Свети пророк Илия – връзка между Стария и Новия Завет
Двадесети юли е денят, в който Църквата чества паметта на св. пророк Илия. За живота и служението му научаваме от Трета книга Царства. За него се говори и в книгата на Иисуса син Сирахов, където му се отделя място като на един от най-големите пророци. Независимо, че в Библията няма написана от него книга, това не пречи да е един от най-почитаните пророци. Строг подвижник и ревнител на вярата в Бога, той смело се явява пред един от най-неблагочестивите еврейски царе – Ахав – гонител на пророците, с предупреждение за предстоящо Божие наказание над него и народа му, ако не се откажат от беззаконията си, тъй като "грехът е беззаконие", по думите на св. Йоан Богослов.
Предаността и вярата му в Бога удостояват Илия единствен от пророците да бъде взет жив на небето. Доказателство за безпрекословните му вяра, надежда и любов към Бога проличават при Кармилското жертвоприношение, където Божият огън слиза върху жертвеника на светя пророк, доказвайки, че "Господ е Бог". Така са изобличени вааловите жреци като измамници, служещи на идола.
В тропара на празника се разкрива ясно личността на свети Илия: "Славният Илия е ангел в плът, стълб на пророците и втори предтеча на Христовото пришествие. Той пратил на Елисея благодат от небето, за да прогонва недъзите и очиства прокажени. Затова и той дава изцерение на ония, които го почитат".
Свети пророк Илия е един от свидетелите на Преображение Господне, а когато Господ Иисус Христос вика от кръста “Ели, Ели…” присъстващите решават, че се обръща именно към старозаветния пророк. Това е така, защото той единствен е взет жив на небето и евреите очакват да се върне на земята, за да си отиде от този свят като всички човеци. Фактът, че няколко пъти в Новия Завет се споменава името на Божия пророк и той участва в едно от най-дивните събития от живота на Сина Божий на земята е още едно доказателство за извечната връзката между Стария и Новия Завет.
"Бог поругаван не бива" се казва в Светото Писание. По време на идолопоклонство, ереси, налагане на чужда вяра, както и на ширещ се атеизъм, винаги има хора, които остават верни в душите и делата си на Божието благовестие и изобличават неверниците. Христос казва: "Никой пророк не е признат в отечеството си", което в пълна сила се отнася и за св. Илия. Истината е била и винаги ще бъде болезнена за вършещите беззакония. Спрем ли се за миг върху собствения си живот, ще видим как ние възприемаме дори най-добронамерените забележки и критики на близки приятели и колеги. Колко от нас биха търпели заслужено изобличение за своите грешки? Кой обича да бъде укоряван?
С какво ние сме по-добри от съвременниците на пророка? Вслушваме ли се в гласа на съвестта си, или сме я притъпили до такава степен, че приемаме злото за добро, щом ни е от полза? Не издигаме ли и ние свои идоли, прекланяйки се често пред вещественото? Въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори, за да разбере дали може да бъде наречен християнин.
Пророк Илия, Даниеле де Волтера
