Когато душата моли за изцеление. Опитът на болничното пастирство

Това журналистическо пътуване ме отведе до болница за спешни случаи №3 в Черкаси, където повече от 20 години работи църква в чест на лекаря-евангелист Лука.

Малко лично

По пътя неволно си припомних събития от личния си живот, когато авторът на тези редове чакаше операция за смяна на става. Спомням си с каква радост научих, че в 21-ва болница в Киев, където трябваше да бъда опериран, имаше болнична църква в чест на свети Лука Кримски, чийто небесен покровител беше евангелист Лука. Случайно бях в Крим през 1994 г., в деня на прославянето на този уникален чудотворец и изповедник, четох и писах за него, а след това си помислих, че светецът е решил да се смили над мен, като ме вземе под целителния си омофор. Също така с изненада разбрах, че операционната зала се намира през една стена от болничния храм и че хирургът, който ме оперира, също почита св. Лука Войно-Ясенецки. Операцията беше успешна, така че почти 20 години се движа пълноценно и дори служа на Божия престол.

Митрополит Теодосий със студенти от Медицинска академия „Черкаси“

След личния си опит на изцеление многократно се убеждавах колко е важно за болния човек, освен медицинска подкрепа, да чувства и духовна помощ, за да се увери, че Господ изцелява и тялото, и душата, според думите на псалмопевеца Давид: „Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби“ (Пс. 146-3).

Завръщане към изгубените традиции

Постепенно и не навсякъде се възраждала отдавна забравената традиция от дореволюционните времена, когато във всяка болница работело сестринство и имало болничен храм. В съветско време, като своеобразен остатък от „буржоазното минало“, се запазили само длъжностите – „медицинска сестра“, а червените кръстове в лечебните заведения и на линейките неизменно напомняли за това далечно време.

Всъщност самата медицина в Русия се развивала в манастирите. Още през XII в. в Киево-Печорската лавра болните лекувал чудотворецът лечител Агапит Печерски, преподобните Алипий и Ипатий Лечител. При манастирите и храмовете работели лечебници и приюти за бедни. Така е било през всички векове.

Достатъчно е да си припомним известния Киевски Покровски манастир, създаден в началото на XIX – XX в. със средствата и труда на монахиня Анастасия – великата княгиня Александра Петровна Романова, сега прославена като светица.

Монахиня Анастасия, малко преди революцията от 1917 г., създала голяма клиника в манастира, използвайки най-новата медицинска апаратура по онова време, там практикували висококвалифицирани лекари, а пациенти от по-ниските слоеве и войниците от Първата световна война се лекували безплатно. Самата тя ежедневно помагала на хирурзите по време на операции.

По време на Великата отечествена война (1941 – 1945), на територията на Покровския манастир действала военна болница, а монахините от манастира се грижели за ранените.

През април 2003 г. е сключено споразумение за сътрудничество между Украинската православна църква и Министерството на здравеопазването на Украйна. В момента УПЦ има 264 болнични енории. Пастирското служение в болничните църкви се извършва от 240 духовници, 55 от които са лекари. Най-голям брой болнични енории в Киевската епархия са 35, в Харков – 26, в Днепропетровск – 22. Също така в Украйна има 31 сестринства на милосърдието и четири медицински братства.

В болницата

Благославяйки това пътуване, Черкаският и Канивски митрополит Теодосий (Снигирьов) обясни, че болничната енория в 3-та градска болница за спешни случаи от няколко десетилетия е натрупала ценен опит в сътрудничеството с медицинския персонал. Храмът в болницата не е самостоятелно действаща духовна институция, отбеляза епископът, а негова съставна част, която показва грижата за човека като уникално творение на Бога. Освен грижата за болните, тук бяха положени много усилия и за въцърковяването на медицинския персонал.

Обширното помещение на първия етаж на клиниката, в което се намираше църквата, не можеше да побере богомолците, които се тълпяха и във фоайето. Божествената литургия се водеше от епископ Теодосий, в съслужение с болничния свещеник архимандрит Виктор (Солонко), и духовенството на града.

След службата успях да си поговоря малко с отец Виктор.

– В нашата клиника постъпват пациенти от Бърза помощ, които се нуждаят от спешно лечение, много от тях са в тежко състояние – каза той. – Така че всеки ден лекарите тук се борят за живота на хората. Затова нашият храм носи името на светия апостол и евангелист Лука, който, както знаете, е бил лекар. И пациентите, и лекарите се обръщат към него за помощ.

Болните особено се нуждаят от духовна помощ. Общението със свещеника, участието в тайнствата на Църквата ги укрепва, а понякога ги и изцелява. Има много такива случаи. Не е прието да се говори за тях, въпреки че подобни примери също укрепват вярата.

Болният интуитивно чувства, че болестта му е до известна степен свързана с живота му, с житейските грешки, с греховете. И на първо място, душата моли за изцеление.

Ето един пример. В болницата беше приета жена с много нисък хемоглобин, както се виждаше в лошите резултати от изследванията, и лекарите се страхуват за живота ѝ. Тя се изповяда, причасти се със Светите Христови Тайни и получи помощ отгоре. Лекарят, който я лекувал, не ѝ повярвал и отначало помислил, че повторните изследвания са погрешни, препоръчал тя да бъде прегледана отново. Но жената се оказа напълно здрава.

Друг случай беше запомнен на Троица миналата година, когато наша енориашка, страдаща дълги години от астма, а тази болест, както е известно, е нелечима, почувствала значително облекчение по време на коленопреклонните молитви, прочетени този ден. Преди службата тя се задушавала и едва се изправяла на крака, а после разбрала, че Господ я е изцелил. Важно е не само вярата, но и любовта към Бога и желанието за поправяне на греховния живот да бъдат искрени. Защото причината за болестите, нещастията и всички видове бедствия са греховете. Когато страда душата, страда и тялото. Храмът е духовният кораб, където често се събираме с медицинския персонал, за да прославим Бога. И всички ние се спасяваме в този духовен кораб. Трябва да отбележим, че сътрудничеството на Църквата с медицината в епархията не е случайно – все пак нашият митрополит Теодосий има медицинско образование.

Владика Теодосий обобщи историята на отец Виктор:

– Черкаси е град, който св. Лука Кримски, професор Войно-Ясенецки, известен хирург и чудотворец, многократно е посещавал. Тук са погребани родителите и сестра му, недалеч от мястото, където днес се издига новият ни катедрален храм. Близо до града, в село Денги, светецът работил известно време като земски лекар. Благодарение на неговите молитви в нашия Черкаси се разви добро, конструктивно и взаимнополезно сътрудничество на Църквата с лечебните заведения. В болниците в града има два храма. Общувам с бъдещи лекари. При срещите ни винаги се радвам да видя тяхната искреност и интерес, не само към медицинските, но и към духовните въпроси. В Медицинския колеж в Черкаси заседателната зала носи името на св. Лука Кримски, а на празника на светеца студентите с радост идват при нас в Катедралния парк при паметника на св. Лука, за тържественото освещаване на лекарските си престилки.

С една дума, ние тук в Черкаси силно чувстваме покровителството на св. Лука Кримски и нашето духовенство в цялата епархия се старае, доколкото е по силите ни, да улесни благородното и свято дело на нашите лекари.

Напускайки стените на клиниката, видяхме как пристигна линейка в приемното отделение – на носилка санитарите изнасяха нов пациент с банка, придържана от лекаря. Започваше нова битка за човешкия живот. Ако е рекъл Господ, ще бъде спечелена…

Превод: Персиана Пастухова-Личева

Източник: pravoslavie.ru