Социалната дейност на Църквата 1919-1944 година

Източник: Църковен вестник, бр. 5, 1998

Периодът 1919-1944 е период на активна социална дейност на българското православно енорийско свещенство.

Пионер и организатор на тази дейност на Църквата през посочения период е свещеноиконом Йосиф Милошев (1884-1958) и възторжените му последователи: прот. Димитър Василев, свещ. Павел Тренев, иконом Димитър Андреев, прот. Христо Димитров и много други. Те създават няколко организации: Съюз на християнските православни просветно-благотворителни енорийски братства; Съюз на ученически, младежки и студентски християнски дружества; Съюз на енорийско свещенство – миряни и др. В областта на катехизацията осъществяват широка гама от мерки и инициативи в подкрепа на изоставени деца, младежи от рискови групи, разработват програми за разширяване на религиозното образование. В това те виждали основното задължение на Църквата – да мисионерства. Програмата им предвижда разширена катехизаторска дейност, часове по християнска етика и морал, откриване на неделни училища, екипи за разпространение на книги, създаване на възпитателни домове.

Друг аспект на църковната мисия е ревностното служение на нуждаещите се чрез делата на любовта и милосърдието. Това е дяконичната благотворителна функция на енорийското братство, която се изразява в грижи за бедните и болните, откриване на приюти, сиропиталища и специализирани заведения.

Третата важна задача на ръководителите на братствата е т.нар. социално-народна функция. Тя се изразява в активно участие в обществения живот, т.е. в обновяване и коригиране на социалните отношения в духа на Христовите принципи и подобряване на социалното законодателство.

Някои православни братства например издържали сиропиталища в Чирпан, Кюстендил, София, Казанлък и др.; дневни подслони за деца на работнички в Русе и с. Хотанци; летни детски колонии – най-много в София, Търново, Видин и пр.

За 1932/1933 г. Съюзът на православните енорийски братства има регистрирани 257 братства с повече от 56 000 членове. Братствата са 165 в градовете и 92 в селата.

Най-голяма издателска дейност развива свещ. Йосиф Милошев в София. Пловдивска епархия издава голямото списание "Братско слово" в 10 000 тираж и детското списание "Християнче" в 60 000 тираж, както и "Духовна нива" за читатели от селата в 20 000 тираж. Самият съюз на братствата има своя печатен орган, месечното списание "Християнка", излизащо в 15 000 екземпляра.

Съюзът на православните християнски дружества на българската учаща се младеж също е дело на българското енорийско свещенство и развива религиозно-просветна и благотворителна дейност. Съюзът е основан през м. август 1921 г. Той има и свой печатен орган – списанието "Зов". Богата и интересна е неговата благотворителна дейност – безплатни трапезарии, колонии през лятната ваканция в лагер "Чайка" във Варна и в Берковица. Ежегодно броят на дружествата и членовете се увеличават: например през 1921 г. съюзът обединява 9 дружества със 150 членове, а през 1942 г. дружествата са 53 с 9561 членове.

През 1921 г. се създава дружеството "Карик" с 1500 членове. То заселва и оземлява 1400 бедни семейства. Ратува за създаването на Закон за безлихвени заеми и Закон за поощряването на жилищно строителство чрез освобождаване от данъци за 10 години.

През 1927 г. се основава и Съюз на православните жени, който има за цел да подпомогне застрашеното православно-религиозно възпитание на българската младеж и българското семейство, както и да бъде закрила и помощ на българската жена в нейния личен и професионален живот.

През 1932 г. един деен свещеник създава и оглавява производителната кооперация "Лъв", която се грижи за безработните в непроизводителните райони, създавайки поминък на много бедни семейства чрез производството и обработването на лен.

Особено активна е дейността на свещениците в сиропиталищата. През 1941 г. в България има 58, от тях 42 са дело на енорийските свещеници. Те създават и много детски ясли, детски градини и игрища.

Изобщо, по онова време миряни и духовници съзнавали необходимостта от организация на милосърдната дейност на Църквата и знаели, че трябва да се обединяват в името Христово. Те наистина успели да се организират като активна християнска общност, която на дело изпълнява евангелския закон. Такъв е реалният смисъл на двете най-големи заповеди: любов към Бога и към ближния (Матей 22:35-40). Този идеал е християнският отговор на всички социални проблеми в наши дни.