Вечните устои на Истината



asya ivanova„Любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване“  (Ерих Фром)

Още със зараждането на човешката цивилизация, най-мощният двигател, тласкащ човечеството към развитие, е вярата. Разбира се, вярата има много измерения, но тя неизменно присъства като огнена искрица, като чудо в живота, като продължаващ смисъл.

Търсейки своето място в света, човекът винаги е разбирал, че съществува сила, много по-велика от познатите граници на обозримото и материалното, а именно Бог. Дори невярващите (въпреки че за мен това е много спорно понятие) в определени моменти се обръщат към Бог, молят се и разчитат на подкрепа, без да разбират с умовете си, просто чувствайки, че съществува много по-голям и дълбок смисъл на земното битие.

Всеки от нас носи вярата в сърцето си, и тя е тази, която ни кара да продължим. „Бог създаде човека по свой образ и подобие“, във всеки от нас е заложено творческото начало от Създателя, стремежът към самоусъвършенстване и пълнота. Дори в приказките вечната борба между доброто и злото винаги завършва с възтържествуване на справедливостта. Значи някъде дълбоко в нас е закодирано чувството за справедливост, и колкото и да е потискано от различни обстоятелства, то все пак съществува и си проправя път.

Със зараждането на живота започва и вечното търсене за развитие и подобряване на света около нас – творческото начало в човека, търсейки изява и себереализация; започва дългият процес на цивилизацията, историята бавно проправя стъпките на народите, бележейки лицето на земята с техните следи и знаци.

Всяко време има своите тайни, които ние, хората, упорито търсим в оставеното наследство от тези преди нас, във въпросите, които нямат лесни отговори, в желанието животът — този, който ние живеем, тук и сега, да бъде жив, смислен и да остави нашия отпечатък в книгата на Земята. И този отпечатък да бъде добър – още с първите опити на хората да си обяснят необяснимото (защото човекът има много любопитна природа и винаги иска да знае още) в приказките и във фолклора се поставя вечното противоборство: добро и зло, ден и нощ, мрак и светлина – оттук и желанието на всяко поколение да възпита и даде в обществото си добри плодове и ценности, които да пребъдат, извечните смисли, скрити във Вселената като код във всеки един човек, родил се на тази земя.

Като човешки същества, ние естествено сме както силни, така и слаби и раними, и допускаме грешки – историята ги записва и ги помни, за да може да се предпазваме от старите и да откриваме нови пътища към себе си…

Защо имаме общество, как да се научим да изграждаме общество – не случайно човек не живее сам на земята – когато осъзнаем потребността си от общуване, от близост, когато осъзнаем, че заедно, с общи усилия можем повече, тогава обществото се превръща в уютен дом и свободата да се чувстваш вкъщи спокоен и защитен донася свободата да твориш добро, да се развиваш по най-добрия за теб начин, да имаш своята индивидуалност и възможността да виждаш и общуваш с други индивидуалности; да сравняваш, избираш, да черпиш опит и знания, да харесваш или да не харесваш, да научаваш важното за теб и света, в който си.
Човешката природа е учудващо различна от всичко друго в природата именно заради божествената искрица, заложена във всеки един.

Стремежите ни са ни довели до тук – в свят, пълен с удобства като транспорта, комуникациите, всеки аспект на прогреса и разбира се, отрицателните последици, които също имат измерения (както вече си изяснихме, светът е двуполюсен – добро и зло). Идеята да продължим винаги е водеща, идеята и мисълта за по-добро бъдеще винаги е тласък. Днес живеем ние, днес ние обличаме и материализираме мисълта си с оставеното от тези преди нас и пречупено през индивидуалната призма на нашето време.

Европа е люлка на много древна култура и история, изпъстрена с много пътища и взаимодействия, белязана с много рани и горда с много достижения.
Европа – принцесата на историята и митологията, събрала в себе си тайните на много народи и култури, вплела в световната картина свои собствени шарки и цветове, малката голяма Европа, от която ние сме малката голяма част в изграждането на света, такъв, какъвто го познаваме днес. Един от седемте континента, на който намират място много култури и много памет.

Европа е бързо развиваща се, пъргава и смела като самодива, тя е схватлива, оглежда винаги света около себе си, и по-големите около нея, учи се, но върви свой собствен път, с което винаги обогатява света.

Мотото, което представя Европа като континент с множество различни традиции, езици (23), но също така и с общи ценности – „United in diversity“- „In varietate concordia“ – „Единни в многообразието“, до голяма степен обхваща с посланието си и търсенията и движенията в изменението на структурата и развитието на Европейския съюз.

Понякога промените са нещо изключително хубаво, като всяко ново нещо, но винаги носят със себе си рискове и страх от провал – смелостта да поискаш да си част от съвместни усилия за мир и справедливост, носят след себе си тежестта на огромна отговорност и гъвкавост, за това всяка промяна и всяко решение е продиктувано или от неотложна необходимост, непредвидено обстоятелство (а светът е много непредвидим, а за това и интересен) или ясен белег за свобода на мисленето.

В този динамичен свят, пълен с толкова много информация, проблеми, стремежи и нови „модни течения“, най-важният елемент остават човешките ценности.
Най-висшият принцип, заложен в християнството, е принципът на любовта – любовта във всичките й измерения – към ближния, към родината, към природата и пр.

Независимо колко много се развиваме, този принцип е основен в живота и ние всячески трябва да се стремим да развиваме и подхранваме това чувство в ежедневието си. Защото по-голямо богатство и смисъл в живота няма. Научим ли се да възпитаваме децата си в дух на вяра и любов, пред каквито и трудности да се изправим, ще ги преодолеем, ще устоим на вредните и фалшиви тенденции.

В глобален мащаб светът днес се раздира от противоречия, земята се тресе… в такива противоречиви времена устоява винаги истината…
Защото Бог е Пътят, Истината и Животът.

 

Ася Иванова e студентка в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, специалност педагогика на обучението по български и руски език, IV курс.

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Nik Nikolov каза:

    Съгласен съм, хората са повече от материално, духовността като явление показва че не мислим само материалнно….

    Отличен 6