За Неделя на разслабения и нашето безсилие
(Йоан 5:1-15)
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Отново чуваме така добре познатия ни евангелски откъс за изцелението на разслабения и ни се иска пак и пак да обърнем внимание на въпроса, поставен от Христос: „Искаш ли да оздравееш?“ На пръв поглед няма друг отговор, освен този, който дава разслабеният: „Да, Господи, искам!“
Но така ли е всъщност? Не много отдавна при мен дойде един страдащ мъж, който се оплакваше от болестта си, от тежестта на живота, от изискванията, които животът издига пред всеки от нас. И в течение на разговора попитах човека: „А бихте ли желали болестта Ви да изчезне, така че у Вас да не остане никаква телесна немощ и да можете с всички сили, с цялата отговорност да влезете в живота?“ Този мъж не само не се замисли, но сякаш с вик ми отговори: „Не!“, – а после сам се учуди как изтръгна такъв безумен отговор пряко от душата си. Когато зададох този въпрос и поразсъждавахме върху него, отговорът беше следният: болестта, немощта, безсилието, така явни за всички, се оказват за мен единственото спасение от отговорност, от необходимостта да живея твърдо, смело, активно.
Затова Христовият въпрос, насочен към разслабения, не е така лесно разрешим. Във всекиго от нас има доза слепота, разслабеност, ние „куцаме на две колена“, както казва пророкът (3 Царств. 18:21) – колко има у нас от онова, което може да мине под общото название немощ, което означава „не мога“; безсилие, което означава „нямам сили да направя това“ и което ни спасява от необходимостта да живеем живота си отговорно и творчески. Нека да се замислим върху този проблем.
Разслабеният дълго лежал в тези притвори, все се надявал, че ще го споходи чудо отвън. Ние с вас също често се надяваме на това, но очакваме чудото винаги в двойствен смисъл: не само да ни бъде дадено изцеление, но заедно с него от живота ни да си отидат всички трудности, всички страхове, всички задачи; животът ни да стане лек и да вървим по него безпрепятствено и безгрижно. Понякога ни се струва, че можем да бъдем освободени от всичко, да ни бъде дадено всичко – но това не се случва. И единственото, което ни остава, е да се обърнем към Христос, лично към Него и към никой друг – и да кажем: „Господи, искам да взема живота си в ръце, както се взема кръст, както се поема трудна и отговорна задача. Готов съм да платя с живота си, за да живея с цялото си сърце, разум, сила и немощ“. Тогава Христос ще ни възложи тежестта на живота като дар, и ще ни даде сили да живеем този живот.
Затова нека всеки от нас да се замисли: не се ли крия зад немощта си, зад безсилието си, зад тези „не мога“, „не е възможно“ и „нямам сили“ тогава, когато ми липсва мъжество, вдъхновение, вяра в живота? И да се помолим на Бога не за чудо, което да ни избави от всички несгоди, а да влее Той крепкост в нашето тяло, в нашата душа, в нашия ум, в нашата воля, в цялото ни естество, и да можем заедно с Христос да повдигнем тежестта на земния живот и да я понесем, тоест всичко онова, което съставлява нашето съществуване, всеки човек, всяко събитие – до царството Божие. Амин. I www.metropolit-anthony.orc.ru.
Превод: Радостина Ангелова
Може би разлабения би се обърнал с гръб на всеки друг който му предложи изцеление, но не и на Господ, защото този човек бивайки евреин, не би се поколебал да приеме изцеление от своя Господар, защото с него би имало и подкрепа за бъдещите отговорности. Мисля, че това има много общо с това че повечето от нас нямат желание да бъдат мощни без Бог. По скоро подсъзнателно всеки иска да е немощен за да дойде Бог и го посети за да се почувства и той малко значим за Божието царство. Заложена ни е воля подсъзнателно, да се борим с живота и отговорностите, но всеки знае, че без Христос живота е безсмислен. Човек е съзнателен а не подсъзнателен. Истинската воля на човек за живот, е в пряка зависимост от прицелната му точка. За някой може да е любов към човек, към общност, идеал или друго, но за вярващия е единствено и само личния контакт с Бога. Изцелението без Бог е за човека. Изцелението от Бог е за Бога. Защо този човек беше единствен изцелен? Мисля че по скоро в немощта си хората търсят Бог.
„Тогава Христос ще ни възложи тежестта на живота като дар, и ще ни даде сили да живеем този живот.“
КАКВо трябва да значи това? Защо Той трябва да ни възлага тежестта и то точно като дар?? Кой има лесен живот и на кой тежестта я няма,че да ни се дава?
Готов съм да платя с живота си, за да живея…
Това в преносен смисъл ли трябва да се разбира? Как така да платиш с живота си,за да живееш?
Ако има някой,който може да отговори нека го направи 🙂
[quote name=“Иван Караатанасов“]Може би разлабения би се обърнал с гръб на всеки друг който му предложи изцеление, но не и на Господ, защото този човек бивайки евреин, не би се поколебал да приеме изцеление от своя Господар, защото с него би имало и подкрепа за бъдещите отговорности. Мисля, че това има много общо с това че повечето от нас нямат желание да бъдат мощни без Бог. По скоро подсъзнателно всеки иска да е немощен за да дойде Бог и го посети за да се почувства и той малко значим за Божието царство. Заложена ни е воля подсъзнателно, да се борим с живота и отговорностите, но всеки знае, че без Христос живота е безсмислен. контакт с Бога. Бога.търсят Бог.[/quote]
Хубаво някой е гласувал с ръчичката надолу,но защо не е коментирал,за да обори автора?
Изцелението без Бог е за човека. Изцелението от Бог е за Бога Какво искащ да кажеш с това,опитах се да си го обясня но не мога?
Знчаи така,няма кой да отговори,но да се гласува с отицателен знак може! Много християнско,особено криейки се зад компа,зашото ако беше на живо нямаше как да гласувате с ръчичката и нещата да останат до там!!! Страхливци сте хора