Отец Добромир Димитров: Нашата основна цел е да продължим да бъдем Църква

В неделя, 6 февруари, в параклиса в българското посолство в Лондон прот. Добромир Димитров отслужи първата света Литургия след прекъсване от повече от една година на молитвения живот.

В същия ден пред дипломатическата ни мисия бе организиран протест „Справедливост за отец Симеон“ – според протестиращите освобождаването му от заеманата длъжност е неправомерно и нехуманно. Те отправиха предупреждение, че ако не бъде отменена насрочената за същия ден църковна служба, това „би могло да доведе до сблъсъци и жертви“. Литургията бе охранявана от лондонската полиция, а протестът се проведе след края на службата, като за радост до сблъсъци не се стигна.

В началото на 2021 г., след като бе установено, че поради здравословни проблеми дългогодишният енорийски свещеник на църковната община „Св. Иван Рилски“ ставрофорен иконом Симеон Илиев не е в състояние да изпълнява задълженията си, и след многобройни писма от членове на общината, на 3.12.2021 г. Епархийският съвет на Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ назначи на негово място протойерей д-р Добромир Димитров.

На 27 януари на сайта на Българската православна църква – Българска патриаршия бе публикувана официалната позиция на  Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний относно обстоятелствата по освобождаването от длъжност на ставрофорен иконом Симеон Илиев, а на 6 февруари – изявлението на Негово Високопреосвещенство в отговор на тиражираните неверни твърдения, разпространявани от организаторите на протеста в Лондон.

За ситуацията в българската православна църковна община „Св. Иван Рилски“ в Лондон разговаряме с отец Добромир Димитров.

 Прот. д-р Добромир Димитров е асистент по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и член  на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC). Изследователските му интереси са в областта на каноничното право, еклисиологията, аскетиката, пастирската психология и християнското изкуство. Специализирал е богословие в Regent’s Park College, University of Oxford. Автор е на статии в български и чуждестранни издания, лектор по актуални въпроси на богословието и съвременния църковен живот, иконописец. През 2017 г. с благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний създава православната българска мисия „Св. св. Константин и Елена“ в графство Кент.

Ваше Всеблагоговейнство, защо се стигна до тази ситуация?

До тази ситуация се стигна заради болестта на отец Симеон и заради невъзможността на църковното настоятелство да продължи духовния живот в енорията. Отец Симеон получи инсулт през декември 2020 г. и въпреки многократните опити да се получи информация за здравословното му състояние, оттогава до март ние нямахме яснота. Поради това митрополит Антоний ме натовари със задачата да се срещна с църковното настоятелство. Срещата се осъществи през април, след вдигане на мерките във Великобритания. Събрахме се в българското посолство, говорихме за това какви възможности има да се намери решение на ситуацията. Митрополит Антоний имаше няколко предложения. Да се продължи богослужението в параклиса, на което църковното настоятелство отговори, че няма достатъчно място и необходимата вентилация – изтъкнаха ковид пандемията като причина, но по това време рестрикциите във Великобритания вече бяха отменени и другите църкви продължиха богослуженията. Представихме и предложение богослуженията да се извършват в наета по-голяма църква или под открито небе на Пасха. Отказаха и това предложение под предлог, че не могат да поемат тази отговорност. Когато през октомври 2021 г. митрополит Антоний ни посети, за съжаление църковното настоятелство не присъства на богослужението в Лондон, нито в Кент. Тогава беше насрочена и среща с отец Симеон, но тя не се състоя, в последния момент бе отменена, тъй като отец Симеон бе влязъл в болница. След това се чуха критики, че митрополит Антоний не е имал желание да посети отец Симеон, но истината е, че всички ние имахме голямо желание за среща, за да се намери решение на проблема.

Така се стигна и до края на 2021 г., когато отново нямаше богослужения, както и никакви знаци, че те ще бъдат подновени. Това доведе до решението за смяна на църковното настоятелство и назначаването на нов енорийски свещеник, според правомощията на Епархийския съвет. За съжаление тази стъпка бе използвана, за да се манипулира общественото мнение с твърденията, че отец Симеон е изгонен, остава на улицата и е лишен от сан. Истината е друга – причината за предприетите мерки беше грижата на митрополит Антоний да се продължи богослужението, тъй като българите в многомилионния мегаполис Лондон се оказаха без богослужение на роден език. За съжаление нашите християни се пръснаха по другите църкви, много от тях не можеха да дойдат на нашите богослужения в Кент. Тъй като нямахме възможност да служим в българския параклис, ние се обърнахме към гръцкия архиепископ на Вселенската патриаршия Никитас, който ни предостави прекрасната църква на св. Панталеймон в кв. Хароу, където бяхме посрещнати като у дома си. Ясно е, че това бе временно решение, тъй като нямаше как да останем там завинаги. Когато митрополит Антоний изчерпа всякакви възможности за диалог с църковното настоятелство и повече от година Епархийският съвет не видя никакво желание за възобновяване на духовния живот, се стигна до тяхното освобождаване.

В какво са останали нечути, за да се стигне до протест пред посолството?

Според мен се смесиха две различни неща. Има хора от енорията, които са близки на семейството на отец Симеон, близки и нему, които съвсем нормално и разбираемо искат да го защитят, и не могат да приемат лесно друг свещеник. Но те не виждат голямата картина, а именно, че за отец Симеон е невъзможно да изпълнява своите задължения, а стотици хора се нуждаят от духовно обгрижване. Създаде се впечатлението, че той едва ли не ще бъде отхвърлен от Митрополията и в решението на Епархийския се заподозря имагинерна заплаха. Тези страхове са безпочвени, тъй като той запазва своя сан и благодатта на свещенството. Тиражираше се също твърдението, че той и съпругата му остават на улицата, което също не е вярно, защото още през декември е разговаряно с тях от страна на посланик Райков, който е предложил друго жилище, съответстващо на нуждите на отеца, на което те се съгласиха едва преди няколко дни.

Но от всичко казано дотук в едно съм сигурен – когато го посетих през януари, отец Симеон ми каза, че трябва да се “продължи да се служи”, и че ”за това е направен параклисът”.

За да засвидетелстваме почитта си към о. Симеон, след литургията на 6 февруари енориашите бяха приготвили торта и букети цветя, и всички изпяхме „Многая лета“ под прозорците му.

А що се отнася до самия протест, то слава Богу до сблъсъци не се стигна. Ние отслужихме светата Литургия от 10 до 12 ч.  и се молихме както за  хората в параклиса, така и за протестиращите. Когато напуснахме посолството в 12.30 ч., видяхме група хора, които се бяха събрали за протеста.

Има ли изход от тази ситуация?

Решението е ясно, винаги има изход и всичко се преодолява с молитва и любов. Все пак обаче остава и свободата на избора, не можем да накараме  някой да ни обича насила. Но трябва да е ясно – има ново църковно настоятелство, службите се възобновяват и ще са редовни. Това е желанието на българските християни в Лондон. Църквата винаги събира хората. Не съществува друга институция, в която хора с различни политически възгледи, образование, възраст, интереси и интелектуални различия да са заедно на едно и също място. Ако една група отхвърли властта на митрополита, това според църковните правила се нарича разкол. Подчертавам, че никого не обвинявам, осъждам или целя да обидя с това твърдение. То е проста констатация, защото ако ние не сме с епископа си в св. Литургия или се противим на делегираната от него Литургия,  ако основем нова общност, която е отделена от епископа, това води до излизане от църковната ограда.

Наясно сме, че в този конфликт се  използва  милосърдието на хората, манипулира се чувството им за справедливост с твърденията, че отец Симеон остава на улицата, че е прогонен – това се повтаряше като мантра в продължение на последните две седмици от група хора, но тези твърдения нямат нищо общо с истината. Така че това е един изкуствено създаден конфликт, който се използва за съжаление и против митрополит Антоний, посланик Марин Райков и моя милост.

Надяваме се конфликтът да се уталожи и тези, които са против нас, да ни повярват, да ги убедим в нашите добри намерения. Надяваме се да повярват, че ние сме тук, не за да разрушим постигнатото от отец Симеон, а напротив, искаме да го запазим, защото след година и един месец без богослужение то започва да се разпада. Изключително важно е хората да разберат, че нашата основна цел е да продължим да бъдем Църква.