За образованието на днешните православни духовници
Какво мислите за образованието на днешните православни свещеници, монаси, богослови? Някои православни християни твърдят, че образованието, което получават днешните млади хора, дори и в Богословския факултет в Белград, е излишно, а често и демонично, защото ги отклонява от Църквата и от Бога.
Полезно е да се четат трудовете на изтъкнати православни съвременни богослови [1] за важността на християнското образование на Изток и на Запад през вековете на съществуване на християнството. Разликите, които с времето са ставали все по-големи, между Патриаршеската школа в Цариград и схоластич-
ния примат в латинското изучаване на богословските въпроси, съществени и за едната (византийската) и за другата (римската) църква, са водели, за съжаление, само временно до съзнанието, че и едната, и другата страна на единствената християнска Църква търсят аргументи, които не винаги е трябвало да бъдат антагонистични, но и в нещо са примирявали и съединявали противопоставените богословски гледища.
Въпреки това „чак до втората половина на ХІV век нито един от гръцките богослови не е направил сериозен опит да открие истинската природа на латинското богословие и латинските научни методи“ (Йоан Майендорф). Ненаситното желание на политиците, и на Изток, и на Запад, да запазят първенството на своите държави до голяма степен е осуетявало (и днес прави невъзможно) сближаването и по-доброто
разбиране между източните и западните богослови.
В полза на потребността и дори на необходимостта от интелектуално и духовно образование (при това не бива да забравяме предупреждението на владика Николай Велимирович, че образованият трябва да запази своя образ!), имаме толкова потвърждения от страна на християнските светии от ІІ до ХІV век и до днес (светии на Църквата, които са били образовани и високообразовани), че е достатъчно, струва ми се, да посоча само две мнения, и то едното от ІV, а другото от ХХ век. Св. Григорий Богослов в „Надгробно слово за Великия Василий“ [2] ни оставя послание, актуално и до ден днешен: „Искам всички разумни хора да се съгласят, че първото и най-голямо добро в човешкия живот е образованието, и то не само нашето, възвишено и благородно, което гледа с презрение на всичко онова в литературата, безсмислено украшение и празна суета, а посвещава цялото си внимание на спасението на душата и красотата на мисълта.
Ценно е и другото, чуждото образование, което повечето християни погрешно отхвърлят, защото, цитирам, е опасно и съблазнително, и отдалечава човека от Бога… Поради това не бива да се омаловажава образованието, защото на някои така им се иска, но трябва да се разбере, че тези хора са лукави невежи, които биха искали всички да бъдат такива, каквито са и те, за да могат да минат незабелязано в тълпата и тяхната необразованост да не получи заслужен присмех и критика“.
Не зная да има по-точен, по-проникновен и по-съвременен отговор от този на св. Григорий Богослов (330-389) на вашия и на много подобни въпроси, които и сам чувам от „лукавите невежи“ на ХХІ век. Онова, което е могло да изглежда „опасно и съблазнително“ за тогавашните християни – става въпрос за езичеството, като св. Григорий не отхвърля ценното, което е останало в езическата наука и философия през ІV в. сл. Хр., – е „опасно и съблазнително“ и за днешните християни, когато става въпрос за неоезическата наука и философия на нашето време. Открай време за човека е било най-лесно да отхвърли онова, което не разбира (защото то го и плаши), плашейки и другите със „съблазните“ на науката, философията, изкуството, другите религии (известният „защитен механизъм“ в психологията).
В наше време (през ХХ и ХХІ век) ще посоча само двама православни богослови, които мисля, че и след 1700 години ще потвърдят и подкрепят блестящата мисъл на св. Григорий Богослов. Един от тези съвременни богослови (Йоан Майендорф) предупреждава нас, православните: „Православното християнство има своите собствени изкушения: изкушението да избяга от света, да се държи така, сякаш историята не се отнася за него, изкушението да приеме някакъв вид наивен фатализъм, надявайки се на Божествения промисъл, като че не познава истинската сила на демоните в историята“.
Друг голям съвременен православен богослов, митрополит Йоан Зизиулас, е още по-откровен, когато се обръща към православни с различни професии, и все пак на първо място към православната духовна йерархия, с думите: „Историята не може да се повтаря и да остава недокосната. Днес между православните се чуват множество носталгични гласове за връщането на византийските форми в изкуството. Тук нямаме намерение да подкрепяме такива гласове: нашият модерен свят е преминал през промени, които правят връщането в миналото невъзможно, а поради това и нежелателно… Ние не можем да обучаваме православни богослови, без да отваряме очите им за всички аспекти на съществуването“.
След това, което чухме от най-видните представители на православното християнство (някога и днес) за необходимостта от образование на младите духовници от Православната църква, трябва да се пазим от гордостта на някои образовани и „елитни“ християни и техния възможен презрителен отговор на „презрението“ на необразованите, защото и някои от тях „Бог приема“. Дивните православни икони, рисувани в по-ранните векове от неизвестни иконописци, на които е изобразена прегръдката на Петър и Павел, би трябвало да стоят на масата или на стената както на днешния прост рибар Петър, така и на високообразования Павел!
Бележки
1. Йоан Майендорф например в статията: „Богословието през ХІІІ век: методологични противоречия“ („Теологиjа у ХІІІ веку: Методолошке супротности“, Искон, бр. 7, Епархиjа врањска, 2002).
2. Предговор, превод, бележки Челица Милованович. САНУ, Београд, 2001.
Превод: Татяна Филева
Из книгата” на Владета Йеротич “„120 въпроса и отговора от християнската психотерапевтична практика“, ИК “Омофор” 2015 г.
