В търсене на съвършенството: спасение от и чрез Иисус Христос

Спасяваме се чрез Словото Божие – Въплътения Бог-Слово, като Го приемаме под вид на хляб и вино в Евхаристията и чрез словото Божие – Св. Писание, вдъхновено от Св. Дух у пророците и апостолите.

Някои смятат, че се спасяваме със свои дела на праведност, но това е пелагианска ерес, осъдена на Третия вселенски събор в Ефес, 431 г. Св. апостол Павел ни учи, че само и единствено Бог е Този “Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието” (2 Тим. 1:9-10). 

За съжаление мнозина са звани, а малцина – избрани! Избраниците Божии вярват от все сърце на Бога-Слово и се причастяват с Него постоянно. Те постоянно Му благодарят за всичко. Св. Евхаристия е външният израз на тази благодарност. Но освен това те постоянно Го почитат и чрез изследване на словото Божие – Светото Писание.

Избраниците Божии изследват писанията и следват Бога-Слово дори до Неговия кръст, като жените мироносици, като св. Богородица и като св. Йоан Богослов. Те Го следват и при Всеславното Му Възкресение от мъртвите, защото той е Възкресението и Животът и дарява живот вечен на всички, които Го обичат.

От Светото Писание знаем, че човекът е сътворен по Божи образ и подобие, като богообразността е даденост, а богоподобието – зададеност. Възможността за израстване от “образа” към “подобието”, т.е. способността за духовно развитие и усъвършенстване чрез съдействието единствено и само на Божията благодат може да се определи като най-специфичната черта и същност на човека.

В този смисъл можем да определим човека с оглед на неговия онтологичен статус и смисъл като битие-към-Бога. Бог е свят; като Негов образ и подобие човекът трябва също да е свят, макар и не в същата степен. Затова Бог казва: “Бъдете свети, защото Аз Господ, Бог ваш, съм свет” (Лв. 19:2; 11: 44-45), а в Новият Завет Сам Спасителят Христос ни призовава: “Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец” (Мат. 5: 48). Оттук следва, че собствено християнско в най-истинския и дълбок смисъл на тази дума е да се стремим към съвършенство чрез стремежа си към Бога.

Затова в светлината на християнската антропология светостта не е някакво екстра-ординарно явление, а естественото човешко състояние и в този смисъл грехът – не-светостта – е тъмнината, ино-битийният мрак, онтологичната привация-болестност, раз-пластеност, раз-строеност и бедност на човешкото битие и следователно неестествено за човека състояние. – Не знаете ли, че сте храм Божий и Духът Божий живее във вас? – пита св. апостол Павел (1 Кор. 3:16). Следователно достижимостта на идеала за светостта в християнството е свързан с търсене на съвършенството в Бога – неговия Източник, а не просто някакво лишено от онтологичен фундамент “морално” добро и хуманизъм или някакъв абстрактно-имперсоналистичен психологичен (недуховен) квиетизъм, бездушен (йогистки) аскетизъм или пантеистично-натуралистичен мистицизъм.

Именно затова християнството като богооткровена религия носи в себе си онтологичен динамизъм и екзистенциална сила, въздействащи енергийно-благодатно върху всеки човек, който вярва и търси Спасителя Христос – “истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан 1:9). Затова и всеки човек, който се стреми към Него, може да бъде пре-образен чрез Светия Дух до степента на “мъж съвършен” (Ефес. 4:13), при който само-съзнанието е прераснало в христо-съзнание и “вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20).

Но всичко това е възможно само от и чрез Иисус Христос, Който е “същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8), и Който Сам ни казва, че за Бога и съответно за вярващия в Него човек всичко е възможно (Мат. 19:26). Светостта е и би трябвало да бъде тъкмо естественото и единствено истинско състояние за сътворения по образ и подобие Божие човек. Ето защо тя следва да се разглежда като онтологическо “здраве” на човека, а грехът – като неестествено противобожествено-противочовешко състояние, като онова ужасяващо състояние на болестност, тление, смърт и разпад, от което Иисус Христос чрез Своя Кеносис, проливайки пресвятата Си кръв на кръста, ни изкупи и спаси, за което трябва непрестанно да Му благодарим чрез светото тайнство Евхаристия.

Коментари

коментара