Чудото на Благодатния огън

Слизането на Благодатния огън тази година се очаква на 26 април

Вече две хиляди години православните християни и представителите на други християнски деноминации посрещат своя най-голям празник – Възкресение Христово (Пасха) в храма на Божи Гроб в Йерусалим. В тази най-голяма християнска светиня се намира Гробът, в който е бил погребан и е възкръснал Христос; Светите Места, където Спасителят бил осъден и разпънат на кръст заради нашите грехове.

Всеки път всички, които на Пасха са вътре в храма и близо до него, стават свидетели на слизането на Благодатния Огън (Светлина).

Историята

Благодатният Огън се появява в храма от две хилядолетия. Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска (IV век). В тях има описания и на по-ранни слизания. По свидетелството на апостолите и светите отци, нетварната Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър: "Петър видя не само с телесните си очи, но и с високия си апостолски ум, че Гробът е изпълнен със светлина, макар да беше нощ" четем у Григорий Нисийски. "Петър застана пред Гроба и се ужаси, виждайки светлина в него", пише св. Йоан Дамаскин. Евсевий Памфил разказва в своята "Църковна история", че когато веднъж не стигнало маслото в кандилата, патриарх Наркис (IІІ в.) благословил да налеят в тях вода от Силоамския купел. Слезлият от небето огън запалил кандилата и те светели по време на цялата пасхална служба. Сред ранните свидетелства има такива на мюсюлмани и католици. Латинският монах Бернард (865 г.) пише в своя итинерарий (пътепис): "В Света Събота, която е навечерието на Пасха, службата започва рано и след отслужването й се пее Господи помилуй до момента, в който слиза Ангелът и се запалват кандилата, висящи над Гроба".

Церемонията

Литанията (църковната церемония) на Светия Огън започва приблизително денонощие преди началото на Православната Пасха, която, както е известно, се празнува в различен ден спрямо другите християни. В Храма на Божи Гроб започват да се събират поклонниците, желаещи да видят с очите си слизането на Благодатния Огън. Сред присъстващите винаги има много инославни християни, мюсюлмани, атеисти, церемонията е следена от еврейската полиция. В самия храм се побират до 10 хиляди души, целият площад пред него и галериите на околните сгради също се изпълват с народ – количеството на желаещите е много по-голямо от възможностите на храма.

"Предната вечер в храма вече всички свещи, кандила, паникадила бяха загасени. Сравнително неотдавна (в началото на XX в. – ред.) грижата за това беше много строга: турските власти правеха най-строг обиск в параклиса; по нашепвания на католиците се е стигало дори до обискиране на джобовете на свещенодействащия митрополит, наместника на Патриарха…"

В средата на ложето на Живоносния Гроб се слага кандило, напълнено с масло, но без огън. По цялото ложе се разхвърлят парченца памук, а по краищата му се прокарва лента. Така приготвената след огледа на турските заптиета, а днес на израелската полиция Кувуклия (Параклисът над Божи Гроб) се заключва и запечатва от местния ключар-мюсюлманин.

"И ето че сутринта на Велика Събота, в 9 часа местно време, започнаха да се проявяват първите признаци на Божествената сила: чуха се първите гръмотевици, а при това навън беше ясно и слънчево. Те продължаваха в течение на три часа (до 12 ч.). Храмът започна да се озарява с ярки припламвания на светлина. Ту в едно, ту в друго място започнаха да блясват небесните зари, предвещаващи слизането на Небесния Огън," пише един от очевидците.

"В два и половина удрят камбаната в патриаршията и оттам започва шествието. В дълга черна върволица влиза гръцкото духовенство в храма, следвано от Негово Блаженство Патриарха. Той е в пълно облачение, сияеща митра и панагии. Духовенството отминава с бавни крачки "камъка на Миропомазването", върви към подиума, съединяващ Кувуклията и храма, и прекосявайки тясното пространство между двете редици въоръжени турци, едва сдържащи натиска на тълпите, изчезва в големия олтар на храма", разказва един поклонник от старо време.

20-30 минути след запечатването на Кувуклията в храма нахлуват православните арабски младежи, чието присъствие също е задължителен елемент от Пасхалните тържества. Младите араби седят като ездачи върху раменете един на друг. Те молят Божията Майка и Господа да дадат на православните Благодатния Огън: "Иля дин, иля вил ел Месиа!" ("няма друга вяра освен православната, Христос е истински Бог!"), скандират те. Европейските богомолци, свикнали да изразяват по друг начин чувствата си, навикнали на спокойни богослужения, биват често потресени от това поведение на местната арабска младеж. Господ обаче ни е напомнил, че приема това детски наивно и чистосърдечно обръщане към Него:

"По времето, когато Йерусалим бил под британска власт, английският губернатор се опитал веднъж да забрани тези "дивашки" танци. Патриархът се молел два часа в Кувуклията: огънят не слязъл. Тогава патриархът на своя отговорност заповядал да пуснат арабите… И огънят слязъл". Арабите сякаш се обръщат към всички народи: "Господ потвърждава правилността на нашата вяра със слизането на Благодатния Огън в навечерието на православната Пасха! А в какво вярвате вие?"

"Изведнъж в храма над Кувуклията се появи малко облаче, от което заръси дъждец. Аз бях недалеч от Кувуклията, затова и върху мен, грешния, паднаха няколко пъти капчици роса. Помислих, че навън сигурно вали дъжд, а покривът на храма не е плътен, та затуй водата влиза и вътре. Но тук гърците завикаха: "Роса, роса…" Благодатна роса слезе върху Кувуклията и намокри памука, лежащ върху Божи Гроб. Това бе втората проява на Божията Сила", пише един от поклонниците.

В Храма влиза процесия – йерарсите на християнските конфесии, празнуващи Пасха. В края на процесията върви православният патриарх, съпровождан от арменския патриарх и свещенослужители. Процесията минава покрай всички паметни места в храма: светата горичка, където е бил предаден Христос, мястото, където е бил бит от римските легионери, Голгота, където е разпънат, камъка на Помазването, на което тялото Му е приготвено за погребение.

Процесията стига до Кувуклията и я обикаля три пъти. След това православният патриарх застава срещу входа в Кувуклията; свалят одеждите му и той остава само по платнен подрасник, за да се вижда, че не пренася в пещерата кибрит или каквото и да е, способно да запали огън. По турско време придирчивият "контрол" бил осъществяван от турските еничари, които обискирали патриарха преди влизането му в Кувуклията.

В надеждата си да хване православните в измама, градското мюсюлманско началство слагало навсякъде из храма турски войници с голи ятагани, готови да отсекат веднага главата на всеки, който бъде забелязан, че внася или пали огън. Но никой така и не бил уличен в това през цялата история на турското владичество. Понастоящем патриархът минава през контрола на израелските полицаи.

Малко преди влизането на патриарха служител внася в пещерата голямо кандило, в което трябва да се запали главният огън, и 33 свещи – по броя на годините на земния живот на Спасителя. След това православният и арменският патриарси (последният също съблича горните си одеяния преди да влезе в пещерата) влизат вътре. Отвън ги запечатват с голямо парче восък и слагат червена лента върху вратата; православните свещенослужители полагат върху восъка своите печати. В това време в храма се гаси светлината и настъпва напрегната тишина – чака се. Присъстващите се молят и изповядват греховете си, молейки Господа да даде Благодатния Огън.

Всички, които се намират в храма, очакват търпеливо патриархът да излезе с Огъня в ръце. Впрочем, мнозина чакат не само с търпение, но и със страх и трепет: според преданието на Йерусалимската Църква се смята, че денят, когато Благодатният Огън не слезе, ще бъде последен за хората в Храма, а самият Храм ще бъде разрушен. Поради това поклонниците обикновено се причастяват преди идването си в святото място.

Молитвата и обредът продължават до момента, в който се извърши чудото, очаквано от всички. През различни години мъчителното чакане е траело от пет минути до няколко часа.

Слизането на Огъня

Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от ярки припламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светкавици. При забавен кадър се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на Храма, от прозорците и други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.

Само след миг целият храм се оказва изпълнен с мълнии и бликове, които се струят по стените и колоните му надолу, сякаш се стичат към подножието на храма и се разливат по площада между богомолците. Едновременно с това се запалват свещите на хората във вътрешността на храма и тези отвън на площада, кандилата от двете страни на Кувуклията се запалват сами (с изключение на 13-те католически), както и някои други в пределите на храма. "Изведнъж огнена капка пада внезапно някому на лицето, в тълпата се чува вик на потресеност и възторг. Огън пламти в олтара на Католикона! Ярка искра и пламък – като огромно огнено цвете. А Кувуклията още тъмна… Бавно, бавно, от свещ на свещ Огънят от олтара започва да спуска към нас. И в този миг гръмовен вопъл ни кара да се обърнем към Кувуклията. Тя сияе, цялата стена прелива от серебро, бели мълнии се струят по нея. Огънят пулсира и диша, а от отвора в купола на Храма от небето върху Гроба се е спуснал вертикален широк сноп светлина". Храмът или отделни негови места се изпълват със сияние, което не може да бъде оприличено на нищо – онова сияние, което, както се предполага, се е явило за пръв път по време на самото Възкресение Христово. В този момент дверите на Гроба се отварят и излиза патриархът, благославяйки събралите се и раздавайки им Благодатния Огън.

За това, как се запалва Благодатният Огън, разказват самите патриарси: "Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут". Йеромонах Мелетий цитира думите на архиепископ Мисаил: "След като влязох в Светия Гроб Господен, видях върху цялата гробна плоча да блести светлина, подобна на разпръснат дребен бисер, оцветен в бяло, синьо, червено и други цветове; той се сливаше в едно, червенееше и се превръщаше в пламък… и от този тъкмо пламък се запалват приготвените кандила и свещи".

Още когато патриархът е в Кувуклията, служители поемат от него огъня през специални отвори и го разнасят из храма; огненият кръг постепенно се разпространява из целия храм. Въпреки това не всички запалват свещите си от тази на патриарха, у някои хора те се запалват сами. "Все по-ярки и силни са припламванията на Небесната Светлина. Сега Благодатният Огън започна да лети вече по целия храм. Посипа се на ярко-синкави бисерчета над Кувуклията около иконата "Възкресение Господне", и веднага едно от кандилата се запали. Нахлу в храмовите параклиси, на Голгота (запали и на нея едно от кандилата), блесна над Камъка на Миропомазанието (тук също се запали кандило). На един човек му се овъглиха фитилите на свещите, на друг се запалиха сами снопчетата свещи. Зарите се засилваха все повече, искри се разнасяха тук и там по свещите" (“Рассказ о паломничестве в Иерусалим и прочие святые места настоятеля Спасо-Преображенской Церкви села Бронница архимандрита Илариона”). Един от свидетелите отбелязва, че свещите на жената, стояща до него, се запалвали три пъти сами, и тя два пъти се опитвала напразно да ги угаси.

На първо време – 3-10 минути, запаленият Огън притежава удивителни свойства – абсолютно не изгаря, независимо от коя свещ и къде е бил запален. Може да се види, как богомолците буквално се умиват с този Огън – топят лицето си, ръцете си в него, черпят го с шепи, и той не нанася никаква вреда, в началото не изгаря дори косите. "Запалих на едно място 20 свещи и горих брадата си с тях, и ни един косъм не се овъгли, не се сви; и угасих всички свещи и ги запалих пак от други хора, и за трети пък ги запалих – и същото беше…", пише един поклонник отпреди четири века. Капчиците восък, които падат от свещите, са наричани от поклонниците “Благодатна роса”. Като напомняне за Чудото Божие те ще останат върху дрехите на свидетелите завинаги, никакви пранета и прахове няма да ги премахнат.

Хората, които се намират по това време в храма, са изпълнени с непредаваемо и с нищо не сравнимо чувство за радост и духовно успокоение. По думите на онези, които са били на площада и в самия храм в момента на слизането на огъня, усещанията в този момент са фантастични, – от храма очевидците излизат като родени отново. Особено интересно е, че равнодушни не остават дори онези, за които Чудото противоречи на техните убеждения.

Случват се и по-редки чудеса. Кадрите на един от заснетите филми свидетелства за извършени изцеления. Визуално камерата демонстрира два такива случая, – у човек с обезобразено гниещо ухо раната, смазана от Огъня, заздравява право пред очите ни и ухото приема нормален външен вид. Показан е и случай на проглеждане на сляп с перде върху двете очи след "умиването" с Огъня.

По-нататък с благодатния Огън ще бъдат запалени кандила из целия Йерусалим, със специални самолети Огънят ще бъде доставен в Кипър и Гърция, откъдето ще бъде разпратен по целия свят. В близките до Храма на Божи Гроб райони на града свещите и кандилата в храмовете се запалват сами.

Само за православните?

Когато за пръв чуват за Благодатния Огън, мнозина инославни се опитват да укорят православните: откъде знаете, че той е даруван именно на вас? Ами ако го беше приемал представител на друга християнска конфесия? Всъщност опити за силово оспорване на православната “монополия” върху Благодатния Огън от страна на представители на други деноминации е имало, и то не един път.
Само в течение на няколко века Йерусалим е бил под властта на източните християни; повечето време, както и сега, градът е бил управляван от представители на други религии, отнасящи се недружелюбно или дори враждебно към Православието.

През 1099 г. Йерусалим бил завоюван от кръстоносците. Римската църква и местните кръстоносни владетели смятали православните за вероотстъпници и започнали да погазват правата им. Английският историк Стивън Рънсиман цитира в книгата си разказа за това на летописеца на западната църква: "Неудачно започнал първият латински патриарх на Йерусалим Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците от принадлежащите им места в Храма на Божи Гроб. След това той започнал да измъчва православните монаси, за да изтръгне от тях къде пазят Кръста и другите реликви… След няколко месеца на мястото на Арнолд дошъл Даймберт от Пиза, който стигнал още по-далеч. Той се опитал да изгони всички местни християни, дори православните, от Храма на Божи Гроб и да допуска там само латинци, отнемайки на останалите изобщо всички църковни сгради в Йерусалим или около него… Скоро дошло Божието възмездие: още през 1101 г. на Велика Събота не се извършило чудото на слизането на Светия Огън в Кувуклията, докато за участие в обреда не били поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да възвърне на местните християни техните права…".

Капеланът на йерусалимските крале-кръстоносци Фулк разказва: “Когато западните поклонници дошли за Пасха в Йерусалим, целият град бил в паника, защото Светият Огън не се явявал и верните цял ден го очаквали напразно в храма на Възкресението. Тогава като по внушение свише латинското духовенство и кралят с целия си двор отишли… в храма Соломонов, бившата Омарова джамия, която те превърнали в църква, а през това време гърците и сирийците останали до св. Гроб, раздирайки дрехите си и призовавайки с вопли Божията благодат, и тогава най-после слязъл св. Огън".

Но най-забележителният случай се извършил през 1579 г. Стопани на Храма на Божи Гроб са едновременно представителите на няколко християнски Църкви. Свещениците на арменската църква, въпреки традицията, сполучили да подкупят султан Мурад Правдиви и местните власти, и те им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън. По покана на арменското духовенство от целия Близък Изток в Йерусалим пристигнали множество техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха. Православните заедно с патриарх Софроний IV били изгонени не само от Кувуклията, но и изобщо от Храма. Там, при входа в светинята, те останали да се молят за слизането на Огъня, скърбейки за отлъчването си от Благодатта. Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило. В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православнят патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на православния, а не на арменския първосвещеник. "Всички се зарадвали, а православните араби от радост започнали да скачат и да крещят: "Ти си едничкият Бог наш, Иисус Христос, една е нашата истинска вяра – вярата на православните християни!", пише инок Парфений. По това време върху галериите на сградите около храмовия площад имало турски войници. Един от тях, на име Омер (Анвар), виждайки станалото, извикал: "Една е Православната вяра, аз съм християнин" и скочил долу върху каменните плочи от около 10 метра височина. Но младежът не загинал – плочите под краката му се разтопили като восъчни и стъпките му се отпечатали върху тях. За това, че изповядал християнството, мюсюлманите екзекутирали Анвар и се опитали да изчегъртат следите, тъй явно свидетелстващи за тържеството на Православието, но това не им се удало, и идващите в Храма и досега могат да ги видят, както и разсечената колона до дверите на храма. Тялото на мъченика било изгорено, но гърците събрали останките, които до края на XIX век се намирали в женския манастир “Велика Панагия”, източвайки благоухание.

Турските власти се разгневили силно на самонадеяните арменци. В началото дори искали да екзекутират патриарха им, но по-късно се смилили и му заповядали като назидание да следва винаги православния патриарх и да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния Огън. Въпреки че властта отдавна се е променила, обичаят се е запазил и до наши дни. Впрочем, това не бил единственият опит на мюсюлманите, отричащи Страстите и Възкресението на Господа, да попречат на слизането на Благодатния Огън. Ето какво пише известният ислямски историк Ал Бируни (IX-X вв.): "…веднъж управителят заповядал да заменят фитилите с медна жица, надявайки се, че кандилата няма да се запалят и самото чудо няма да се извърши. Но когато огънят слязъл, медта се запалила".

Трудно е да се изброят всички многобройни събития, които са се извършвали преди слизането на Благодатния Огън и в самия момент на чудото. Едно от тях обаче заслужава да се отбележи специално. Няколко пъти се е случвало ден преди слизането на Огъня или непосредствено преди него в Храма да започнат да мироточат иконите или стенописите с изображение на Спасителя. За пръв път това се случило на Разпети петък през 1572 г. Първи свидетели били двама французи, писмото на единия от тях се пази в Централната Парижка библиотека. След 5 месеца, на 24 август Шарл IX устроил в Париж Вартоломеевата нощ. През 1939 г. през нощта на Разпети петък срещу Велика събота иконата отново започнаал да точи миро. Свидетели били неколцина монаси, живеещи в Йерусалимския манастир. След 5 месеца, на 1 септември 1939 г. започнала Втората световна война. През 2001 г. това се случи отново. Всички знаем какво стана на 11 септември тази година – 5 месеца след чудото…

Забележка: През различните епохи хората са използвали различни названия за чудото на слизането на Благодатния Огън: Благодатна Светлина, Свещена Светлина, неръкотворна Светлина, Благодат.

Източници:

Святой Огонь, исходящий от Гроба Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа в день Великой Субботы в Иерусалиме, по сказаниям древних и новых путешественников. М., 1887.

А. И. Пападопуло-Керамевс. Предисловие. – Рассказ Никиты, клирика царского. Послание к императору Константину VII Порфирородному о святом огне, писанное в 947 г. СПб., 1894, с. I. (Православный Палестинский сборник. Т. 13. Вып. 2). с. 10-11.

Хури Фози. Встреча Воскресения Христова на Востоке (Из личных впечатлений). – Московские Ведомости, № 89, 1910.)

Стивен Рансимен. Восточная схизма. М., Наука, 1998, с.69-70

Путеводитель во святый град Иерусалим ко гробу Господню, Москва, 1898 год, издание Русского Пантелеимонова монастыря.

Торопцева Н.Т. Паломничество по Святой Земле в конце ХХ в. 2000 г.
Иоанн Дамаскин. Октоих, воскресный седален, глас 8.

Ты еси Бог творяй чудеса. О схождении благодатного огня. Издание Свято-Введенской Оптиной пустыни, г. Тула, 1997 год.

Николай Лисовой. "Тайна Святого Огня" // Журнал "Religio: восстановленная связь", 2000 , стр. 46-49.

Дмитриевский А. А. Благодать святого Огня на Живоносном Гробе Господнем в Великую Субботу. СПб., 1908.

Дмитриевский А. А. Благодать святого Огня на Живоносном Гробе Господнем в Великую Субботу. СПб., 1908.

Третье знамение. // Газета "Жизнь", 14 сентября, 2001 г., №16. Стр. 1,4,5.

www.holyfire.org

Превод: Андрей Романов

Коментари

коментара