Никейски символ




Съборни символи на вярата с вселенско значение

От събора Никея (325 г.) – Първи вселенски събор

Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики в Никея през пролетта на 325 год. В събора участват 318 предстоятели (епископи) на църкви от Азия, Африка и Европа. Един от поводите за свикване на събора (освен спора между Изтока и Запада за празнуването на Пасха) е ереста на Арий, която споделят немалко източни епископи. Те учат, че Синът Божи е първото творение, изведено в битие от Отца заради сътворяването на света. Оттук следва и различието в същността между Отца и Сина, а също и каузалната зависимост на Словото от творението.

Последното от своя страна логично води до превръщането на Евангелието и спасението в нещо относително – както всичко с тварен, неединосъщен на Отца извор. Против това учение се обявяват епископи като св. Александър Александрийски, св. Спиридон Тримитунтски, св. Николай Мирликийски и много други. Последните отстояват православното учение, че Синът Божи е единосъщен (омоусиос) на Отца, без каквато и да било каузална обвързаност със сътворението. На събора като дякон на Александър Александрийски присъства и св.Атанасий, наречен по-късно „велики” и „отец на Православието”, заради безкомпромисната му защита на никейското единосъщие. Съборът съставя Символ, който е подписан от всички присъстващи на събора, с изключение на арианите. Този символ е първият съобрен израз на църковната вяра, който се утвърждава като норма за всички православни христиани.

Никейски символ

1. Вярваме в единия Бог Отец Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;
2. И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден, тоест от същността на Отца: Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята;
3. Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе, въплъти се и стана човек.
4. Страда
5. и възкръсна в третия ден,
6. възлезе на небесата
7. и ще дойде да съди живи и мъртви;
8. И в Духа Светаго. Онези, които казват: „Имало е време, когато Него (Синът Божи) Го е нямало” и „Той е сътворен от нищо”, както и онези, които твърдят, че Той е някакво същество или същност, различни от Отца, или че е непостоянен и променлив, Съборната и Апостолска църква предава на анатема.

Откъс от книгата Символите на Църквата,
Праксис 2006

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...