Патриаршеско слово за Кръстовден

Ваши Преосвещенства,
Досточтими отци, обични в Господа, братя и сестри,

В дните, когато времето обръща лятната радост в есенна пълнота на плодородието, жаркия ден в хладна утрин, Църквата Христова открива пред нас празника на Въздвижението на светия Кръст Господен. Този Кръст в древността беше страшен уред за мъчение, а сега стана символ на божествената любов, преобразен чрез жертвената готовност на нашия Господ Иисус Христос. Днес той е новият, съкровен знак на търсения от всички нас вечен живот.

Кръстът Христов е едно постоянно желание за православния християнин, дар, който поставяме с любов до сърцето си и чувстваме неговата животворна сила, добиваме надежда, която ни подкрепя в трудностите на деня. Да се носи кръст е не само задължение на християнина, но и негова заслуга и чест. Накъдето и да обърнем очи, навсякъде ще видим св. Кръст. Той се възвишава над куполите на нашите храмове, освещава олтарните престоли, увенчава короните на архиереите и християнските царе, украсява нашите гърди. Кръстното знамение ни посреща при раждането ни за духовен живот в тайнството на светото Кръщение и накрая ни благославя при преселението ни от този свят към Царството на вечността и осенява нашите гробни могили.

Още от древността ние сме търсили Кръста Господен. Каква е била радостта на благоверната царица света Елена, когато открила Животворното дърво и така обдарила християните с чудната сила на Христовия Кръст. Сега за нас той е крепко упование, устрем, чрез който желаем „да видим Бога както си е“. През целия си живот, ние, християните, почитаме Животворния Кръст, а в светата Литургия преживяваме страшната вселенска трагедия, разиграла се на него, където Всемилостивият Бог прие смъртта, за да приведе човечеството към вечността. Ние откриваме Господния Кръст като ключ, който отваря тежките врати към райските обятия на вечното Божие царство.

Свети Йоан Златоуст казва: „Ако ти при пълна вяра, със сърдечно въодушевление изобразиш на твоето лице Кръста Христов, то нито един от нечистите духове не може да се приближи към тебе, виждайки този меч, от който е уязвен, виждайки това оръжие, от което е получил смъртна рана“. Тази силна вяра на светия отец в кръстното знамение носи упование и на нас в този празничен ден, по призива на светата Църква, ние смирено се покланяме пред благословеното кръстно дърво, чрез което сме получили спасение. Така можем да разберем словата на свети апостол Павел, който смело изповядва вярата си в честния Христов кръст, казвайки: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ ( Гал. 6:14).

Днес ние сме призовани от църковния глас да пристъпим към Кръста Господен с радост и страхопочитание. С радостен възторг – поради спасението, което даде на света Разпнатият на него Богочовек Христос и със страх, поради собствената си греховност.

Възлюбени братя и сестри,

Нека с покаяние и непосрамваща надежда да се поклоним на Христовия Кръст, „чрез който дойде радост за целия свят“. Амин.
† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Словото е прознесено на 14 септември 2015 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

Източник: www.bg-patriarshia.bg