Милосърдие
Във фондацията, където работя е традиция да се помага на хора в беда. Не, традиция е слаба дума, то е осъзната потребност, то е благороден порив.
Тази традиция е била много силна преди години, когато са се обгрижвали самотни възрастни хора, болни и лишени от елементарна грижа и съчувствие, когато са се предлагали безплатни стоматологични услуги пак на бедни възрастни хора и на семинаристи, безплатни лекарски услуги и още много неща. Сега възможностите са силно намалели, но пак се помага. Идват болни хора, които нямат пари за лекарства, идват незрящи, идват инвалиди, идват сираци. За парична помощ молят – за лекарства, за облекло за абитуриентския бал, за наема, за памперси, да си извадят лична карта, за храна. Всякакви хора идват, всеки с болката си и със своето нещастие. Някои са вярващи, други – не. Фондацията им помага, не ги дели по някакъв признак. Някои искат просто да постоят на топло, защото нямат подслон. Подаряват им се книги, ако някой няма пари да си купи желаната православна книга от издателството на фондацията.
Може би по тая причина не разбирам защо хората не са склонни да помагат.
Ето, онази вечер в дъжда се прибирах от работа с тролей 9. Малко преди Петте кьошета, падна пръта на тролея. Слезе ватманката с гумени ръкавици да го оправи, но колелото, с което завършва пръта не искаше да се изправи и тя го удряше с дланта си, но не ставаше. Само един ученик – дете, с раничка, на около 15 години се опита да й помогне с голи ръце, но не успя. Тролеят беше препълнен, имаше поне 20 мъже вътре – никой не се притече на помощ. Жената беше по блузка, слабичка, валеше дъжд, пътниците отвътре наблюдаваха безучастно опитите й да оправи пръта на тролея. Тя се оглеждаше дали друг тролей няма да се появи, да й помогне, но не идваше. И така 10 минути, ръката я заболя да натиска пръта надолу, смени я с другата. Накрая изглежда повика неволята и някак колелцето се изправи, прътта бе закрепен за жицата. Потеглихме.
Разказвам ви нещо дребно, но много показателно.
Попаднах на блога на един философ – Ангел Грънчаров. Не пишеше нищо за авторски права в блога, затова си позволявам да го цитирам. Той описваше, как разказал на учениците от 12-ти клас една история, на която станал неволен свидетел и след като ги запознал със ситуацията, поискал да направят предложения. Историята накратко: Една учителка, останала без работа, приела с радост преди Коледа да работи на рецепцията на един хотел всичките нощи до Нова година включително. Собственикът на хотела й обещал, че ще й изготви договор след празниците. След празниците я освободил и след като я лъгал два месеца, че ще й плати, накрая й казал да не идва повече, защото няма да получи нищо. Та този философ с изумление констатираше, че никой от учениците не проявил елементарно съчувствие, никаква съпричастност към болката на тази жена.
Те дори нарекли жената глупачка, неспособна да се оправи.
Авторът беше озаглавил написаното „Емоционални инвалиди ли сме вече?” и завършваше: „Признавам си, наистина ме овладя страх, че живея в такова общество, в което мнозинството от младите са съвсем безчувствени спрямо човешката болка”.
Сигурно могат да се приведат примери и в обратната посока, но като че ли се набиват на очи повече в тая.
Когато един народ е беден, като нашия, би следвало хората да са задружни, обединени, готови да си помогнат. Само така може да се оцелее. Би следвало, но у нас нещата не следват закономерните си посоки.
А защо у нас хората са настръхнали, мрачни, готови да те избутат, за да се качат първи в превозното средство, да те ударят с брадва, ако закачиш фара на колата им? По някои софийски улици това не личи, но по други – особено добре се вижда. Защо учениците са шумни, с неприличен език, мъкнат някакви бутилки с бира по улиците, бързат да вкусят от всичко, без да разбират какво точно правят. За всяко нещо, включително и за удоволствията, трябва и мисъл, не само нагон.
Дали бездуховността на младите хора е причината за консуматорското им поведение? Вероятно е така. Във форумите се набива на очи бедния речник, непознаване на граматиката на родния ни език, а за грубостите, които се сипят – просто да не говорим. Къде е изхода?
Добрината, благородството, щедростта и най-вече вярата в доброто ще спасят света.
А да тръгне напред една държава е необходимо толкова малко – просто всеки да си гледа работата съвестно и отговорно, нищо повече – само да си гледа работата, както трябва.
Веднъж във фондацията получихме от една църква в Германия дарение – хората, посетили неделната служба в малкия провинциален град, бяха събрали евро (малко, но от сърце) за една православна фондация в далечна България. Представяте ли си какъв мил жест. Такива неща не се забравят!
„бяха събрали евро (малко, но от сърце) за една православна фондация в далечна България.“
Ще ги раздавате ли? Кога? Къде? При какви условия? 😉
Майтапя се! :-))
Статията е прекрасна! Напълно споделям вижданията на авторката. Обедняваме откъм християнска любов – резултатите се виждат всеки ден по новините и изобщо, в ежедневието ни. За да се промени това, нека да даваме гласност на добрите инициативи, на безкористните жестове на внимание. Открийте рубрика в портала, която разказва за различни добрини, извършени безкористно. Те може да не са извършени само от организации, а и от отделни хора. Само така можем да променим нещо в положителна посока.
„Добрината, благородството, щедростта“ са последица от обичта. А няма обич без Благодат, без вяра, но не вяра в доброто, а вяра в Бога. Конкретно в Бога.
Коравосърдечността е плод на безбожието. Даваме ли на децата си друго, освен греховете на предците си +нашите собствени?! Чакаме някаква „абстрактна“ църква да ни реши проблема, който всъщност отричаме, че имаме. Напълно сме изгубили чувствителността си за греха и спомена за рая. Живеем в настоящето стремейки се да имаме всичко на всяка цена сега, а като дойде утрешният ден, се оглеждаме с пръст в уста и се чудим защо нищо не се е променило. То няма да СЕ промени само. Колкото обич „инвестираме“ сега, толкова обич ще ни докосне утре…
„Ето, онази вечер в дъжда се прибирах от работа с тролей 9. Малко преди Петте кьошета, падна пръта на тролея. Слезе ватманката с гумени ръкавици да го оправи, но колелото, с което завършва пръта не искаше да се изправи и тя го удряше с дланта си, но не ставаше. Само един ученик – дете, с раничка, на около 15 години се опита да й помогне с голи ръце, но не успя. Тролеят беше препълнен, имаше поне 20 мъже вътре – никой не се притече на помощ. Жената беше по блузка, слабичка, валеше дъжд, пътниците отвътре наблюдаваха безучастно опитите й да оправи пръта на тролея. Тя се оглеждаше дали друг тролей няма да се появи, да й помогне, но не идваше. И така 10 минути, ръката я заболя да натиска пръта надолу, смени я с другата. Накрая изглежда повика неволята и някак колелцето се изправи, прътта бе закрепен за жицата. Потеглихме.“
Нали и Вие сте били в тролея! Предполагам, че не сте помогнали поради обективни причини-напр. сте била притисната от други хора, пречещи Ви да слезете, или сте слабосилна (макар че детето е решило да помогне!)!?…Все пак, помислихте ли , например, ДА ОТПРАВИТЕ НА ГЛАС любезна покана към пътниците -тези ,които могат,да помогнат на жената?
Наистина, това щеше да е ТРУДОЕМКО за Вас, щеше да е свързано с НЕПРИЯТНО ИЗжиВЯВАНЕ, но ако го бяхте направила, МОЖЕ БИ ЩЕШЕ ДА ИМА РЕЗУЛТАТ, НАЙ-МАЛКОТО ЩЯХТЕ ДА НАПИШЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ С ЧИСТА СЪВЕСТ!
Интересно дали ще решите, че това, което пиша е не съвсем добронамерена провокация срещу Вас? Интересно дали ще имате смирението и отговорността да отговорите Вие защо не направихте нещо в тази ситуация (това не е обвинение-както казах, най-вероятно пред Вас е имало обективни пречки!)?
Предполагам, че във фондацията, в която работите, не получавате достатъчно пари.
Предполагам, също така, че работата Ви, не е тежка, не Ви е неприятна, НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ УВРЕДИ, т.е, от определена гледна точка сте в доста добра позиция (това е добре-поздравления!)! Това го казвам, защото явно имате уклон да морализаторствате! И ПРАВИТЕ ДОБРЕ! Просто , обаче,може включвайте и себе си, според мен, в кръга на хората, към които има какво да се желае!
Привет!
„Жената беше по блузка, слабичка, валеше дъжд, пътниците отвътре наблюдаваха безучастно опитите й да оправи пръта на тролея. Тя се оглеждаше дали друг тролей няма да се появи, да й помогне, но не идваше. И така 10 минути“
ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ:
„..пътниците отвътре наблюдаваха безучастно..“
Това го пише авторката на материала,КОЯТО СЪЩО Е БИЛА СРЕД ПЪТНИЦИТЕ!
Ако се разгледа написаното под лупа, може да се открият и още такива неща. Ние, май все търсим под вола – теле и как да заобиколим вникването в пролема и неговото решаване. За предпочитане е да се хванем за нещо малко и ненужно, нали?
Сега може да отговориш, ако желаеш, по-същество:
Какво направи или не направи за „слабичката жена, която 10 минути се мъчеше под дъжда“и по каква причина (направи или не направи)?
Имай предвид, че вероятно хиляди хора ще прочетат твоя отговор и ще го съпоставят с моралните и нравствени послания, които 8и отправила в статията ти! 🙂
Само да не отговориш: Рефаб, не ме изкушавай? 😉
Оттук виждам как се забавлявате, оргиналничейки по този начин! Познаваме ли се, защо ми пишете на „ти“, или всички сме братя и сестри на тоя свят?
Въпросът ви не е градивен и няма да отговоря.
Като се изключат дежурните „пуритански“ тюхкания за пропадналите младежи, които макар и освователни, не могат да доведат до никакви промени в тяхното поведение, авторката добре е описала един малък „елемент“ от милионите други „елементи“, които бавно, но сигурно разяждат всякакво чувство на общност и отговорност в този селски „метрополис“ София. За да си културен на битово ниво не е необходимо да си непременно религиозен и при това да трябва да осъзнаваш дейността с която се занимаваш като някакъв особен дълг. Културата е цялостна атмосфера в обществото, тя се гради със столетия изключително трудно и също така трудно може да се срине. В общество, в което още от след Освобождението е властвала в цялата си разрушителна сила простащината, да се твърди, че причините за обществения упадък са само религиозни не би било напълно вярно. Просто обществото никога не е било истински религиозно, с твърди морални ценности и чувство за справедливост на всички нива. Сега всеки се опитва да поправя „обществената атмосфера“ на парче, а най-лошото е че освен вродената българска егоцентричност се прибави и западната консуматорска култура пречупена през специфично ориенталските настроения на българина: „всичко сега на всяка цена“. Къде е границата между търпението и съзидателната енергия, нека всеки сам за себе си прецени.
Refab, всеки път ти чета ника като „рехаб“. А това е добър повод да те поздравя с едноименната песен на Ейми Уайнхаус. Като се огледам, в така нареченото ни общество май всички имаме нужда от рехаб, но на някои повече им личи.
http://www.youtube.com/watch?v=LD5sahXoj0U
🙂 На мен до колко ми личи? 😉 :-))
за извинение!
Защо да не е градивен въпросът ми?
Просто питам:
ЗАЩО И ВИЕ БЯХТЕ СРЕД „БЕЗУЧАСТНО НАБЛЮДАВАЩИТЕ“ (според вашия израз и сведения-НАЛИ СТЕ БИЛИ В СЪЩИЯ ТРОЛЕЙ-пряк участник и наблюдател-Вие сте го написала, че е така)?
Считате ли, че беше една добра, но пропусната възможност, да помолите с по-висок глас някой да опита да помогне на ватманката, ако не сте могли да го направите Вие?
Или мислите, че само другите трябва да вършат „мръсна работа“, а Вие само да пишете морализаторско-сантиментални статии?
КАКВО НЕКОНСТРУКТИВНО ИМА В ТЕЗИ ВЪПРОСИ?
Дайте някой нормален отговор или гузно се покайте тихомълком, защото с параинтелектуалните ви отговори до сега, само ме предизвиквате допълнително, а хората четат! 🙁
И понеже и аз съм една от хилядите, които четат, нещо не разбирам какво те кара да стоиш толкова дълго на въпроса дали авторката е помолила някой да помогне. Защо е трябвало жената да посочва на хората около себе си (мъжете в случая) очевидното и да ги кара да направят нещо, което очевидно не искат? Пък и трябва да има проблем със съвестта си по тоя случай! Да не би да допускаш, че някой от пътниците не е разбрал какво вижда?!
Колкото до въпроса защо не е помогнала – що за въпрос?! Може да има десет причини за това, които жената изобщо да не желае да обсъжда във форум. Естествено, че не е длъжна да отговаря тук на лични въпроси и че е просто неприлично да бъде питана по този арогантен начин.
поздрави
„
Колкото до въпроса защо не е помогнала – що за въпрос?!“
Въпрос като въпрос!
Ето цитат от статията:“…не разбирам защо хората не са склонни да помагат.“
След като си написал такова нещо, според мен дължиш едно обяснение защо ти не си помогнал (при описания от теб в същата статия случай)! Можеше да отговори досега, напр.:“Не помогнах поради лични, или еди какви си причини!“….
Що за особени хора сме, щом най-отговорно пишем статии, а се получават някакви нелепи очевидни директни несъответствия!
Снимката с каменните лица ,илюстрираща материала е много добре поставена.Вървя по улиците и аз като авторката ,се оглеждам за това онова в обществото, и ги срещам тия скулптурни изображения-вкаменени от липса на добринка и съчувствие лица.Сигурно и аз много пъти безучастно съм подминавала нечия нужда без да я видя,но пък ми се е случвало да пада човек пред мен и аз се опитвам да говдигам с 50-те си кг. а около мене мъжагите да се подсмиват на ентусиазма ми,или с бременния корем да се опитвам да кача инвалид с количка на тротоара-зимата и всички да ме гледат- просто възмутено,че се разправям с тоя болен човек.
Нека ви отговоря така – Ако е било възможно, да съм го сторила и да спрем до тук, защото това е безмислена размяна на думи, която краде време и енергия.
ти съответстваш ли си напълно. „Ами да внимава как пише и какво пише?“ ти внимаваш ли достатъчно всеки ден, рефаб? вчера, ти, не настъпи ли една мравка, точно като излизаше от вас. щото те видях. и не само това, ами я настъпа и се направи, че не забелязваш. на другия ден, друга мравка настъпи, хем я видя. и на мене ми се е случвало, просто да не „забележа“ някой, който има нужда от помощ. някой път да го забележа и уж да нямам време. и на тебе сигурно ти се е случвало. и не е хубаво. така че няма нужда да се заяждаме, ами да се оглеждаме по-добре къде стъпваме 🙂
ли им беше идеолог?, които имат специална грижа да не стъпчат или погълнат буболечки? 🙂
Ако си от тях, разкажи накратко що за хора сте? 🙂
Диана,а ти си факел и жалон на нравствената журналистическа православно християнска съвест! 😉
WHAT WOMEN SAY AND WHAT THEY MEAN
Yes
(No)
No
(No)
Maybe
(No)
You want
(You want)
We need
(I want)
It’s your decision.
(The correct decision should be obvious by now.)
Do what you want.
(You’ll pay for this later.)
I’m sorry.
(You’ll be sorry.)
We need to talk.
(I need to complain.)
Sure . . . go ahead.
(I don’t want you to.)
I’m not upset.
(Of course I’m upset, you moron.)
You’re…so manly.
(You need a shave and you sweat a lot.)
I’m not emotional! And I’m not overreacting!
(It’s my period)
This kitchen is so inconvenient.
(I want a new house)
I want new curtains.
(and carpeting, furniture, wallpaper . . .)
I heard a noise.
(I noticed you were almost asleep.)
Do you love me?
(I’m going to ask for something expensive.)
How much do you love me?
(I did something today you’re really not going to like . . .)
Is my butt fat?
(Tell me I’m beautiful.)
You have to learn to communicate.
(Just agree with me.)
Do you like this recipe?
(It’s easy to fix, so you’d better get used to it.)
I’m not yelling!
(Yes I am yelling because I think this is important.)
I don’t want to talk about it.
(Go away, I’m still building up evidence against you.)
обикновен пешеходец съм 🙂
„Диана,а ти си факел и жалон на нравствената журналистическа православно християнска съвест! ;-)“
Не съм, разбира се, никакъв факел или жалон, аз съм просто една жена, която си е написала името и стои зад това, което пише, защото така го чувства.
Искате да засегнете мен, но не си давате сметка, че обиждате много православни християни, с чисти души и сърца, които пишат и публикуват в тоя сайт с най-благородни подбуди. Постъпката ви не е добра! Хората не го заслужават!