Как да реагираме, когато ни наричат „целувачи на мощи“: Накарайте ги да се приближат, за да видят нашия начин на живот и да открият Бога

Епископ на Хуш Игнатий (Триф)

„Дори ако някои хора ни клеветят, разпространяват слухове за нас и се подиграват с вярата ни, наричайки ни назадничави невежи със средновековен манталитет, целуващи мощи, ние сме длъжни да ги накараме да се приближат по-близо, за да видят нашия начин на живот, да им помогнем да открият Бога“, каза епископ Игнатий (Триф) по време на вечерната служба за храмовия празник на катедралата „Свети Петър и Павел“ в град Хуш, Румъния.

В своята проповед епископът на Хуш даде пример за поведението, което християните трябва да отстояват в свят, загубил своите основни ценности, свят, който иска да обърне гръб на Бога, да загърби любовта.

Негово Преосвещенство припомни, че първите християни са били малцинство, и езичниците, които били мнозинство, се удивлявали на последователността, непреклонността и предаността на тяхната вяра в разпнатия и възкръснал Исус Христос.

Езичниците казвали: „Вижте как живеят християните!“ Това трябва да е нашата истинска проповед, подчерта епископът на Хуш. Той се позова на думите на стареца Клеопа, който казва, че „делата са нашата най-прекрасна проповед“.

„Всеки от нас срещна хора, които нямат вяра, отнасят се с подозрение към Църквата, може би дори с подигравка. Като се срещнат с нас и ни видят истински, когато открият нашата непрестореност и искрена вяра, която изповядваме без срам, след тази среща те ще променят своята гледна точка по отношение на вярата. Това е невидимата десница на Христос, която Той полага върху хората, които ни срещат – онези от тях, които наистина искат да живеят в ценностите на Евангелието.“

Епископ Игнатий добави, че в свят, комуто се налага да разбере вярата, ние трябва да сме тези, които разбират нейното значение.

„За съжаление дори ние, които участваме в църковните служби, не сме успели да дадем интелигентно, автентично свидетелство, което може да преобърне инертността в душите на тези, които са далече от Църквата. Те може да са далече от вярата по много причини: лични разочарования, ужасен опит или просто зла воля.“

„Без значение в каква ситуация сме, ние, които принадлежим на Христос (Той няма последователи, има ученици), сме призовани да свидетелстваме. Нека изпитаме себе си и да отговорим честно дали сме истински във вярата, дали имаме знанието и вътрешното убеждение, че сме Христови и Му принадлежим.“

Източник: basilica.ro