са поставяли свои гербове на щитовете си. Много често между тях може да се забележи и т.нар. Вилообразен кръст- Y. Той е носен от рицари в т.ч. и от кръстоносците по времето на походите за освобождаване на Божи гроб. Следователно вилообразният кръст е бил приеман като символика на християнските бойци.

Ако се вгледаме внимателно в изображенията на Разпятието, изобразяването на тялото Христово, отпуснато от тежестта си, с приковани ръце на кръста, също образува фигурата Y. Съвпадението може да се е получило случайно, но вероятно е било забелязано. При това Главата на Спасителя се пада там където е “Божията Слава” в другите изображения.

Знакът на Бога при първобългарите

Знакът, известен от прабългарската култура като “знак на Тангра” – едно съвсем произволно название, има същите елементи като светилището от Едом – IYI.

Това не е изненадващо, тъй като е възможно култът към божеството от Едом, наречено Дху еш Шара – Бог от Сеир, да е пренесен на изток – най-вероятно по време на Вавилонския плен, за което говори Третата книга на пророк Ездра 13:40-45 (в текста се говори за изгубените 10 еврейски племена, но те са били изселени насилствено. Текстът на Ездра гласи: “А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, където никога не е живял човешки род, за да пазят там законите си, които не спазват в страната си. През тесни входове те се приближиха до река Ефрат. Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили докле те преминаваха, защото през тази страна те вървяха дълго – година и половина. Тая страна се нарича Арсарет”. Арсарет означава “планинска земя” или “свещена планинска земя” като планината Меру или Сумеру при Памир, където се е формирала българската народност. Древните българи в Именника на българските владетели извеждат произхода си от Авитохол, т.е. от сина на Яфет. А техният бог по арабски свидетелства се наричал Едфу, а свещенното животно – кучето, Етх. (вж. Петър Добрев – “Сказание за Атиловите хуни” – свидетелството на арабския книжовник Ел Балхи). Тези названия са твърде близо до Дху на едомците. Титлата на българския владетел “Кан” напомня семитската дума Кohan – свещеник, жрец. Според Диодор Сицилийски и Страбон царят на Едом лично сервирал на гостите си, както правел и владетелят на волжските българи (вж. Ибн Фадлан) и „хранените хора” на владетеля на дунавските българи от надписа на Омуртаг. Вероятно и самият етноним българи може да се изведе от Бал – означаващ „Господ”, към който е добавен суфикс за народ. Названието „Балтавар” на владетеля на волжските българи може би има такъв произход. (Вж. Осия 2:16, свидетелстващ за времето, когато в Юдея се забранява използването на названието Баали/Ваали за название на Бога.) Има и други съвпадения, които не са предмет на това изложение.

Християнската архитектура

Много християнски църкви – както на Запад, така и на Изток, имитират конструкцията на храма. При тези църкви, при които от двете страни на входа са издигнати две камбанарии или просто две кули – това са християнските съответствия на Храма, като върху централния купол се издига кръст, като знак на Бог. Съвпадението не е случайно.

Основателно е да се предположи, че в архитектурата на ранното християнство има и влияние директно от Едом. В един Акатист на Възнесение Господне, издаден през 2003 г. от Зографския манастир по по-стар руски първоизточник, се описва как ангелите посрещат възнасящия се Христос, зовейки: „Кой е този, дошъл от Едом, крепък и силен на война? Кой е този, дошъл от Восор… Той е наистина Царят на славата…”. Сравни с Амос 1:12 – „И ще пратя огън върху Теман и той ще погълне дворците на Восор”.

Християнската иконопис

Християнството приема, че църквата е „Тяло Христово” със своята земна и небесна част. При изобразяване на „Разпятие Христово” и „Преображение Христово” почти винаги в разположението на фигурите се вписва семиотично и образът на Храма.

За разлика от Храма в Йерусалим, тук самият Христос е сложен на мястото на менората – т.е. образа на Бог. Защото въплътилият се Бог има образ. При Преображение от двете страни стоят Моисей и Илия, а в центъра на композицията е Христос. (Сравни с Откровение 11:4 – „Това са двете маслинени дървета, двата светилника що стоят пред Бога Господа на земята” – за Св. Енох и Св. Илия.)

При Разпятието Христос е на кръста, а от двете страни са Св. Богородица и Св. Йоан. От Евангелието се знае, че те са стояли един до друг в подножието на Голгота, а не от двете му страни. Но тук те са поставени така, че да формират структурата на Храма – новият Храм на Христа, Храм на Новия завет. В този случай Бог, Който е прикован на кръста, вече придобива символ на победата над смъртта и така кръстът става символ на самия Бог, а не уред за умъртвяване. И затова е поставен там, където в Храма трябва да стои знака на Бог – Менората. Ако сравним с архитектурата, при която кръстът е поставен на купола на църквата с двете кули-камбанарии отстрани, виждаме, че всичко си е там, където трябва да бъде. Просто старозаветният Храм присъства семиотично в Христовия. По-точно Христос е новият храм – Храмът на Новия завет.

Има и други изображения, където кръстът е поставен на трон, а ролята на стълбове играят копието и тръстиката от разпятието. Самият жест на прекръстване е полагане на знака на Бог върху себе си.

Иконата на Живоносния извор или други, които показват Христос в чашата за причастие, също образуват знака Y (игрек). Понякога отстрани има и два ангела, оформящи композицията на храма.

Иконата на Зографските мъченици по същия начин оформя знака Y.

Мъчениците винаги стоят под престола на Бога. В този случай явно фигурата е възприемана от иконописеца не като изображение на Бога, а като Престола на Бога, над който стои Божията слава. Още по-ясно това се вижда на иконата от църквата „Св. св. Петър и Павел” от Свищов, където в огнения престол на Бога с формата V се забелязват множество корони на мъченици, а самите те на земята страдат в леденото езеро. Над огнения престол е Бог.

Интериор

При църковния интериор в много православни църкви над царските двери обикновено има издигнат кръст, от двете страни на който са поставени или ап. Йоан и Дева Мария, или скрижалите получени от Моисей, или два ангела. При аранжирането на олтара – там, където се извършва безкръвната жертва на Агнеца –Тайните Христови, също може да се види кръст с два свещника от двете страни.

Всичко това показва, че древните и средновековните християни са вписвали Храма на Новия завет по начин, отразяващ конструкцията на старозаветния храм. Това не означава непременно, че са заимствани религиозни концепции, а свидетелства за един приет начин на изобразяване на Храма, играещ ролята на послание към хората в онази епоха, които явно са го разбирали и са го приемали. Та нали Иисус – Месията проповядва в него, гневи се, че са го превърнали в дом за търговия (Йоан 2:16) и разбойнишки вертеп (Мат.21:13, Марко 11:17) и накрая плаче за него (Лука 19:41), но и го съгражда за 3 дни чрез своето Възкресение (Иоан 2:19, Мат.26:61, 27:40 и Марк 14:58 , 15:29) – т.е. за християните Христос е Храма, както са го изобразявали древните иконописци. Откровение 21:22 посочва: „Храм не видях в него защото Бог Вседържател и Агнецът са негов Храм”. Ето потвърждение за това, че християните още в зората на християнството за смятали Христос за Храм на Живия Бог.

Материалите са публикувани в септемврийския брой от 2006 г. на вестник за общество и култура “Детонация”. Публикуват се с нанесени от авторите допълнителни корекции. Коментар към статията от презвитер Стефанов Стефанов – Светостта на Храма идва от вековете