Св. Нектарий Егински: Къде да намерим истинското щастие?

Прот. Владимир Долгих

Всички хора се стремят към щастието. Но къде да го търсим и възможно ли е да си щастлив, носейки житейския си кръст като християнин? В определението за щастие съвременният човек по правило би включил материалното богатство, своето здраве и това на близките хора, както и някои чисто лични предпочитания, свързани с хобита, увлечения и т.н. По някаква причина обаче истински щастливи хора не се намират толкова лесно. Може би просто търсим щастието на грешното място? Къде да търсим истинското щастие ни съветва св. Нектарий Егински.

 Нека първо поговорим за провала на самата идея за земното щастие и да се спрем на така важния компонент – просперитета. Освен че неговата степен е различна за всеки един от нас, трябва да признаем, че след като постигнем целта си – след като сме придобили всичко, което сме искали, скоро ще поискаме повече. Къде е границата, която трябва да обуздае човека в стремежа му към постоянно обогатяване и кой може да я определи? Мисля, че всеки от нас бързо ще се сети за примери от литературата или от собствения си опит, за заможни и дори богати хора, които не само не са щастливи, но дори са дълбоко нещастни. Същото може да се каже за здравето и другите ни земни потреби. Ние просто нямаме насита, постигнем ли едно, веднага започваме да събираме сили – да догоним следващото, но и да задържим първото. Разбира се не казвам, че не трябва да работим, за да издържаме семейството си, или че не трябва да мислим за качеството на храната си, а да тровим тялото си с бързи храни и алкохол. Казвам, че правилните приоритети и надеждната основа са важни в търсенето на щастие.

Тук ще припомня една от историите, разказвани за философа Диоген Синопски: когато Александър Велики предложил да изпълни което и да е негово желание, Диоген казал на царя да отстъпи встрани, че да не му закрива слънцето. Диоген бил беден, но ценял свободата си твърде много, за да я замени за просперитет или други земни блага. Освен това той смятал зависимостта от външните обстоятелства за робска участ и вярвал, че дори да живее в истинско робство, човек може вътрешно да бъде независим.

Но нека се пренесем от древността в съвремието и да обърнем поглед към думите на св. Нектарий Егински, написани сякаш за нас самите и за нашите съвременници: „Колко грешат хората, които търсят щастието извън себе си – в чужди земи и пътешествия, в богатство и слава, в безчет притежания и наслади, в удоволствия и излишък от безполезни вещи – търсенето им завършва с горчивина! Да построиш кулата на щастието си извън твоето собствено сърце е като да построиш къща на място, където постоянно стават земетресения. Много скоро тази къща ще рухне“. Един е изводът, който можем да направим тук  – щастието трябва да търсим в себе си. Св. Нектарий ни съветва да бъдем изключително внимателни към сърцето си, защото този, който е насочил взора си само навън, се лишава от истинското благополучие и е беззащитен пред злото.

Ако погледнете в дълбочина компонентите на щастието, които повечето хора смятат за необходими, ясно ще видите, че всички те са само параван, а зад него всяка лутаща се човешка душа, съзнателно или интуитивно, търси всъщност радост, мир и любов. Заедно с това бих искал да вярвам, че ние всички добре разбираме, че радостта, мирът и любовта са постижими и без богатство и слава, и дори без здраве. Освен това всичко изброено по-горе често само ни пречи да постигнем щастието, защото отклонява вниманието и отнема силата на човека. „Той прокуди радостта и се изпълни с горчивина, печал и душевно страдание, пише св. Нектарий, прогони мира и придоби униние, безпокойство и ужас. Прокуди любовта и намери омраза“. И накрая, възможно е по този начин да изгоним Светия Дух, когото всеки от нас придобива в св. Тайнства Кръщение и Миропомазание. А без Светия Дух човек остава напълно беззащитен срещу силите на злото, както външни – в лицето на слугите на сатаната, така и вътрешни – в лицето на собствените си страсти и пороци.

„Всемилостивият Бог желае щастие за всички нас както в този живот, така и в следващия“, подчертава св. Нектарий – и това е много важно уточнение, особено за тези, които смятат, че да носиш житейския си кръст е несъвместимо с това да бъдеш щастлив. Всички сме добре запознати с блаженствата, които Христос изрича в Своята проповед на планината (Мат. 5:3-12; Лука 6:20-23). Всъщност ние доста често употребяваме думите „блажен“ или „блаженство“, но малцина се замислят за тяхното значение. „Блажен“ на гръцки звучи като „макариос“ (μακάριος) и буквалният му превод е „щастлив“ – когато говори за блаженствата, Господ използва думата тъкмо в този смисъл. Оказва се, че Спасителят нарича щастливи именно бедните духом, плачещите, кротките, гладните и жадните за правда, милостивите, чистите по сърце, изгонените заради правда, миротворците, и хулените и клеветените заради Името Христово.

И наистина, истински щастливи ще бъдат онези, които Бог ще утеши, които ще изпълни и които ще възнагради. Това означава, че носенето на житейския кръст е необходимо и важно условие за истинското човешко щастие. Разгледайте внимателно снимките на светци или почитани християнски мислители, живели съвсем близо до нас във времето, като св. Лука Кримски, св. Йоан Кронщадски или, да речем, отец Павел Флоренски и отец Сергий Булгаков. Всеки от тях е трябвало да изживее своя собствен, безподобен и така труден живот, но при все това колко много мъдрост, мир, спокойствие, дълбочина и едва доловимия отблясък на вечността съзираме в техните очи. Едва ли някой би могъл да ги нарече нещастни хора, напротив, без всичко онова, което е толкова ценно за съвременното ни общество, те са били и си остават истински щастливи. Естествено, тяхното най-ценно съкровище е Христос, Когото са намерили в Църквата и от Когото никога не са се отделили.

Именно значението на Църквата, като център на човешкото щастие, подчертава св. Нектарий: „Църквата ще отнеме тежестта на нашето бреме, ще ни даде дръзновение към Бога, ще изпълни сърцата ни с щастие и блаженство“. Щастието се постига с носенето на личния кръст, но без Църквата то остава само формално, външно действие, защото именно в Църквата – като Царство Небесно на земята, придобито по Божията воля в нашия духовен опит – всички трудове, скърби и усилия получават своето изпълнение, осмисляне и решение. Св. Нектарий пише, че Господ е създал Църквата „за да ни очисти от греха, да ни освети, да ни помири с Него и да ни дари небесно благословение“.

Така че, истинското щастие не е някъде далеч, не е нужно да се готвим за дълъг път, за да го намерим, защото то е съвсем близо – вътре във всеки от нас. Ако вървим по пътя на живота, носейки достойно своя кръст, ако отдадем сърцето си на Христос, ще сме истински щастливи, защото тогава в сърцата ни ще поникнат първите плодове на Царството Небесно. Бог иска да сме щастливи, но не мимолетно, не в условностите на нетрайните и в крайна сметка горчиви земни радости, Бог иска да сме щастливи в блажената вечност, неподвластна на никакво тление, огорчение и разруха. Ето за това ни напомнят словата на св. Нектарий Егински.

Източник: Pravlife.org