Никейски символ

Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики в Никея през пролетта на 325 год. В събора участват 318 предстоятели (епископи) на църкви от Азия, Африка и Европа. Един от поводите за свикване на събора (освен спора между Изтока и Запада за празнуването на Пасха) е ереста на Арий, която споделят немалко източни епископи. Те учат, че Синът Божи е първото творение, изведено в битие от Отца заради сътворяването на света. Оттук следва и различието в същността между Отца и Сина, а също и каузалната зависимост на Словото от творението.

Последното от своя страна логично води до превръщането на Евангелието и спасението в нещо относително – както всичко с тварен, неединосъщен на Отца извор. Против това учение се обявяват епископи като св. Александър Александрийски, св. Спиридон Тримитунтски, св. Николай Мирликийски и много други. Последните отстояват православното учение, че Синът Божи е единосъщен (омоусиос) на Отца, без каквато и да било каузална обвързаност със сътворението. На събора като дякон на Александър Александрийски присъства и св.Атанасий, наречен по-късно „велики” и „отец на Православието”, заради безкомпромисната му защита на никейското единосъщие. Съборът съставя Символ, който е подписан от всички присъстващи на събора, с изключение на арианите. Този символ е първият съобрен израз на църковната вяра, който се утвърждава като норма за всички православни христиани.

1. Вярваме в единия Бог Отец Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;
2. И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден, тоест от същността на Отца: Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята;
3. Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе, въплъти се и стана човек.
4. Страда
5. и възкръсна в третия ден,
6. възлезе на небесата
7. и ще дойде да съди живи и мъртви;
8. И в Духа Светаго. Онези, които казват: „Имало е време, когато Него (Синът Божи) Го е нямало” и „Той е сътворен от нищо”, както и онези, които твърдят, че Той е някакво същество или същност, различни от Отца, или че е непостоянен и променлив, Съборната и Апостолска църква предава на анатема.

Откъс от книгата Символите на Църквата,
Праксис 2006