Един аргумент по случая Брайвик



БЛИЗКИ ТЕМИ:

2 коментара

  1. Траянка Георгиева каза:

    Когато човек няма сетива с които да разграничава добро от зло, когато не се отвращава от проливане на кръв и не състрадава на човешката болка, тогава той е като прояден дънер, в чиято хралупа гнездят и обитават както гадинки в хралупа всевъзможни паразити. Или бесове.
    Някои от бесовете хвалят Чърчил или Бисмарк, други може да са привърженици на Путин. Едни от тях обличат масонско облекло, други се изявяват като консерватори, десни, противници на ислямизацията, „християнски“ фундаменталисти. А един от тях тях в един момент устройва кървава касапница…
    Дали е маниак този човек? По-скоро е невменяем. Човек използван от злото с разрушителна цел. Това вероятно се е случило, защото освен много слаб човек, той е бил и прекалено амбициозен. А най-вече затова, защото не е притежавал лична вяра в Христос по думите на автора.

  2. witch_honor каза:

    Като изключим факта, че мнозинството масови убийци и психопати от всякакъв калибър са ревностно верующи и често обясняват действията си като „дело Божие“…

    Жестокостта, желанието да убиваш неудобните и да въздаваш нетърсено правосъдие много лесно може да се събуди у някой хахо ако вярва, че като „посветен“ в култа към нещо или някого, всичко ще му бъде простено, ако после падне на колене и се разкае за „необходимия грях“ или ако го обяви за дело в името на фикцията, в която вярва.

    Много по-трудно и полезно е да живееш, съзнавайки, че действията ти се оценяват, поощряват и наказват в реално време и няма как да се избавиш от каквото и да е, колкото и горещо да се молиш на въображаемите си приятели, божества или идоли…

Споделете в социалните мрежи