Енорийският живот при храм „Св. Петка Търновска” в Балчик

Казвам се Георги Петков. Роден съм през 1972 г. във Варна. Завърших богословие в Шуменския университет през 1998 г. След дипломирането си завърших специалност „Хоспитализация” в Германия за организиране на социално-милосърдна дейност в Църквата. След като бях ръкоположен за дякон, едновременно служих в катедрален храм “Успение Богородично” във Варна и работех като социален работник в сдружение “Българо-германско социално дело”.

В управителния съвет на сдружението участва Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. През 2000 г. бях ръкоположен за свещеник и назначен да обгрижвам енорията на храмовете “Св. Петка Търновска” и ,,Св. Николай Чудотворец” в Балчик. Като свещеник продължих започнатото от предшественика ми о. Драгомир Узунов за възраждане на духовно-енорийския живот – особено сред младите. Служението на свещеника се изразява в извършване на редовни богослужения, но и в просветна и духовно-пастирска работа с хората. За да доближим богослужението до всеки, влизащ в храма, за да разбира и да се храни духовно, превеждаме много песнопения от църковно-славянски на български език. В работата си разчитам и на неколцина сътрудници от енорията.

Храм “Света Петка” се намира в кв. ”Левски” гр. Балчик. Започнат е през 1938 г. от румънските власти. С усилията на свещеник Василий Демирев и църковни настоятели, благодарение вярата на християните, храмът е завършен и осветен през 1954 г. от Варненски и Преславски митрополит Йосиф.

От 1995 г. до 2000 г. в храма служи свещеник Драгомир Узунов. През това време храмът е ограден с масивна каменна ограда с красиви християнски орнаменти. Дворът около църквата е 1800 кв.м. Площта предполага построяването на духовно-просветен и социален център, изграждане на алея с пейки, розариум, детски кът, малък параклис. За оформянето на храма като духовно средище и приятно място за отмора и духовна подкрепа вече има разработени идейни проекти.

От 2001 г. преподавам предмета ,,Религия” на ученици от І до VІІІ клас като СИП в две училища в Балчик . Понастоящем предметът се води и като неделно училище. Записани са 30 деца в две групи. Целта на обучението е учениците да се запознаят с добродетелите и ценностите на православната християнска вяра. Чрез използване на интерактивна методика се стремим децата не само да усвоят определени знания за християнството, а чрез различни примери и случки от живота да се приучат да прилагат в ежедневието си християнските послания – почит и уважение към ближния, милосърдие и любов.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил през 2002 г. проведохме с децата поклонническо пътуване, като посетихме Лясковския манастир, забележителностите и музеите в Калофер, Карлово, Сопот. Посетихме също Лясковския, Сопотския, Преображенския, Килифаревския, Плачковския и други манастири. Децата се учеха на история, църковни песни, правеха снимки.

През 2003 г. направихме учебно-опознавателна екскурзия до храмовете във Варна. Проведохме срещи със свещеници и миряни, от които учениците се обогатиха духовно. Участваха над 30 деца, някои от които бяха с родителите си. През 2003 и 2004 г. успешно осъществихме проект “Духовно възпитание и обгрижване” с курсове по вероучение, иконопис и краезнание. Бяха спечелени средства с проект към фондация “Покров Богородичен”.

В курса по краезнание децата се запознаха с историята на градовете Балчик, Каварна, Шабла, с. Българево, като посетиха техните храмове и музеи и проведохме беседи със свещеници и директорите на музеите. В курса по вероучение децата научиха за историята на Стария и Новия Завет, за добродетелите на православната вяра и се вдъхновиха да следват вярата и доброто, на което ни учи тя.

В курса по иконопис учениците, ръководени от специалист, зографисваха по правилата на иконописта икони, като някои деца рисуваха своите небесни покровители, на чиито имена са кръстени.

През 2005 г. проведохме поклонническо-опознавателен лагер в Килифаревския и други манастири във Великотърновската епархия с учебна тема ,,Ролята на манастирите във Великотърновска епархия за запазване духовното самосъзнание на българският народ по времето на Първото и Второто българско царство”. Програмата включваше ежедневно посещение на близък манастир и музей, занятия по вероучение с беседа, разговори с възрастни и с монахините в манастирите. Имахме дидактични игри, излети, спортни занимания и риболов.Така съчетавахме полезното с приятното.

Освен тези пътувания и успешно реализирани проекти, децата от неделното училище ежегодно провеждат тържества за големите християнски празници Рождество Христово и Възкресение Христово. Своите творчески изяви – рисунки, стихове и народно творчество, свързани с вярата – децата експонират в градската галерия в Балчик всяка година. Посещавали сме и сме изнасяли празнични програми за ученици с физически увреждания в “Тузлата”, както и в психиатричната болница в с. Карвуна. Провеждали сме инициативи за събиране на храна и дрехи за празниците. Децата сами са подарявали подаръци за нуждаещите се от социалните домове, като по този начин са се приучвали на милосърдие.

През 2001 г. поканихме ръководството на прицърковното сдружение “Българо-германско социално дело” в Балчик. Посетихме служба ,,Социални грижи” и установихме, че в града има голям брой безработни, социално слаби и хора в неравностойно социално положение. Така започнахме да обгрижваме 25 души със суха храна, два пъти месечно. Провеждаме с тях беседи, опитваме се да обгрижваме духовно хората с трайни физически и психически увреждания. Липсата на сграда все още ни създава затруднения, тъй като няма къде да се събират хората.

През последните години активно работим за създаването на духовно-просветен център, който да отговори на актуалните потребности от познания за ценностите и добродетелите на православието. Заедно със специалисти по история, литература и изкуство, искаме да предложим адекватни форми на обучение, творчески занимания на деца, младежи и възрастни, беседи, поклоннически пътувания, с цел опознаване на културно-историческите и духовни основи на обществото. Изграждането на такъв център цели превенция на противообществените прояви и лошото влияние на улицата. Смятаме, че можем да създадем интерес у децата, като предоставим подходящи условия за обучение, духовно обгрижване и възпитание в нравствените послания на християнството.

С времето се надяваме да оборудваме помещението с компютри и друга техника, която да бъде от полза не само за учениците от неделното училище, но и за други млади хора. Духовно-просветният и социален център ще бъде използван и за организиране на различни културни инициативи – богословски, литературни и исторически четения и беседи.

Освен чисто материалната подкрепа на бедни хора и хора с увреждания, социалният център ще се използва като дневен хоспис, където хората в неравностойно положение ще могат да разговарят, играят на шах и др. Заедно със социални работници и с доброволци от енорията, се надяваме да ги укрепваме и духовно. Ще се стараем с помощта на вярата да формираме положително отношение към живота, да ги подпомагаме за решаване на личните и семейните им проблеми и за тяхната интеграция в обществото. Със сътрудничеството на специалисти от “Социални грижи” ще ги запознаваме с правата и задълженията, определени от законодателството за хора с увреждания, както и със Закона за социално подпомагане.

Центърът ще е необходим и при провеждането на храмови празници и тържества. Той ще има материална духовно-просветна и възпитателна роля, най-вече за младите хора в Балчик.

В дейността и плановете си за бъдещето се опитваме да се ръководим от думите на Спасителя Господ Исус Христос: “И тъй, бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден. Давайте и ще Ви се даде, мярка добра, натъпкана, защото с каквато мярка мерите, с такава ще Ви се отмери” (Лук. 6:36-38). Пред нас имаме и думите на св. апостол Яков: “Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може би го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: Идете си с миром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото – каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, само по себе си е мъртва” (Яков 2:14-17).