За поправянето на грешниците
ДО ПИСАРЯ НАРКИС П.
Пишеш ми, че винаги и на всеки си казвал истината в очите и заради това си имал много неприятности. Това не ме учудва. Рядко се случва някой да изпитва обич към лекар, който рязко и без подготовка му съобщава, че е болен от неизлечима и смъртоносна болест. Любовта към нашите братя ни налага да не ги изобличаваме винаги остро, а да подбираме онези думи, които ще бъдат най-полезни за тяхното спасение. Спомни си как нашият Спасител не е изобличил високо грешницата, която фарисеите искали да пребият с камъни, а благо и` казал: Иди си и недей вече греши.1 Когато апостол Анания дошъл при ослепелия Савел, не се нахвърлил върху него с ругатни и нападки, задето е гонил християните, а се обърнал към него евангелски: Брате Савле (Деян. 9:17).
По време на изповед една монахиня се оплакала на св. Серафим Саровски, че страда от раздразнителност и силна гневливост. Като изповядала това, тя очаквала от Божия човек строг укор и епитимия. Но вместо това до ушите и` стигнали следните благи думи на светеца: „Какво говориш, сестро! Та ти имаш чуден, тих характер; прекрасен, смирен и кротък!” Тези ласкави думи паднали върху душата на онази сестра като напоителен дъжд върху жадна земя. От тях тя получила двойна полза: силно се засрамила от греха си, но придобила и вяра в себе си. А това са двете главни условия за поправяне.
Този пример ни показва как с благи и похвални думи можем да трогнем и окуражим човека, и да му помогнем и на дело да превъзмогне своите недостатъци. Ако е възможно да събудим заспалия човек с милувка, нима трябва да го ръгаме с меч?
Ти можеш да възразиш: но св. Серафим не е казал истината на онази монахиня, а аз казвам истината на всеки. Св. Серафим й казал истината, казал й онази, другата истина, която не намерила израз в гнева и раздразнението й. Защото въпросната сестра понякога изпадала в гняв, но често била съвсем тиха и кротка. И Божият светец като превъзходен възпитател и лекар изтъкнал доброто в нейната душа, а лошото премълчал. Каква полза би имало да говори за лошото, щом тя самата вече го била признала? А ти имаш съвсем противоположен метод: на всеки право в очите – неговото зло, неговата морална болест. И то подчертавайки я рязко и злобно. Онова пък, което е добро у грешника, премълчаваш. В това е разликата между теб и онзи, чието име е влязло в църковния календар.
От една и съща уста, в зависимост от нуждата, може да излиза и студен, и топъл въздух. Така е и в духовното дело: когато грешникът може да се поправи чрез топлината на любовта, не бива да се използва студенината на критиката и наказанието. Понякога, но само понякога, е потребно да се викне: Махни се от мене! [2] – както Христос на Петър; или: Среброто ти да погине заедно с тебе (Деян. 8:20) – както Петър на Симон влъхва. Но когато за раната има мехлем, операция не се прави.
Превод: Диляна Иванова
Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2016
