Преображение Господне: никое добро в човека не загива
Днешният празник ни дава много теми за размисъл. Нека обърнем внимание на следния момент от честваното днес евангелско събитие. На Таворската планина Господ ни открива Своята небесна слава в мярата, достъпна за нашето земно възприятие. Тогава Му се явяват Мойсей и Илия. Богослужебните текстове ни разкриват един от смислите на тази среща на Бога с двамата най-велики старозаветни пророци: „Като Владетел на небето и Цар на земята, имащ власт и над преизподнята, пред Теб, Христе, застанаха от земята – апостолите, от небето – тесвитянинът Илия, а от мъртвите – Мойсей и единогласно Те възпяха: „Люде, превъзнасяйте Христа във всички векове!” (Утреня на Преображение Господне, канон на Преображение, Песен 8).
Но в това, че пред Христос при Преображението предстоят именно Мойсей и Илия, има още една причина и тя е нещо много лично. За това се досещаме от паримиите на празника, които се четат на вечерната служба предишния ден. В Книга Изход се разказва как Мойсей отправя възглас към Бога: ако съм спечелил благоволение пред Твоите очи, то моля Ти се: покажи ми Себе Си, да мога да Те видя, покажи ми славата Си. И Бог му отговаря на Моисей: „…лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе)” (Изх. 33:20-23). А в Трета книга Царства четем за пророк Илия, който пламва от ревност по Бога „и каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ). Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух …” (3 Цар.19:11-13).
Разбира се, тази молба, това желание на Мойсей и Илия да видят Бога, изхожда от същностните глъбини на техния духовен живот, защото не може някой просто така да каже на Господа: яви ми Себе Си, покажи ми Лицето Си. Невъзможно е от празно любопитство човек да се обърне към Бога с такава молба; този копнеж се ражда в сърцето само тогава, когато човек с всички сили иска да преобрази себе си и целия си живот, така че в него да живее и да действа само Бог и никой друг, освен Него. Потвърждение за това е и фактът, че Господ се отзовава на тази молба.
Старият Завет свидетелства, че Бог не показва Самия Себе Си нито на Мойсей нито на Илия, а им позволява само да Го усетят, като предпазва възприятието им със Своята десница. Но все пак желанието на Мойсей и Илия остава неизпълнено. Ето, вече и Мойсей е отпътувал в страната на мъртвите, и Илия е грабнат по тайнствен начин от Земята, и оттогава са изминали много хиляди години. Едва след толкова време техният стремеж да видят Бога получава изпълнение в пълнота. На планината Тавор Мойсей и Илия съзерцават Бога лице в лице, а Христовите ученици не могат да гледат това и в ужас падат на земята.
За нас това е голямо Божие утешение, а също и поука. Когато молим Бога за нещо от цялата си душа, от цялото си сърце, но Господ не изпълнява молбата ни по някакви причини, които ние не знаем; въпреки това, нашето добро желание задължително ще се изпълни, ако не в този живот, то в бъдещия. И тук откриваме изключително важната дълбинна същност на Евангелието:
никое добро в човека не се губи, всяко желание, отправено към Бога от чисто сърце, ще получи изпълнение
На това трябва да се осланяме винаги с упование и радост, особено когато се намираме в мъчителни обстоятелства, например когато търпим някакво продължително вътрешно изкушение. Случва се години наред да се молим на Бога, но всичко да остава постарому, сякаш Бог не ни чува. Тогава е добре да си припомним Преображение Христово и пророците Мойсей и Илия, които молят от Бога нещо немислимо, невъзможно за човека и го получават от Господа, въпреки че е минало толкова много време. Но за Бога не съществува време, така също и за християните, които се приобщават към Него чрез евангелски живот и чрез Светите Тайнства, времето вече няма никакво значение. Когато чрез искрена вяра се стремим към Бога, Той преобразява живота ни, облекчава скърбите ни и непременно ще изпълни всичките ни добри желания, извиращи от чистото вярващо сърце. Амин. | www.pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
