Невъзможността на индивидуализма



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. Малко странно ми се вижда чужденец да ни казва какво е общност и какво е любов. Наистина, под влияние на късновъзрожденските идеи в българската културология любовта на българите е насочена към земята, природата, териториите, материалното и временното. Въпреки че имаме прекрасни образци на общност и на любов в историята ние нямаме сериозно културно произведение, което да възпява жертвеготовността на българите в името на ближния и на общото дело, като последното се използва за зарибяване за експлоатация на труда и знанието на българите. Смазващият колективизъм на българите, апела за национално единство въпреки всичко потиска личността, която за да се изрази или става емигрант, или става противник на културното и произлизащото от това политическо статукво в България, което има култ към силата, конспиративно е по духа на културните норми, които го конструират и напоследък питае преклонение пред чуждото като крайна мяра на живота. Затова БПЦ трябва да дава шанс на личността и да я пази.

  2. Станка Петрова каза:

    Докато четох статията, неволно все изплуваше един въпрос в съзнанието ми – Къде се вмества отшелничеството в това напълно истинно разбиране за Църквата? Знаем, че то е възникнало твърде рано и отдавна има създадени традиции и свое място, така че не може да бъде игнорирано. Отшелниците са отделен тип светци в християнската църква. Оказва се, че Църквата като общество, като братство е отделена от отшелника. Как тогава съжителства отшелничеството с нея?

  3. Stanka Ivanova Petrova каза:

    Въпреки че ми е ясно какво е съборност, тази статия още в началото провокира у мене един въпрос – Как съжителства понятието за християнска любов към ближния, описано в нея, с отшелничеството? Знаем, че то е възникнало твърде рано и един от типовете светци са отшелниците, затова не може да бъде пренебрегнато като явление. Статията е съобразена със съвременното разединение на човека от другите, но ми се вижда малко крайна.

  4. Лъчо каза:

    Ето ги „светлите“ плодове на комунизма:

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=478255

  5. Лъчо каза:

    Статията е особено актуална за нас българите. След рухването на безчовечния комнистически режим, най-големия ни враг е индивидуализма!

  6. Манол каза:

    @Станка:
    Отшелникът всъщност не е извън Църквата. Той е в молитвена общност с останалите. Отшелникът се моли за всички. В някакъв смисъл отшелникът е молитвената съвест на обществото, от което е излязъл. Но излязъл в смисъла на „излъчен“, не на „отлъчен“. Отшелничеството по парадоксален начин е служба и на ближните.

Споделете в социалните мрежи