Да счупиш стомната



БЛИЗКИ ТЕМИ:

3 коментара

  1. Irina каза:

    Дано нещо най-накрая да почне да се случва с тези домове за изоставени деца. Отношението и гледането на децата в тях е нечовешко.

  2. viki_69 каза:

    Написаното по-горе в материала е самата истина, колкото и нелицеприятна да е тя. Такъв тип на отглеждане и възпитание на децата е абсурдно и даже опасно за развитието им. За съжаление такива домове са изградени в по-малки и отдалечени от централните градове населени места (остатък от недалечното ни минало, когато трябваше да се крият „минусите“ на проспериращото социалистическо общество). Там бяха пращани да работят най-некадърните и некомпетентните педагози (ако могат да се нарекат такива). А сега този процес продължава – има специалисти (социални и специални педагози), ама в селото или градчето, където е дома се назначава „нашия“ човек, който едва ли разбира какво трябва да работи. Е, има там някакво образование, а специалиста, който кандидатства и миа основание, на ясно е какво ще работи – той остава на улицата. Още преди 10 години ЮНЕСКО излезе със становище за безполезността на този вид заведения, лошо наследство във бившите социалистически страни. Защото от един дом в друг, после интернат, трудово-възпитателно училище и накрая в затвора – това е пътя на повечето питомци оттам.

  3. srebrova каза:

    „Как е възможно Румъния от началото на демокрацията да сведе броя на децата в домове от 100 000 до 30 000?! Как е възможно там децата, които се отглеждат в приемни семейства, да са 50 000, а в България – 88?!“
    Възможно е и е факт! Факт е и неимоверно по-големият брой действащи монастири, както и армията от монаси и монахини. Май и Вероучение изучават!!!

Споделете в социалните мрежи