Старостта е Божия благословия

Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа (Бит. 17:1-2).

Авраам беше на деветдесет и девет… Обикновено Библията посочва напредналата възраст на човека като похвала и одобрение за него. В тази глава ние виждаме това три пъти (Бит. 17: 1, 24, 25).

Девет години след Божието обещание за многобройно потомство патриархът, който дотогава изобщо нямал деца, се сдобил със син – Измаил от робинята Агар, и мислел, че така най-после ще се сбъдне обещаното. Авраам бил, казва Писанието, на 86 години, когато Агар родила Измаил (срв. Бит. 16:16). И все пак Бог още 13 години изпитва търпението на праведника и чак тогава изпълнява Своето обещание. Чак когато Авраам станал на 99, Бог му се явил отново. Защо Той се е бавел толкова време? За да видим не само голямото търпение и упование на праведника, но и безпределното Божие всемогъщество.

Тоест от една страна Бог се бавел да изпълни обещанието Си, за да изпита и насърчи вярата на Авраам (бащата на всички верни и вярващи!), а от друга – за да засили впечатлението от чудото (Исаак се родил, когато Авраам бил на 99, а жена му Сара – на 90). От един, при това престарял, се родиха толкова много, колкото са звездите на небето и безбройният пясък на морския бряг (Евр. 11:12). И наистина, в лицето на този грохнал старец ние виждаме пример за толкова силна вяра и такова непоколебимо доверие, че те буквално са взривили ограниченията на слабата човешка природа.

Въпреки че по плът Авраам не бил в състояние да стане баща в тази толкова напреднала възраст, по дух той се оказал способен да приеме с вяра чудесното обещание – и то се изпълнило! Което значи, че ако не се изпълнява онова, за което молим Бога, то това става не защото Господ не иска да ни помогне, а поради собственото ни съмнение, слабост и маловерие. Нека ви бъде според вашата вяра (Мат. 9:29).

От друга страна, фактът, че голямото служение, голямата религиозна мисия на Авраам започва на 75-годишна възраст (срв. Бит. 12:4), а активният й етап продължава чак до момента на смъртта му (срв. Бит. 25:7-8), не може да не вдъхновява остарелите вярващи мъже и жени, тъй като именно в тази възраст хората започват да изпитват безпокойство и тревога от настъпващата старост. Не ме отхвърляй на стари години; кога започне да чезне силата ми, не ме оставяй (Пс. 70:9), отправя вик към Бога псалмопевецът Давид.

И в същото време за старостта на Авраам се говори като за “добра старост”: И почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен на живот, и се прибра при своя народ (Бит. 25:8). Може би точно това е вдъхновило Давид да възкликне: Боже! Ти си ме поучавал от младините ми, и досега (т.е. вече в напреднала възраст – О. С.) разгласям Твоите чудеса. И до старост и до бели коси не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ (Пс. 70:17-18). Тоест условието за добра старост е тъкмо активната религиозна позиция и непреставащото сърдечно горене на човека, който и на стари години благовести за Бога на хората.

Когато виждам колко бодро се молят и се покланят старците и стариците в нашите храмове, чувство на голямо умиление изпълва сърцето ми и аз започвам да се вглеждам с надежда в собствената си бъдеща старост.

В християнските общини възрастните ххристияни трябва да се радват на особено внимание и уважение. Пред побеляла глава ставай, почитай лицето на старец (Лев. 19:32). Всички вярващи, особено младите, трябва да почитат старите хора.

Защото Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете. Който почита баща си, ще се очисти от грехове, и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут. Който уважава баща си, ще дългоденствува, и който слуша Господа, ще успокои майка си. Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили. С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия (Сир. 3:2-7).

Именно чрез почтителното си отношение към по-възрастните ние помагаме и на подрастващите поколения да изграждат правилно йерархията на семейните ценности. Синовете на синовете са венец за старците, и слава за децата са родителите им (Притч. 17:6). Внуците украсяват старостта на дядовците, а славата на децата са родителите им! В противен случай младият човек, поставен в центъра на семейния живот или доминиращ в него, израства като завършен егоист и хедонист.

В наше време светинята на вярата често се предава и се пази в семейството по женска линия. Често това става чрез бабите, показващи пример за благочестие и нелицемерна вяра. И като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе (2 Тим. 1:5).

По този начин старостта в Писанието се разглежда като време на почивка и умиротворение. Когато страстите на младостта остават в миналото и човекът придобива морална и духовна устойчивост в очакване на идващата Вечност.

И дори немощите и страданията (болестите), свойствени на този период, помагат за извисяването на духа, защото страдащият по плът престава да греши (1 Петр. 4:1).

За да се изпълни и при нас онова, което Бог е обещал на праведниците: А ти ще отидеш при отците си с мир и ще бъдеш погребан в добра старост (Бит. 15:15). | pravoslavie.ru

 

Откъсът е взет от серия проповеди на прот. Олег Стеняев на теми от Книга Битие. Заглавието е дадено от преводача.

 

Превод: Андрей Романов

 

Близки теми: