Тайната вечеря и Божествената литургия
Божествената литургия
Цялото творение ще влезе в Царството небесно единствено чрез Божия Агнец. Именно това е залогът на нашата вяра, това е откровението, открито на свети Йоан Богослов в Апокалипсиса: в небесния Йерусалим апостолът видял заклания Агнец на Бога върху Божия престол. Около него милиони пеещи ангели празнували божествената литургия (Откр. 4-5).
Eдин от големите съвременни проповедници обяснява, че Тайната вечеря и Божествената литургия са неотделими събития в православната Евхаристия:
„Нашите земни богослужения са нашата връзка с вечната и божествена Евхаристия… Жертвата в горницата, кръстната жертва, небесната жертва, евхаристийната жертва на Църквата, всички те са една и съща жертва. Има само едно богослужение“ [1]
Небесният хляб
Иисус Христос предрекъл пред Своите ученици това тайнствено угощение. Той дал знак и на гладното човешко множество, като показал преумножаването на хлябовете. Днес гости на това угощение сме ние:
„Елате, верни, да се порадваме
на гостоприемството на Владиката
и на безсмъртното угощение,
приготвено в горницата.
Научили великия му смисъл от Словото
Нека Го славим с ликуващ дух.“
(Утреня на Велики четвъртък, канон, песен 9, ирмос, гл.6)
Тази молитва се пее на Велики четвъртък преди приемане на причастие. Какво означава стихът: „Научили великия му смисъл от Словото“? Кога Иисус Христос е открил смисъла на това тържество?
Св. ап. Йоан ни е предал Христовите думи за вложения в Евхаристията смисъл. Нека погледнем глава шеста от неговото Евангелие. Апостолът започва с разказ за преумножаването на хлябовете – символ на небесната храна, която никога не се изчерпва. След нахранването на човешкото множество, учениците му събрали дванайсет коша, пълни с къшеи хляб. Тези дванайсет коша били знак, че дванайсетте апостоли ще продължат делото на Сина Божий на земята.
Единствен Иисус Христос е свещенослужителят, Който претворява хляба и виното. Той приканил учениците Си да бъдат Негови съслужители и им възложил задачата да раздадат светите Дарове. Църквата, Тялото Христово е мястото, където ще бъде умножаван и раздаван небесният хляб до последни времена. Ето защо апостолите ръкоположили епископи, които да извършват Тайнствата, обезсмъртяващи делото Христово в света. От своя страна епископите ръкополагат свещеници, които са техни помощници в изпълнението на тази мисия. Епископите и свещениците, духовенството на Църквата, винаги служат в името на Бога, помнейки Христовите думи: „Това правете за Мой спомен“ [2].
Маната в пустинята и Хлябът на живота
(Изх. 16:1-8; Йоан 26-59)
Една година преди Тайната вечеря, докато бил в Галилея, Иисус Христос казал на събралото се множество:
„Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света… Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:48-51;54)
С тези Свои думи Иисус Христос открил най-напред на евреите, а после и на нас, какъв е смисълът на Евхаристията: който приема тялото и кръвта Христови чрез причастието, ще бъде възкресен като Него. Евхаристията е пряко свързана с възкресението. Ето защо Господ предложил Своята плът и Своята кръв на човечеството, предал Себе Си да стане храна за човечеството само няколко часа преди смъртта Си като свидетелство за собственото и като залог за всеобщото възкресение.
Тези думи до ден днешен звучат скандално за мнозина. Как е възможно да бъде поругавана така човешката плът и кръв? Много хора предпочитат да имат религия, която е само за душата и в която духовното е напълно отделено от тялото и материята. [3] Но Синът Божий стана Човек и прие материя в Своето тяло. Благодарение на Иисус Христос човешкото тяло в Него е превърнато в тяло духовно (I Кор. 15:44-45).
Господ е дал Себе Си за храна на смъртните, за да станат и те безсмъртни като Него. Той дава Себе Си като храна и живее вътре в нас, за да просветли душата, която е светило за тялото, а тялото да се превърне в скиния, в храм на Светия Дух.
„Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“ (1 Кор. 6:19-20)
Страхът Божи
Търсещият: Аз също намирам за плашещи тези думи, в които човешката плът и кръв се представят като храна. Не е ли твърде дръзко, твърде непосилно за човек да приеме в причастие тялото и кръвта Христови?
Наставникът: Към потира всеки от нас пристъпва със страх и трепет. В момента на причастяване свещеникът ни припомня това с думите:
„Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!“
Страхът Божи не е обикновен човешки страх, не е унизителен страх, който разстройва живота ни и ни лишава от смелост и сили сами да взимаме решения. Това не е страхът, водещ човека до нуждата от психотерапия.
Да имаме страх Божий означава да съзнаваме, че Бог е непостижим и неизразим, че Той е отвъд всяка слава. Но независимо от това този трансцедентен, недостижим Бог ни е явил Себе Си с любов. Нима е възможно да не откликнем на Божията любов? Когато взема причастие, човек винаги пристъпва към потира не само със страх, но също така с вяра и любов. Страхът и любовта не са несъвместими неща.
„Начало на мъдростта е страхът Господен“ (Пр. 9:10)
„Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет“ (Пс. 2:11)
На много места в Свещеното Писание (псалмите на Давид, Притчи Соломонови) можем да видим, че приятелите на Бога винаги са знаели, че страхът Божий е плодоносен, благотворен, радостен и се превръща в любов, която надминава всеки друг страх, защото:
„В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта“ (1 Йоан. 4:18)
Бележки
1. A Monk of the Eastern Church…, op.cit., pp. 152, 168.
2. Лука 22:19; Кор. 11:24-25; думите, цитирани от св. Василий в евхаристийната молитва. Когато правим спомен за делото Христово на земята, ние не извършваме обикновено споменаване. Правим го, за да станат част от живота ни делата на Сина Божий, които Той е извършил по време на земния Си живот.
3. Съществуват много религии, според които човешкото очистване е възможно само когато душата бъде отделена от физическата си обвивка, обречена да е носител на злост и разтление. Конкретен пример за това е платонизмът, спиритуалистическа философия, вдъхновила много хора, търсещи религия на безтелесното. Християнството приема човека като цяло, защото Бог е сътворил и тялото, и душата, и след възкресението те ще бъдат отново съединени.
Превод: Анжела Петрова
Въплътилият се Бог
Из книгата “Въплътилият се Бог. Празничен катехизис”, ИК “Омофор” 2007
