Изборът на децата



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. ... каза:

    Хубаво написано. Но все пак в IRC трудно се намират свестни хора за норлаен разговор (не отричам че има). А за религиозното възпитание всичи ще си се чудим какво толкова бавят? Обещават оещават, протакат. Иявно в крайна сметка нищо няма да излезне. Големия брой мюсолмани също ще прецака работата.

    А за ориентирането на младите към религията. Моя пример е от родителите. Ако не беше баща ми изобщо нямаше и да погледна по-късно нещо от този род. Желязото се кове докато е горещо!

  2. dikovski каза:

    Благодаря за положителния коментар!

    В правото си съм да уточня, че псевдонимът m-ana не е истински, а е подбран за статията. Това с цел да не компрометирам неволно някого в IRC.
    Благодаря и на редакцията, че се съобрази с направените забележки.
    Желая на всички здраве и успех!

    Автор – Цветан Диковски

  3. svetlio каза:

    „а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.“ (Мат. 18:6)

  4. dr rossy_koleva каза:

    Всеки начин да се проповядва вярата в Бог е особено важен, в нашето време на духовно безверие и безпътица. Защото нали Учителят ни каза, че където сме трима вече е там неговата църква! Хвала на тези, които се опитват да покажат на съвременнния объркан българин светлината и истината! Нима не виждаме какво правят сектите – непрестанно се домогват да всеки изпаднал в незнание и не се боят да учат и водят по свой грешен път прикрит зад идеята за Бог!

  5. dr rossy_koleva каза:

    Не можеш да накараш някой да повярва, ако той не е способен за това, както не можеш да береш плод от семе, попаднало на камениста почва! Бог решава дали ти ще имаш духовното богатство и прозрението, което да те поведе по неговите пътища. Не страшно да не се докоснеш на време до вярата – самата аз съм възпитана от невярващи, но чести и морални хора, и на 17 г. повярвах от самосебе си, защото Господ го е искал! Наистина, ако не си възпитан от дете закъсняваш, по-трудно достигаш до знанието за религията, за нейните схващания и ритуалност, но въпреки това не означава, че винаги ще останеш неверник! Мисля, че в Стария завет беше казано, че на всеки е съдено доколко ще прозре божественото! Това зависи разбира се и от нас – ако се падим от злото все повече ще постигаме доброто и осъзнаваме светостта, а ако гинем в греховете си – ще се отдалечаваме все повече от тях и от Отца и Сина!

  6. dikovski каза:

    Уважаеми редактори и читатели!

    И тук искам да уточня, че не съм подавал заявление за участие в конкурса. Ако бях искал да участвам може би щях да избера други статии.
    Идеята за такъв конкурс е похвална, но не виждам имената на хора, които от години се занимават сериозно с православна публицистика, а наистина има какво да кажат. От друга страна, не се сърдете, но виждам, че тук са си обявили състезание членовете от екипа на портала! Питам се тогава, какво правя аз между тях, след като уточних, че се оттеглям от сътрудничество с „Православие България“ за неопределено време? Статията по-горе, беше коригирана въпреки моето желание и с променено против волята ми заглавие.
    Все си мисля, че преди да включите мои материали да участват тук, трябваше поне да ме попитате. Виж, ако интересът към конкурса е занижен, за това аз нямам никаква вина.
    Не ви карам да отстранявате статиите ми, но и под този свой материал искам да отбележа, че изходът от този конкурс ми е напълно безразличен.
    На останалите участници желая успех!

    Автор – Цветан Диковски

Споделете в социалните мрежи