Истории от живота на св. Порфирий Кавсокаливит

Sv.Porfirie_KafsokalivitДнес Църквата чества паметта на преподобния Порфирий Кавсокаливит (1906-1991 г.). През 2013 г. по решение на Вселенската патриаршия той бе причислен към сонма на светиите, а за негова почит бе отреден денят на неговата кончина – 2 декември. Неизброимо много са разказите за чудотворното влияние на харизматичната му личност върху стотиците му духовни чада и за благодатния му дар на прозорливост. Представяме ви едва няколко от тях…

През пролетта на 1995 г. Елени Констандулаки от Ханя (о. Крит), завършила Белградския богословски факултет, разказва една история. Същата история потвърждава и допълва на следващата година Драгана Симич от Сърбия, студентка във Философския факултет на Атинския университет.

Близо до Нови Сад се намира известният девически манастир „Язак“ (Сремска епархия). През зимата на 1983 г. сестринството на тази света обител преминало през голямо премеждие. Атеистичният режим, който властвал по онова време, се опитал да ликвидира манастира по най-ужасяващия начин – хвърлили отрова във водопроводната му мрежа. Точно тогава игуменката на манастира получила неочаквано обаждане по телефона – от стареца Порфирий, който разказал на игуменката с подробности за коварния план, който вече бил в действие, и й заръчал сестринството да взима вода от друг водоизточник. Дори обяснил на монахинята къде има чист извор в близост до манастира, в една гора.

Тук трябва да се отбележи, че отец Порфирий никога не е бил в Сърбия. И въпреки това, в онзи момент, с Божията помощ той е бил на онова място. Въпреки че фактически се е намирал в Оропос, откъдето е звънял, той с духа си е изминал стотици километри до Срем, който се намира в централна Сърбия. Той виждал мястото толкова ясно, сякаш го познава прекрасно, и подробно описал всичко на монахините.

Старецът Порфирий постоянно се молел, денем и нощем, за монашеските общности и страдал заедно с тях, когато били в затруднение или застрашени от нещо.

* * *

Друг случай, също толкова невероятен, е разказан от самия отец Порфирий. Това е случило през 1985 г. Старецът имал духовен син, който бил свещеник в Америка – отец Спиридон. Един ден той позвънил по телефона на духовния си син и му казал: „Утре в 3 ч. сутринта, американско време, ще те посетя. Недей да заспиваш! Чакай ме!”. Отец Спиридон не разбрал какво точно има предвид старецът с тези си думи. На следващата нощ по някое време на свещеника му станало студено и той се събудил от нощния хлад. Тогава звъннал телефонът. Бил отец Порфирий от Оропос и му казал: „Защо спиш, отче Спиридоне? Нали ти казах, че ще те посетя, затова да не заспиваш? И за да ми повярваш, виж, оставих вратата ти отворена”. Поглеждайки към вратата, отец Спиридон видял, че тя наистина била широко отворена и затова той внезапно бил почувствал студ.

* * *

Една година в навечерието на Богоявление отец Порфирий тръгнал да освещава домовете със светена вода. Като влизал от къща в къща, без да се усети влязъл и в една къща с лоша репутация. Това бил местният бардак.

Когато старецът запял: „Спаси, Господи, Твоя народ…“ и започнал да благославя, стопанката на къщата му казала: „Не… не е редно те (момичетата от бардака) да целуват кръста”. Тогава отец Порфирий отговорил: „Не зная дали те или по-скоро Вие не трябва да целувате кръста”. Тогава всички жени в дома целунали кръста и отец Порфирий останал да поговори с тях. Той им говорил за любовта към Господа, като им казал: „Обичайте Христос, Който ви обича и ще видите колко щастливи ще бъдете. Само да знаехте колко много ви обича Христос. Направете малко усилие и Го обичайте и вие”.

Отец Порфирий знаел, че ако тези жени опознаят Христос и Го заобичат, защото познанието води до любовта, то тогава имало надежда да изоставят жалката професия, която практикували.

Sv.Porfirii* * *

„Когато четеш Светото Писание – казваше старецът, – „а трябва постоянно да го четеш, за да се осветиш, както и житията на светиите и други духовни книги, и щом намериш една дума или изречение, които да те впечатлят, помисли повечко над това място и ще видиш, че ще ти бъде от голяма полза.”

„Чети много – ми казваше отецът, – за да освети Господ ума ти.“ А аз четях много и дори за да не бъда смущаван по време на четенето, се качвах на едно дърво със стълба, която бях направил специално за тази цел и която изтеглях нагоре като се кача, за да не ме забележат и да не ме разсейват в моментите на моето вглъбяване в книгата.

Когато му казах, че не помня всичко, което чета, отец Порфирий ми отговори: „Трябва да знаеш, синко, че всичко се складира в паметта ни и когато Христос прецени, че е дошъл подходящият момент, ще го извади от паметта ни”.

По повод едно събитие, което ми се случи преди петдесет години, отецът ми каза: „Никога не забравяй, че Господ вижда всичко и че знае всичко. Нито един чарк от Неговия фотоапарат не се разваля”.

* * *

По разказа на отец Георгиос Хиотакис, когато отец Порфирий посетил Свакия, един следобед той казал на свещениците: „Хайде да спрем за малко, защото искам да се помоля заедно със светите отчета от Балканите, моите приятели”. А друг път, пак в разговор с тях, той възкликнал: „Oх, тази вечер забравих за общата молитва”, той имал предвид онази молитва, която отправял заедно със същите свои свети приятели. От казаното в тази връзка от други негови ученици знаем, че някои от тези приятели, който той е имал предвид, са отец Юстин Попович (от Сърбия), отец Софроний (от Русия) от манастира в Есекс, Англия, игумени от Атон, йеромонаси и аскети от Синайската планина.

* * *

Отец Порфирий казваше:”Христос не иска близо до Себе Си груби хора, а обича деликатните… Светиите са поети… Наистина, много поезия има в учението и в делата на нашия Господ Иисус Христос”. И постоянно даваше съвета: “Четете Псалтира, защото той подслажда душата”.

Друг път поучавал духовните си чада, като им казвал: “Обичайте природата! Събуждайте се в ранната сутрин, за да наблюдавате слънцето как царствено излиза в пурпурно сияние от вълните“. Съветвал ги по-често да седят на брега на морето и да размишляват, да се молят, да слушат тайнствения глас на природата и така да успокояват духа си. Да ходят в планината, да гледат звездното небе, пролетно време да се радват на красотата на покълналите ниви, на цветята, на дърветата, а през зимата – на снега. Отец Порфирий беше убеден, че всичко това допринася за духовното и душевно израстване на човека; че това е началото на едно по-дълбоко единение с Бога и началото на една доксология, посветена на Неговото величие. I www.doxologia.ro

(Из книгите „Старецът Порфирий – духовен отец и педагог“ на Георгиос Крусталакис, „Спомени за стареца Порфирий“ на Атанасиос Сотирис Дзавара, „Отец Порфирий – свидетелства и опит“ на Клитос Йоанидис)

 

 

Превод: Сандра Керелезова

Коментари

коментара

Близки теми: