Юродството заради Христа – святост или болест



3030Православният начин на живот винаги се е смятал за безумие от този свят, защото, по думите на свети апостол Павел, душевният човек не възприема онова що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно (1 Кор. 2:14). Въпреки че истинските християни не живеят според мерките на този свят, поради което нерядко са смятани за „безумни“, все пак те ясно се различават от юродивите заради Христа.

Акцентирането върху духа на „безумството“, върху собствената изключителност, необикновеност, живот „не от мира сего“ няма нищо общо с духа на юродството заради Христа. Нещо повече, то говори за нехристиянски дух, гордост и липса на любов, докато истинският християнин е призван към общение и съборност. Винаги е имало злоупотреби с юродството и тази „дреха“, заедно с различните „видения“ и „свръхестествени“ състояния, често се е използвала за прикриване на психичните разстройства и социалната неустроеност на някои хора. По този начин човек привидно се освобождава от лична и обществена отговорност, оставайки в състояние на духовна незрялост и бягайки в духа на отстъплението и фанатизма.

В живота на съвременните християни съществува още един вид злоупотреба или погрешна интерпретация на разбирането за юродство. Именно много популярни са посещенията в манастири при определени духовници, за които с почти конспиративен тон се говори, че са „прозорливи“, „проницателни“ и даже „юродиви“. Това създава условия за опасни манипулации, магическо отношение към живота, идолопоклонство, отклоняване от Христовия път и дори от здравия разум. На такива духовници се приписват всевъзможни „явявания“ на небесни сили и светии, „чудесни изцеления“ и „пророчества“. А ако имат и някакво особено, странно поведение и начин на говорене, обикновено погрешно се смятат за юродиви. По думите на патриарх Павле „истинската ревност е разумна, евангелска, каквато е показал и Спасителят. Такава разумна ревност трябва да имаме и ние. Ако я имаме, ще избегнем всеки фанатизъм и крайности“. Именно разсъждението и личната отговорност са предпоставки за здрава духовност и църковност.

Към юродството заради Христа ни насочват думите на св. Тихон Задонски: „Всички биха искали да се прославят и да тържествуват с Христос. Но малцина са онези, които биха искали заедно с Христос да носят кръст, поругание, унижение, насмешки, да търпят беди“. Примерът на юродивите ни призовава не към лудост, която е нещо самоцелно, а към безкрайна любов към Спасителя, надвишаваща всичко земно и преходно. Самото понятие за юродство означава „да се правиш на безумен“, да бъдеш „безумен за Христа“, непреодолимо да жадуваш за Него. По силата на едно такова желание юродивите са можели да понасят всички подвизи и страдания, да живеят като бездомници, по сметища и гробища, под открито небе, при най-жестоки студове и жеги, без храна и облекло, презирани, измъчвани, поругавани, гонени. Техният живот в най-висока степен е бил изпълнение на Господнята заповед: „Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:25-33).

Юродството заради Христа се смята за най-трудния подвиг – както заради физическото търпение за обуздаването на страстите и плътта, така и заради отричането от ума, като основно човешко достойнство. Трудността на подвига на юродивите ни показва колко сурова и упорита е борбата със страстите и гордостта. Външният, плътският човек трябва да се разпадне, да изтлее в най-тежки мъки, за да може новият, духовният да израства в Господа. Тъй като юродивите изцяло са се предавали на Бога, Той ги е изпълвал със силата на Светия Дух. Чрез Него те са понасяли свръхчовешки подвизи, чрез Него са предсказвали събитията за полза на ближните, укрепявали са хората във вярата, разобличавали са отстъплението от Бога, оказвали са бърза помощ в беда и нещастие. Скривайки тези благодатни дарове, юродивите са се уподобявали на безумни, изразявали са се загадъчно и алегорично, вършели са странни неща, които обаче са имали дълбок смисъл, разбираем само за хората със силна вяра, чисто сърце и голяма любов.

Руският историк на религиите Георгий Федотов, който много се е занимавал с темата за юродството, подчертава: „Юродивите заради Христа за видимо и постоянно предупреждение за монасите, водещи аскетичен живот, който в най-голяма степен е застрашен от гордостта. Поради това още в най-древните манастири през ІV век в египетската пустиня е имало свети луди и само малцина просветлени духовници в манастира са ги разпознали. Останалите монаси или монахини са оскърбявали, унижавали и биели тези свети луди“. Така юродивите представляват предупреждение против гордостта и прелестта и за миряните – защото духовният живот не е във външните прояви, а е скрит и известен само на Бога.

Поради злоупотребите и лъжливото юродство, Руската църква временно е престанала да канонизира юродивите. Още св. Серафим Саровски остро е изобличавал и укорявал онези, които са се опитвали да подражават на юродивите във външните неща – носене на вериги, скиталчество и налудничаво поведение. Зад това старецът е виждал гордост, липса на отговорност към живота, както и психични проблеми. Такива хора е съветвал да се върнат към всекидневния живот, молитвата, семейството и работата.

Образите на юродивите са често срещани в руската литература, а най-задълбочено ги е анализирал Достоевски. В сръбската литература д-р Владета Йеротич е анализирал юродството в „Божии хора“ на Бора Станкович. В писмо до Милан Савич Станкович пише: „Имам един сборник, наречен „Божии хора“. В него съм събрал и описал един особен свят – поколението, живяло във Враня преди освобождението. Това са били просяци, слепци, гадатели, ясновидци, билкари и други подобни. Всички те са живеели от милостиня, защото се вярвало, че каквото им се даде, те го изяждат за упокой на починалите, като че самите мъртви са го изяли. Между тях е имало и такива, които са смятани за светци, за Божии хора. … Много подобни на руските юродиви… само че в много по-голяма степен“. Просяците на Станкович обикновено са вярващи хора. За разлика от повечето руски юродиви, които са живеели без собствено семейство, често подобно на монасите, „просяците на Бора са били предимно семейни, или като млади са живеели в родителския дом, а след това, най-често след някое голямо нещастие, което ги е сполетявало отвън или което, по-рядко, сами са предизвиквали, са оставяли нормалния живот и доброволно са заживявали като безпризорни. Често са се отдавали на алкохола…“. Йеротич посочва, че тези нови елементи, които Станкович оригинално внася в сръбската литература, „показват някои особености на нашия, само сръбски или дори само вранянски начин на живот на юродивите“.

Понятието за юродство все още не е достатъчно изследвано от православните психолози и психиатри. Очевидна е известна двойственост в природата на юродивите, която на пръв поглед наподобява шизофрения, но и съществено се различава от нея. Именно юродството представлява съзнателен избор на „налудничав“ външен живот, с цел прикриване светостта на вътрешния живот. Юродивите са били истински носители на Светия Дух, на пламенна вяра и любов, докато сред шизофрениците религиозността не е честа, въпреки че може и да я има.

По думите на д-р Йеротич „когато говорим за юродивите в православните страни и се вглеждаме в дългата история на юродството, пред нас, психиатрите и психолозите, възникват сериозни въпроси за действителното присъствие на някои душевни болести или умствена изостаналост у такива хора. На този актуален и днес въпрос (особено днес, поради все по-големите знания за произхода, протичането и изхода на отделни душевни болести), Георгий Федотов, колкото и да е чудно, има ясен и прост отговор: истинската лудост или умствен дефект не е пречка за християнската святост! Физическата или нервната болест може да съжителства в един и същ човек заедно с най-възвишени духовни състояния (примерът на св. Тереза Авилска), както и умствената изостаналост – да съществува в съгласие с чистото сърце и духа на милосърдие в човека“.

Когато Блажената Ксения Петербургска, вземайки върху себе си кръста на юродството след кончината на любимия съпруг, раздала цялото си имущество на бедните, роднините й поискали да я прегледат лекари, смятайки я за безумна. Но лекарите установили, че е с напълно здрав ум. Чрез привидното безумие, отричайки се от себе си и от всяка връзка със земното, тя с любов се превърнала в молитвено ехо на своя мъж, дарявайки му нов живот в Христа и изпълнявайки думите на апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене.“.Така и нашето призвание в Бога не е да подражаваме на „лудостта“ на юродивите, а да усвояваме духа на любовта, най-големия дар и чудо, на което се крепи този свят. Тези свети луди ни учат, че какъвто и да е нашият външен, земен живот, към Господа ни издига единствено чистата любов и пълната духовна освободеност, както казва старецът Паисий: „Най-хубавото на света е да нямаш нищо, а да притежаваш цялата вселена“.I www.pakibitija.com.

Превод: Татяна Филева

На снимката: Св. София от Клисура, юродива заради Христа, провъзгласена за светица през 2012 г.

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...